Близо 50% от синдикалните председатели на КНСБ в предприятия в цялата страна са със завършен ваксинационен цикъл. Зелен сертификат пък притежават 60 на сто.
Това показват резултатите от проучване на КНСБ, проведено от 29 октомври до 8 ноември тази година сред 1115 председатели на синдикални организации на конфедерацията. Целта му бе да се проследят нагласите и готовността за реакция на работещите на действащите към момента мерки за контрол на разпространението на ковид пандемията. Преобладаващите участници са от необластни центрове, отговорите от синдикални председатели в областни центрове са 40% от всички.
Изследването показва, че близо 50% от анкетираните са със завършен ваксинационен цикъл с поставени предвидените дози за ваксинация и имат издаден зелен сертификат. Близо една четвърт от анкетираните или 23,6% са преболедували, без да правят по-нататъшни постъпки за допълнително ваксиниране. Не са се ваксинирали и не желаят да се ваксинират 15,8%. Планиращите ваксинация в бъдеще са 7,9%, а тези които заявяват, че са избрали да не се ваксинират по здравословни причина са 3,7% от запитаните.
Близо 60% от запитаните имат издаден зелен сертификат, като от тях 11,2% са заявили, че са го получили като преболедували, а 1,5% са предпочели зелен сертификат след извършен PCR или антигенен тест. Останалите са се снабдили със сертификата след завършен ваксинационен цикъл.
От посочилите, че са се срещнали с вируса, преболедували са го и не са направили допълнителни постъпки за ваксинация, със зелен сертификат са се сдобили само половината. 51,3% са прекарали вируса и не са били отразени в системата и към момента са без нужния сертификат.
Към момента на изследването вариантът за издаване на сертификат след направен PCR и антигенен тест остава непопулярен, което е видно и при заявилите, че са неваксинирани и нежелаещи ваксинация, отново само 2,2% прибягват до краткосрочния вариант на сертификат.
Изследването показва, че към момента преимуществено в предприятията няма подсигурен безплатен тест, при близо 70% от запитаните, но за сметка на това близо 80 на сто казват, че не изпитват затруднения при изпълнение на работните си задължения. Малък е броят на работещите, които са посочили, че изпитват затруднения и те се изразяват в неподсигурен от работодателя безплатен антигенен тест в някои предприятия. На доста места се изисква тестът да е направен в лаборатория, което води и до забавяне при стартиране на работния ден. Особено сложно става изпълнението на тази хипотеза за производства, стартиращи в ранните часове на деня.
Има анкетирани, които споделят за заплахи от разпускане в неплатен отпуск от страна на работодателя. Един работещ е посочил, че му се налага да прави тест на всеки 48 часа за негова сметка. Има и отговори сочещи за наложителна работа от вкъщи, заради неваксинирани колеги.
При запитване на анкетираните за обема на отсъствие на персонала при различни хипотези резултатът е, че повече от половината работещи са на работното си място, като най-малко отсъстващи има при хипотезата за работа от разстояние. Останалите близо 50% от анкетираните твърдят, че имат отсъствия в различен обем на персонала по зададените критерии. Най-много са предприятията, в който една трета от персонала отсъства поради издаден болничен лист или поради карантина за прекаран Ковид или контактност на заболяването. Предприятията, в които е въведен дистанционен режим на работа за половината и повече от половината работещи, са 17,2% от запитаните.
На запитване дали е нарушен ритъмът на работа в предприятието, като цяло запитаните сочат, че не изпитват затруднения в трудовия си процес. Тези, които сочат негативно влияние на атмосферата на работното място, поради въведените мерки, основно са посочили натоварването с допълнителна работа като основна причина. На следващо място посочват периодичното отсъствие на персонал. А удължено работно време и липса на синхрон между присъствена работа и работа от разстояние са класифицирани като не толкова влияеща причина за нарушение на трудовия процес, като анкетираните най-много са се затруднили при определянето на “Липса на синхрон между присъствена работа и работа от разстояние” дали тази форма води до нарушение на работната среда и са посочили отговор “Не знам”.
Относно оценката на предприетите до момента мерки най-силно се откроява отговорът, че те са закъснели, недостатъчни и неефективни – цели 45,7 на сто, следвана от противоположното мнение за адекватност на мерките спрямо обстановката с 23,1%. 16,8 на сто смятат че мерките са прекалено рестриктивни, а 14,5% от запитаните не могат да преценят.
Попитахме анкетираните дали са осигурени достатъчно мерки за защита на работниците от разпространението на вируса в тяхното предприятие като повече от половината са отговорили, че са напълно осигурени, а с “Донякъде” отговарят 40,2% от запитаните. Липса на досатъчни мерки срещу разпространението на вируса посочват 5,8% от анкетираните.
Анкетата съдържа и два отворени въпроса, касаещи предложения от запитаните за предлагане на мерки, които биха били според тях адекватни на ситуацията и могат да се отправят към работодателя им и към държавата на общинско, областно и национално ниво.
Основно изказаните предложения гравитират около сега действащите мерки, както и прилагани и в предишните вълни на пандемията – тестване на температурата на входа на предприятията, вечерен час, работа от разстояние, лични предпазни средства.
Най-силно се открояват отговори, насочени към спазването на мерките, по-строг контрол на институциите за спазването им и възможността за бързо и безплатно тестване на работното място.