Имаме историческия шанс да заявим една по-ясна и по твърда позиция по отношение на продължението на Зелената сделка – пакетът Fit for 55. 12- те законодателни инициативи тепърва предстои да бъдат коментирани от страните членки, възприемани или не. С тях на България се отрежда допълнително натоварване и то доста тежко по отношение на крайната цел. Наред с това законодателният пакет предполага допълнителни мерки към морския транспорт, авиацията, индустрията. Към момента нямаме подобни изисквания за емисии. Буквално следващите месеци ще се питаме кой какво направи декември 2019 г. и през 2021 г. Знаем, че климатичният закон от 2019 г. е основата на Зелената сделка и там можехме да бъдем по-твърди. Не бяхме, но и това, което се случва сега, не е без значение. В този контекст и замразяването на ръста на цените на въглеродните емисии, и забавянето на целия процес на реформи след 2025 г. би трябвало да е една от отправните ни точки.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на инициирана днес от държавния глава Румен Радев дискусия за необходимите мерки срещу високите цени на електроенергията, природния газ и позицията на България на предстоящия Европейски съвет 21 и 22 октомври в Брюксел.
За българската позиция на европейската среща Димитров коментира още: „Важен според нас и принципен момент е дали най-накрая ще почне да се говори малко по-конкретно по отношение на златното правило за инвестции в здравеопазване, образование и зелени такива, когато говорим за Пакта за стабилност и растеж и неговото действие до края на 2022 г. Дали ще има конкретни промени. Сигурен съм, че не този съвет ще стане дума за това на политическо ниво между лидерите. Не на последно място ще има нужда се коментира и продължението на мерките за подкрепа на бизнеса и заетостта – временните правила за държавна помощ, които бяха продължени до юни 2022 г. Със сигурност ще има предложения за тяхното удължаване и след това. На европейско ниво смятаме, че България трябва да подкрепи предложението на ЕК за създаване на обща газова банка – за осигуряване на общ финансов механизъм за договаряне на газови резерви, който ще бъде също много важен за България.“
По отношението на необходимите мерки на национално ниво за успокояване на цените на електроенергията за небитовите потребители, Димитров коментира, че има три източника на финансиране, но за единия – Фонда за сигурност на енергийната система, трябва да забравим и да не го използваме. Той ще е необходим, за да бъдат посрещнати очакваните тежки удари от 1 януари на регулирания пазар и да се омекоти очакваният там ръст за домакинствата.
Към мерките, освен тези, които бизнесът предлага за свръх печалбите на АЕЦ, КНСБ предлага да се ограничи трупането на свръх печалби. „Нашето предложение е да не се допускат такива, като през методиката на КЕВР за цената на доставчик от последна инстация, да се направи така, че цените на доставчиците да бъдат развързани от сегмента ден напред и завързани към себестойността на държавните енергопроизводители с някаква разумна печалба за период до края на март догодина. Очевидно Борсовият пазар не работи, все повече търговци излизат самостоятелно. Това се отразява и на бизнеса, и на ВиК дружествата. 22 водни дружества вече имаме сериозно притеснение, 11 са в режим на несъстоятелност, не могат да понесат това, което се случва с цените на електроенергията при тези цени на водата, определени от КЕВР. С други думи мултипликаторите са в много посоки. Завързвайки цената на доставчик от последна инстанция – това са НЕК и енергодружествата, с едни цени, които знаем какви са в момента, ние можем да постигнем почти наполовина намаляване на сегашната цена на свободния пазар“, коментира Димитров.
Той допълни, че КНСБ предлага и пакет от мерки, който касае населението. То е изложено на ускоряващ се инфлационен натиск, който до края на годината ще стигне три пъти нормалната инфлация – 5,5 – 6 процентни пункта ще стане. Ние смятаме, че прагът на бедност трябва да бъде ревизиран още сега. Всички допълнителни приходи в бюджета, които се калкулурират, да бъдат ориентирани през втора актуализация, за да бъдат подкрепени допълнително всички уязвими категории. За целта трябва да се вдигне прагът на бедност на 460 лв. Не на последно място правителството е в правото си, предвид ситуацията, да определи нова минимална работна заплата още от тази есен. Тя е позитивна, не негативна за бюджета. 700 лв. трябва да стане още от 1 ноември, за да може в бюджет 22 да стигне 760 лв., каза Димитров.