Пандемията и последвалата криза сложиха дълбок отпечатък върху политиките на държавите членки и на ЕС като цяло. Много точна е оценката на Валдис Домбровскис в това отношение. „Коронавирусът ни удари като астероид и образува кратер в европейската икономика. Настоящият пролетен пакет от европейския семестър беше преработен и рационализиран, за да даде насоки на нашите държави членки, докато си проправят път в напрегнатата обстановка”.
Европейски семестър 2020 стартира със зимния пакет документи, в който Годишната стратегия за устойчив растеж и Проектът на съвместен план по заетостта отбелязаха положителни тенденции в развитието на българската икономика. Те бяха потвърдени и във февруарския Доклад на Комисията за България, когато страната ни за пръв път бе извадена от списъка на държавите с макроикономически дисбаланси. През изминалите близо 10 години уязвимостта на финансовия сектор се съчетаваше с висока задлъжнялост и необслужвани кредити на корпоративния сектор. Последователно провежданата политика, както и благоприятната макроикономическа среда сведоха до минимум риска от макроикономически дисбаланси – признанието и успехите в тази сфера са безспорни. В същото време не можем да не отбележим, че добрите макроикономически и фискални резултати не бяха оползотворени в нужната степен, за да се преодолеят бедността, социалното изключване и дълбоките неравенства, които поддържат трайни и тежки социални дисбаланси.
Глобалната пандемия на COVID-19, обявена на 11 март 2020 г. от СЗО, постави националните системи на здравеопазване, обществата и икономиките в извънредна ситуация. Отбелязваме изключителен шок върху функционирането на глобалните вериги за доставки, производството и потреблението. България бе една от първите държави, обявили извънредно положение.
На 20 март 2020 г. Комисията прие Съобщение за активиране на Общата изключваща клауза на Пакта за стабилност и растеж. Това бе картбланш за държавите членки да се отклонят временно от насърчаваната през последните години фискална стабилност и и да предприемат сериозни стъпки за финансова подкрепа на адекватни антикризисни мерки в три основни посоки – стабилизиране на националните здравни системи, запазване доходите на населението и възстановяване на икономиките и заетостта след преживения силен шок от COVID-19. Настоящата криза показа необходимостта от подготовка на здравните системи за подобен род кризи, а тя включва усъвършенствани стратегии и диференцирани вериги на доставки за важни дезинфекционни препарати и материали, лекарства и медикаменти.
Наред с трудностите, които сега изпитва българската здравна система в резултат от продължителни и несполучливи реформи, тя успя да се справи с огромните предизвикателства на пандемията. Нещо повече, КНСБ счита, че форсмажорните обстоятелства имат и някои положителни ефекти. Един от тях е, че бе ускорен процесът на въвеждане на електронно здравеопазване, с конкретни срокове и отговорности; и второ – българските медицински специалисти и лекари получиха полагащото им се обществено признание, вкл. достойна оценка на техния труд и адекватни възнаграждения за него.
България се насърчава да се възползва от всички предприети от ЕК мерки за финансиране, но в интерес на истината трябва да отбележим, че най-ценната за нас мярка бе разрешението да се ползват средства от европейските структурни и социални фондове за неотложни разходи, свързани с финансиране на здравните грижи, подпомагане заетостта и доходите на населението, възстановяване на бизнеса в следкризисния период.
Оценявайки настоящата ситуация, КНСБ не счита, че заложените в Конвергентната програма прогнози на правителството за бюджетен дефицит от 3.1% от БВП са реалистични, нещо повече в свое специално становище тя насърчи правителството да се възползва от възможностите за нов заем, с оглед да гарантира посрещането на всички възможни рискове в следващите няколко месеца, които са от изключителна важност за съживяване на българската икономика.
Комисията посочва в документа някои от най-важните мерки, предприети от правителството, но това далеч не е обхватът, който бе реализиран или предстои да се реализира до края на извънредното положение и последвалата го извънредна епидемиологична обстановка с хоризонт 31 юни 2020 г. Действащите и предстоящите мерки според наши изчисления са в общ обем от:
– 3 779,7 млн.лв. като разход на държавата от бюджета и европейските фондове (3.2% от БВП);
– 5 959,7 млн.лв. като средства в пълен обем, достигащи до крайния потребител (5.0%).
Този общ социално-икономически пакет от днешна гл.т. е задоволителен, но може да бъде подкрепен с допълнителни мерки по отношение на безработните – увеличение на минималното обезщетение за безработица, либерализиране на достъпа до обезщетение при повторно изпадане в безработица в рамките на 36 месеца след предходно реализирано право на обезщетение, както и разширяване на ваучерната система със социална насоченост за случаи, необхванати от досега предприетите мерки. Освен това, в отраслов разрез следва да се разгледат и приемат приоритетни мерки за възстановяване на икономиката, част от които не са свързани с допълнително финансиране, но биха имали значително стимулиращо въздействие.
Особено значение трябва да отдадем на мярката за компенсация на работници и служители, преустановили работа или преминали на непълно работно време, която не само запазва заетостта, но и гарантира доходите на работниците и служителите в 100%-ен размер. В този си аспект българската мярка, позната повече като схемата 60/40, е уникална за Европа и въпреки острите критики на някои работодателски организации, отбеляза значими резултати. Към 20 май около 220 хил. работници и служители, включени в мярката, запазиха своите работни места и доходите си от месеците преди кризата.
Засилен интерес има и към някои други основни мерки на правителството, като напр. безлихвените кредити в размер до 4 500 лв. за останалите без доходи наети и самонаети работници, грантовата схема за малки и микропредприятия с безвъзмездно финансиране между 3 и 10 хил. лв., както и към мерките, подобряващи ликвидността на компаниите, особено за малките и средни предприятия, за независимите работници, самонаети и свободни професии.
В рециталите на документа ЕК слага особен акцент върху следните проблемни области:
- COVID-19 постави нови големи предизвикателства пред българската здравна система, която досега се характеризираше с ограничен достъп, идващ от ниското обществено финансиране, ограничено здравно-осигурително покритие на населението, остър недостиг на медицински сестри и неравномерно регионално разпределение на здравните специалисти.
- Безработицата се очаква да нарасне до 7% през 2020 г., а след това да спадне до 5.8% през 2021 г. Правителството предприе мерки за запазване на заетостта и схеми за преминаване на непълно работно време. В сътрудничество със социалните партньори този подход трябва да бъде запазен – като подкрепа на работодателите и на работниците, вкл. самонаетите, с оглед превенция на загубата на работни места. Капацитетът на АЗ следва да бъде засилен.
- Делът на хората в риск от бедност и социално изключване беше висок още преди кризата (специално за деца, възрастни, хора с увреждания и роми). От друга страна обаче, социалните трансфери, предназначени за намаляване на бедността са твърде ограничени. Доходните неравенства са най-високи в Европа, а в същото време данъчната система и социалното подпомагане оказват много слабо въздействие върху намаляването й. Тук ЕК препоръчва за пореден път реформа и много по-силна връзка между здравните и социалните услуги.
- Едно по-засилено предоставяне на образователни и обучителни услуги, както и по-добре подготвена работна сила с нужните умения и способности биха дали една по-мощна подкрепа за възстановяването на икономиката, за включващ и устойчив растеж в средносрочна перспектива. Отново се изтъква, че България е една от държавите членки, в която социално-икономическият бекграунд на семейството има много силно отражение върху включването и резултатите от обучението на следващите поколения.
- Кризата изкарва на преден план стратегическото значение на една ефикасна публична администрация, добре функциониращо дигитално управление, вкл. електронно здравеопазване и правосъдие. Реформи в тази посока са крайно наложителни и ЕК ежегодно призовава за тяхното провеждане, но прилагането им на практика протича изключително бавно.
- В подкрепа на икономическото възстановяване важно значение имат публичните инвестиции и насърчаването на частните инвеститори. Според Комисията секторите Изследвания и Висше образование са длъжници в тази сфера на интервенции. Необходими са инвестиции в областта на енергията, декарбонизацията, които биха дали силен тласък на прехода към климатичната неутралност, каквато е всъщност и записаната цел в Националния План за енергетика и климат на България.
- Държавата ни трябва да продължи да се бори с високата енергоемкост на производствата. Недоизградена е важна част от транспортната инфраструктура, интелигентните транспортни системи остават недоразвити.
- Правилно функционираща рамка по несъстоятелност би била от изключително важно значение за възстановяването на икономиката след пандемията на Корона-вирус.
- Комисията признава, че България е предприела законодателство, с оглед транспониране на четвъртата и петата Директиви против прането на мръсни пари, но процесът все още е бавен и ниско ефективен.
- Българските банки като цяло остават печеливши и добре капитализирани. Задълбочената оценка на ЕЦБ е, че две банки се нуждаят от повишения на капитала. В същото време се изтъква важната роля на търговските банки, които след получени от НБР гаранции успешно се включиха в изпълнението на важни антикризисни мерки.
- ЕК мониторира българския напредък в областта на правосъдната реформа и борбата срещу корупцията в контекста на механизма за сътрудничество и верификация (CVM). Комисията цени проведените от правителството реформи на законодателната антикорупционна рамка и счита, че това е предпоставка за позитивна социално-икономическа среда в страната.
- България допринася за напредъка по отношение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и в общите усилия за постигане на конкурентна устойчивост на икономиките в ЕС.
В контекста на Европейския семестър 2020, след като извърши задълбочен анализ на състоянието на икономиката в Доклада за страната и след като оцени Националния план за реформи и Конвергентната програма на правителството от тази пролет, Комисията определя като релевантни устойчиво-фискалните и социално-икономически политики на България и тяхното съответствие с правилата и насоките за развитие на Съюза.
През 2020 и 2021 г. правителството ще трябва да насочи вниманието си върху 4 проблемни области:
- Последиците от пандемията и разширяване на фискалните мерки и политики за преодоляването им;
- Адекватна подкрепа на доходите, социални услуги за всички и активни мерки на пазара на труда; подобряване на дистанционната работа и насърчаване на дигиталните умения;
- Ускоряване на процедурите в подкрепа на МСП и самонаетите – достъп до финанси и гъвкави споразумения;
- Минимизиране на административните бариери пред компаниите и подобряване ефективността на публичната администрация.
Нашите заключения:
КНСБ отбелязва със задоволство промяната в подхода на ЕК при изготвянето на Специфичните препоръки 2020, като са взети предвид и трите предложения, направени от Конфедерацията в рамките на партньорския проект на европейско равнище. Те касаят разширяването и засилването на ефекта от прилагането на мярката 60/40, предприемането на мерки за повишаване уменията на работна сила в условията на бързо променяща се дигитална среда и не на последно място – да се подобри капацитета на данъчната система и системата на социално подпомагане за преодоляване на дълбоките социални неравенства, борбата с бедността, вкл. и сред заетите.
В съдържателен план ЕК е извършила реалистичен анализ на актуалната социално-икономическа ситуация и са селектирани препоръки, които в своята цялост подкрепят прилагането на финансово осигурени мерки и политики за преодоляване на негативните последици от COVID-19. Надяваме се, че тази положителна тенденция ще продължи и в бъдеще, а координирането на приоритети, политики и препоръки ще се извършва в рамките на един обединен Европейски социален и икономически семестър.
На национално равнище, след овладяване на кризисната ситуация и изтичане срока на извънредната епидемиологична обстановка, на дневен ред е приемането и прилагането на втори социално-икономически пакет от мерки за възстановяване на икономиката. В това отношение следва да бъдат разгледани и възприети по целесъобразност от правителството мерките на социалните партньори, които бяха единодушно гласувани от тях в рамките на НСТС. Считаме, че те имат достатъчно широкоспектърен характер (социални, фискални, финансови, общоикономически, секторни и отраслови) и в преобладаващата си част са от общ интерес.
Надяваме се добре да са анализирани и научени уроците от предишната глобална криза 2008-2009 г. и те да станат катализатор на един много по- активен и ефективен социален диалог, както на национално равнище, така и в рамките на семестъра.
ИК на КНСБ
29.05.2020 г.