На 8 декември Европейската комисия ще представи дългоочакваната си директива за подобряване на условията на труд на работниците в платформените компании. Във връзка със законодателната инициатива от Европейската конфедерация на профсъюзите обявиха, че са изпратили отворено писмо до председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен.
В него се алармира, че заетите чрез дигитални платформи често не получават дори минималната работна заплата или не са обхванати от колективни трудови договори, нямат платен отпуск, изложени са на рискове за здравето и безопасността, нямат право на платен отпуск по болест или каквато и да е социалноосигурителна защита. Работното време често е дълго, а в някои платформи се наблюдава значителна разлика в заплащането на мъжете и жените и други видове дискриминация. Тези компании привличат уязвими групи, които са принудени да приемат ниското възнаграждение.
„Дигиталните платформи за труд са устойчиви само ако осигуряват качествени работни места и спазват трудовите права. Много малко платформи работят само с истински самостоятелно заети работници. Ето защо се нуждаем от правила, които да гарантират, че дигиталните платформи за труд не могат да се възползват от пропуски в закона, за да реализират големи печалби чрез фалшиво самонаемане на своите работници, за да избегнат секторните задължения за подходящо заплащане, условия на труд и социално осигуряване. Тази практика е несправедлива не само за работниците, но и за огромното мнозинство от предприятия, които спазват правилата, и за обществото като цяло“, посочват от ЕКП.
И добавят: Доставката на храна, таксиметровите услуги и работата в домакинството са само върхът на айсберга. Дигиталните платформи за труд се разширяват и обхващат секторите на търговията, инженерството, грижите и медицинските сестри, строителството и услугите. Наблюдаваме т.нар. платформация и в други сектори, където все повече се налагат практики като разделяне на работата на задачи и изключителна гъвкавост. Това е още една причина за необходимостта от европейско законодателство. Европейският парламент, държавите членки, синдикатите и организациите от цяла Европа ясно заявяват, че няма място, нито нужда от създаването на трети статут между работника и самостоятелно заетия, тъй като той би оставил работника без подходяща защита и автономност.
Повечето съдебни решения в Европа показват ясно, че платформените компании са работодатели и че техните работници следва да се ползват с правата си. Предстоящата директива трябва да съответства на този подход. Отправната точка на правните и политическите мерки трябва да бъде, че всяка дигитална платформа за труд е или може да стане работодател.
Европейската комисия следва да въведе презумпция за трудово правоотношение, която да определя статута на работника като отправна точка. Тежестта на доказване следва да се прехвърли от работника върху дружеството, предоставящо платформата. Струва си да се спомене предишният опит в европейските държави, където са предприети стъпки в тази посока. Това означава, че работниците на платформените дружества по принцип са работници, освен ако платформените дружества не могат да докажат самостоятелна заетост. Това би променило настоящата ситуация на презумпция за самостоятелна заетост, при която работниците в платформите умишлено се класифицират неправилно като самостоятелно заети лица и трябва да доказват, че са в трудово правоотношение.
Опровержимата презумпция за трудово правоотношение не означава, че всички работници ще се считат за такива. Бизнес моделът на платформените компании, работещи с истински самостоятелно заети работници, няма да бъде засегнат, стига те да могат да докажат, че нямат отношения на зависимост.
От ЕКП обръщат внимание, че алгоритмите на дигиталните платформи се използват като инструменти за управление със значително въздействие върху правата и условията на труд. Алгоритмите, които определят цената на услугите и вземат решения за разпределението на задачите, функционират като черни кутии за работниците. Постоянното наблюдение и важността на оценките водят до изключително напрежение и стрес.
Централната роля на алгоритъма е това, което отличава работата в платформата от другите видове работа. Ако ЕК има сериозни намерения да подобри положението на работниците в платформите, регулирането на алгоритмичното управление трябва да бъде ключов елемент от нейното предложение. Дружествата, работещи на платформи, следва да бъдат прозрачни относно начина, по който техният алгоритъм определя цените и възлага работата, включително кои фактори взема предвид. Тъй като той определя условията на труд, работниците и техните синдикати следва да имат право на глас относно начина, по който той функционира. А на алгоритъма никога не може да бъде позволено да уволнява работници. Освен това работниците трябва да имат контрол върху собствените си лични данни.
За да се справим с липсата на информация за това как функционират цифровите платформи за труд в ЕС, те следва да бъдат задължени да се регистрират в публичен орган и да направят ключовите данни за дейността си прозрачни.
Дигиталните платформи за труд действат в транснационален мащаб и затова е необходимо европейско решение. Това би предотвратило и фрагментарното законодателство на целия континент, което само би стимулирало надпреварата за намаляване на правата.
Подписалите това писмо призовават Европейската комисия да гарантира, че платформените компании попадат под същите правила, както всички останали „офлайн“ компании в трансгранични ситуации, независимо дали става въпрос за трудово, социално или данъчно законодателство, пишат от ЕКП.