КНСБ предлага пакет от мерки за ограничаване на сивата икономика

В Кодекса за социално осигуряване да бъде въведен ангажимент НАП да проверява всички субекти, които декларират задължения към осигурителната система за повече от 3 месеца, като едновременно с това отпадне възможността за опрощаване по давност на осигурителните задължения. Това е една от мерките за борба със сивата икономика, които Конфедерацията на независимите синдикати в България предлага след приключването на проекта „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“. Резултатите от изпълнението му и пакетът с предложения бяха представени на заключителен форум днес. В него участваха финансовият министър Владислав Горанов, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, представители на законодателната и изпълнителната власт, неправителствени организации, бизнесът и социално-икономическите партньори.

През последните 10 години икономиката на сиво намалява, но все още е над 20%. На сиво, без яснота откъде и как идват и къде отиват, се въртят повече от 22 – 23 млрд. лв. всяка година, каза при откриването на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров. Заради сивата икономика са възможни и редица изкривявания в обществено-политическия живот. „Ако някой се опитва да купува гласове за изборите, не го прави от партийната субсидия“, допълни Димитров. По думите му сивата икономика убива конкуренцията и това е основен мотив да не се допуска изкривяване на пазара. На второ място – убива правата на хората. Контролните органи, а и ние, трудно стигаме до работниците, за да защитим правата им. Не на последно място – сивата икономика убива буквално, посочи президентът на КНСБ. Един от анализираните сектори в проекта е на търговията и ремонта с автомобилни и резервни части. Над 80% от автосерзивите са в сивия сектор и това води до редица рискове за всички нас, когато сме на пътя, обясни Димитров.

Той посочи, че в резултат на идентифицираните проблеми се предлага пакет от мерки в няколко ключови области – в Кодекса на труда, Кодекса на социалното осигуряване и Закона за обществените поръчки, с които да се даде правна гаранция за ограничаване, намаляване и напълно премахване на практиките на недекларираната заетост. Конкретно за четирите анализирани сектора по проекта – строителство, земеделие, търговия и автосервизи се предлагат над 20 мерки в отделните секторни закони.

Димитров посочи, че има много резерви в събирането на осигурителните вноски. Те биха могли да са задължение на НАП, като се обявяват на 3 или 6 месеца. Укритите, заедно с декларираните и невнесените, вероятно са от порядъка на 1-1,5 млрд. лв. През 2010 г. като антикризисна мярка бе въведена възможността вноските да се декларират, без да се внасят, напомни президентът на КНСБ. Това е врата в полето – фирмите декларират, но не внасят, а давностният срок от 5 г. минава. Тази възможност трябва да се ограничи, като в текущата или следващата година се правят ревизии, ако вноските не са платени, предложи Димитров.

Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че през годините се е предлагало да се дадат допълнителни правомощия на НАП като аналог на тези, които има Главна инспекция по труда (ГИТ) и не вижда пречка идеята да се реализира, защото броят на служителите на НАП е по-голям от тези на ГИТ. Той е съгласен, че може да се засили ролята на НАП върху целевия контрол върху спазването на осигурителното законодателство.

Горанов приветства инициативата на КНСБ, която трябва да бъде продължена заедно с работодателските организации, за да се постигне консенсус в измененията на законодателството, така че да се намалят възможностите за избягване на облагането. „Ако успеем да затворим сивия оборот на входа, тогава няма как да се реализира неформалната заетост, защото ако в един ресторант няма укрит оборот, то няма как на сервитьора да се плати под масата“, отсече Горанов.

Според него проблемът на доверието в осигурителната система не е от вчера, а правителството винаги се въздържа от увеличението на правата в осигурителната система, които не са тясно обвързани с приноса.

Сивата и неформална икономика изисква гориво, за да се стигне до неформалната заетост, коментира още Горанов. Според него това гориво са сивите обороти, които трябва постоянно да бъдат на вниманието на приходните администрации. Финансовият министър отчете, че от 2018 г. стартира проект за пълно обхващане на оборотите във всички сфери на икономиката. По думите му се предприемат различни стъпки и действия, но сивата икономика е неравно състезание между бизнес модела и начина на живот, с който да се избегнат плащанията като част от обществения договор.

Според Горанов приходната администрация, колкото и да е въоръжена със законодателни решения, не може да бъде толкова изобретателна за тези, които искат да избягат от облага. Той даде пример с акцията на данъчните в няколко заведения в столицата през уикенда и посочи, че законодателството никога не може да бъде съвършено в борбата със сивата икономика. Горанов обясни, че в момента, в който една фирма натрупа задължения към фиска, в момента, когато се опитаме да направим принудително изпълнение – отнемане на наличности от касата, на следващия ден осъмваме в този обект с друга фирма, която не притежава нищо. „Предприехме малко по-оперативни мерки спрямо някои стопански субекти. Запечатали сме обекти, но законът дава възможност след определен период отново да отворят, да работят и да се сменят на месец по три фирми на един и същи обект, след като предишните са натрупали задължения“. Горанов призова за активното гражданско участие по темата с недекларирания труд. В редиците на Министерство на финансите, НАП и Агенция „Митници“ денонощно мислят по темата в борбата срещу сивата икономика, увери Горанов.

Социалният министър Деница Сачева изтъкна, че борбата със сивата икономика е предизвикателство за данъчните и осигурителни промени в страната. Истинската битка с недекларирания труд минава през момента, в който всеки един човек има нетърпимост към неспазването на закона, посочи Сачева. Тя увери, че предложените мерки ще бъдат разгледани и по тях трябва бъде постигнат консенсус между социално-икономическите партньори.

 

ИНТЕГРИРАН ПАКЕТ ОТ ПРЕПОРЪКИ И МЕРКИ ЗА БОРБА С НЕФОРМАЛНАТА ИКОНОМИКА И НЕДЕКЛАРИРАНАТА ЗАЕТОСТ В БЪЛГАРИЯ можете да изтеглите от ТУК