Настояваме всички предложения, направени от социалните партньори, да бъдат част от Националния план за възстановяване и устойчивост като анекс. Това е препоръката на колегите от ЕИСК. Трябва да бъде отбелязано и каква е била реакцията на правителството по тях – кое предложение е прието, кое не и защо. Това е нормалният диалог, така се показва колко е ефективен той.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на провелата се днес кръгла маса на тема „Участие на организираното гражданско общество в разработването и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост – как можем да го подобрим“. КНСБ бе домакин и съорганизатор на дискусията, инициирана от Европейския икономически и социален комитет.
До голяма степен бе постигнато съгласие по ключови въпроси в плана, някои останаха недокрай изчистени. Забавянето и това, че вместо през април планът ще бъде внесен през октомври, беше оправдано от резултатността най-накрая. Като теглим чертата, има неща, които станаха по-добре, каза още Димитров.
Той препоръча да се вдъхне живот на две институции, изградени по предложение на социалните партньори – Консулатитвният съвет по Зелената сделка, който е провел само едно заседание до момента, и Институтът за устойчив преход и развитие, който и до момента не е използван достатъчно добре и интензивно.
Димитров призова още да се насочи фокусът и към целите за намаляване на вредните емисии с 55% до 2050 г. „Не чуваме нищо какво казва България за това, че нашата цел до 2030 г. би трябвало да е да намалим емисиите с 10%. Това означава ожесточаване на изискванията още повече – не само във въгледобива, не само в енергетиката. По този въпрос малко се говори в България. В тези цели е поставен и въпросът, че механизмите за безплатните емииси за някои индустрии трябва да паднат. Това е нов удар върху индустрията“, акцентира президентът на КНСБ.
В кръглата маса се включи и вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той потвърди, че последната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъде предадена в Европейската комисия в петък.
Той подчерта, че има нанесени корекции в сравнение с варианта на документа от юли: „Увеличаване на първоначално предложената сума за грантове до сегашната версия, която е 840 000 000 за грантове, и 360 000 000 за финансови инструменти. Смятаме, че това е баланс именно между двете различни визии – бърза, безвъзмездна помощ, която е именно за стабилизация на икономиката, и дългосрочна помощ, която отива за устойчиви инвестиции, които след това имат възвръщаемост, които могат да се използват за т.нар. рециклиране на ресурс“.
Пеканов изтъкна, че успешното изпълнение на плана може да бъде застрашено от ниското ниво на ваксинация в България. „Апелирам всеки, който може, да се ваксинира срещу коронавирус, защото именно това ще помогне да не налагаме тежки мерки и икономическият живот да се върне по-бързо към нормалното протичане. Това е от ключово значение за българската икономика“, каза Пеканов.
Кръглата маса разгледа различните аспекти на плана. В нея се включиха Василев Велев, председател на АИКБ, Зорница Русинова, председател на ИСС, представители на трите група в съвета, Ваня Стойнева, зам.-министър на образованието и науката, лидерът на СБУ Янка Такева, ректорите на Техническия университет проф. Иван Кралов, на Минно-геоложкия проф. Ивайло Копрев, Красимир Киряков, зам.-министър на икономиката, Иван Кръстев, зам.-министър на труда и социалната политика, Ивайло Христов, зам.-министър на финансите, Ива Петрова, зам.-министър на енергетиката и други.
