‘- Подкрепяте ли протестите?
– Все едно да питате дали подкрепяме политическите партии. Има много хора и много искания на площада. Демократичният протест е изконно право и ако някой го поставя под съмнение, не е демократ и няма място в нашите институции. Няма как някой да се обяви против хора, които свободно и с тяхната воля са излезли да кажат какво искат.
От тази гледна точка, базата за този протест, според нас, е социална. Това, че в София в момента са излезли 15 или 20 хил. души, никой не знае колко точно, но едно сериозно множество, значи само, че исканията им трябва да бъдат чути. Че властта трябва да си отвори ушите и да слуша какво иска площадът. А всъщност исканията на много от хората са да живеят по-добре. Казано съвсем просто значи – социални искания, доходи, работни места, гаранции за техния малък бизнес. Неща, които може би са известни, но може би не се случват по най-правилния начин, след като хората са недоволни.
Веднага трябва да кажа, че нашата декларация от вчера с работодателите е за ненасилие. Най-важното изречение в нея е, че ние апелираме към всички, които са на площада, правоохранителните органи, провокаторите, има и такива, видяхме ги и вчера – с качулки и без качулки, да бъдат изведени от площада, за да не опорочават протеста и да не допускаме каквото и да е насилие, защото това не е в рамките на демократичните практики. Как ще се развие протестът, зависи и от институциите, доколко ще седнат на масата и ще чуят това, което искат хората.
– Отговорът, който чуваме от тях в момента е, че не е време за подобни протести и тепърва предстоят трудни икономически месеци за страната, още повече, ако се говори за предсрочни избори.
– Това е вярно. Трябва да си даваме сметка, че в момента сме в началото на много тежка икономическа криза, която вече събори около 100 хил. работни места. Това е една от предпоставките хората да са неспокойни, защото не виждат бъдещето си. На други около 200 хил., вярно, запазихме работните места с мярката 60:40, но това е за няколко месеца. След това какво се случва? Т.е. една огромна маса от работещи българи са в несигурна ситуация и искат ясни знаци и действия от управляващите, от правителството, от парламента, от президента – от всички.
– Досега оценката беше, че се справят управляващите.
– Очевидно трябва да има нови мерки. Ние говорихме, ако помните, за едни 54 мерки с работодателите, които никой до момента не прие на сериозно. В тристранното споразумение , което подписахме преди месец, има пет раздела, които са много важни. Ние искаме по тях да се случат мерките, тъй като в енергетиката има проблем, в демографската политика има проблем, в социалната политика, в доходите, в социалното подпомагане, хората с увреждания. Има редица изговорени проблеми. Действия трябват оттук нататък и то бързи и конкретни с решения, които хората чакат.
– Казвате тежки месеци, безработицата беше спомената. Каква е тенденцията според вас, какъв е най-лошият сценарий?
– Смятам, че до края на годината положението ще се влоши. Т.е. тези прогнози за 7% и повече спад на нашата икономика, които правят и ЕК и много други институции, ще станат реалност през последното тримесечие или от октомври, когато сезонната заетост изчезне. Всички мерки, за които говорим тук, ще смекчат своето позитивно действие и трябва да се мисли отсега как да се реагира изпреварващо. Има конкретни предложения във всички сфери, за които сме говорили с бизнеса и които са на масата на властта, и трябва да бъдат облечени в решения и действия.
Това, което се обявява, трябва да стане. Дълго си говорим, че ще има кредити, достъп до ликвидност, в същото време всички фирми се оплакват, че това не се случва. Заявява се от министър Караниколов нещо, че ще се случи, а то не се случва. Т.е. може би трябва да се погледне и кои министри вършат работа и кои не.
– На фона на протестите дойде и една новина, която дълго се очакваше – че са ни приели в чакалнята на Еврозоната. Тази новина как звучи в момента?
– Тази новина е изключително важна, но в този момент не може да бъде комуникирана по никакъв начин до масовото съзнание на българина поради ред причини – изострената чувствителност за социалното, за работното място, за бъдещето на неговия малък бизнес е водещ и той това иска да чуе. Тук трябваше да бъде казано, че всъщност през тези институции – банковият съюз и ERM II, България получава стабилност и необратимост на своя път и стабилност на финансовата система , която беше клатена през годините. А там са и спестяванията на българите, доколкото ги има, и на бизнеса, който трябва да оперира.
И второто, което трябваше да бъде казано, че през следващите няколко години – 2023 г. може би, ние ще приемем еврото и един огромен ресурс, който в момента стои блокиран и пази валутния борд , от порядъка на 15-18 млрд. лв., ще бъде освободен. Тези пари трябва да се мисли от сега не да бъдат откраднати, а да бъдат ориентирани към дълго чакани реформи – подкрепа на пенсионната система, например. Така трябва да бъде обяснено защо е важно да влезем в еврозоната и хората ще разберат.
– В предизборната кампания тези неща ще отшумят ли?
– В предизборната кампания трябва да излязат на преден план ключови въпроси, които ние се мъчим да поставим от доста време. Първият, най-важен – дали ще има конституционна реформа, не знам. Аз съм песимист, тъй като апелите за Велико народно събрание и за промяна в Конституцията ги чуваме през последните 15 г., много енергия отиде към тях, а накрая виждаме, че няма воля. Не виждам нещо по-различно да се случи.
Дали сега ще има избори, или след 6-7-8 месеца, следващият парламент ще бъде диспергиран с много партии, ще има сложно правителство, коалиционно най-вероятно, което няма да има подкрепата за каквато и да е конституционна промяна.
Така че по-важното е да видим какво може да бъде променено. Според мен данъчната система. В момента тя генерира неравенства. Това беше казано и доказвано многократно от хора, които знаят за какво става дума. Не знам дали протестиращите на площада си дават сметка за това, но социалните неравенства, които обуславят тяхното състояние на несигурност и несправедливост, тъй като виждаме, че някой незаконно или необосновано забогатява, стъпва върху криминална приватизация, върху неработещи институции и корупция, но и върху несправедлива данъчна система.
– Да поговорим и за нещо друго важно, което в момента тече като обществено обсъждане – Кодексът на труда. Удовлетворяват ли предлаганите промени и работодатели, и синдикати? Възможен ли е изобщо такъв вариант?
– По него се работи вече близо година, минали сме много спорове в работни групи. По-важното е да кажем, че в момента ще има поне няколко групи промени, които са важни за хората. Първата, по която има съгласие в много голяма степен и МТСП внася, е усъвършенстването на колективното договаряне и на диалога. Това е изключително важно, когато говорим дали можем да договорим минимални работни заплати по браншове и по категории. Няма как цената на труда да бъде договаряна всеки сам с работодателя си, а както в Германия, Англия, Франция искаме да договаряме колективно. Тази група промени ще даде тази гаранция – от една страна, за разпростиране на действащи колективни договори и обхващане на цели браншове, от друга – за свободно присъединяване към действащи колективни договори в предприятията.
Втората група промени е свързана със санкциите. Тук не сме съгласни, че намаляват санкциите върху неизрядните работодатели. Увеличават се за системни нарушения, но се намаляват за тези, които са ежедневни и не са системни. Не виждам каква причина може да има за това. Поради кризата може би има леко намаление на каквито и да е нарушения, но се съмнявам, че това е трайна тенденция.
По третата група, която е проблемна, и има съгласие по част от измененията, ще припомня, че внесохме подписка с над 100 хил. участници в нея. Може би те не протестират в момента по тази тема, но протестират много ясно със своите подписи. Става въпрос за сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд. Т.е. начинът, по който се преодолява 8-часовият работен ден в България, и се работи колкото иска работодателят.
– Какво предлагат сега?
– Ние се съгласихме, че ще имаме регулация само в непрекъсваемите производства – при тези, които не могат да бъдат прекъснати, понеже естеството на работа го налага, да бъдат въвеждани подобни режими. В една шивашка фирма, преработващо предприятие, верига супермаркети, хората могат да бъдат на смени.
– А при нарушение?
– За съжаление, санкцията намалява като размер за нормалното нарушение, а се увеличава за системното. Т.е. ние трябва да доказваме, че има системни нарушения. Но по-важното е, че регулацията става по-ясна, по –малко злоупотреби, надяваме се даже никакви, няма да има с този режим, който дълги години беше вратичката, през която минаваше некоректният бизнес, да може да експлоатира буквално хората.
– Това, което казвате е важно от гледна точка на сигналите, които трябва да подават хората.
– Да, за да се види, че има системност на тези нарушения.
Интервюто можете да видите в линка: https://bntnews.bg/news/plamen-dimitrov-prezident-na-knsb-vlastta-da-chue-ploshtada-1065025news.html