1. Макроикономическа среда и перспективи за периода 2022 – 2024 г.
1.1 Брутен вътрешен продукт
За периода януари-септември 2021 г. БВП на страната нарасна в реално изражение с 3,6%. С принос за растежа бе вътрешното търсене и най-вече потреблението. Частното потребление се повиши със 7,7% движено от подобрение на доверието на потребителите и растеж на реалния разполагаем доход на домакинствата. Като основен момент тук се изтъква повишаването на заплатите, което е доказателство за мултипликативният ефект върху реалната икономика вследствие от провежданите политики в областта на доходите.
Очакванията са растежът на БВП за цялата 2021 г. да бъде 3,7%. От друга страна, прогнозите на МФ може да се окажат и по-песимистични в това отношение, тъй като краткосрочната статистика на НСИ не дава индикации за сериозно забавяне в търсенето. Има реални предпоставки този реален растеж да бъде по-висок от 3,7% към края на 2021 г., когато се ревизират данните през март 2022 г.
За 2022 г. е заложен реален ръст на икономиката от 4,8%, като според нас, там също са налице редица предпоставки този ръст да бъде по-висок, предвид факта, че се очакват средства и по линия на НПВУ и останалите европейски фондове, както и по-високо ниво на дефлатора на БВП от очакваното. Потреблението на домакинствата ще нараства и ще продължи основен движещ фактор на растежа, подкрепено от намалението на безработицата и стабилния растеж на доходите. Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще продължи да има отрицателни стойности. Все пак, както износът, така и вносът на стоки се прогнозира да се възстановят до нивата си от 2019 г. още в началото на 2022 г.
В абсолютно изражение БВП на България в края на 2021 г. мина 130 млрд. лв. по текущи цени (130,614 млн. лв.), докато през 2022 г. е предвидено той да бъде в размер на ок. 143 млрд. лв. Очаква се брутообразуването на основен капитал да бъде с голяма заслуга за този растеж като за 2022 г. е заложен очакван ръст в размер на 11,3%.
1.2 Макроикономически индикатори на пазара на труда
Средногодишният коефициент на безработица за 2021 г. е 5,4%, а коефициентът на икономическа активност на населението ще се запази почти на същото ниво от 2020 г. и остава на стойност от 55,4%. За 2022 г. се очаква относително висок ръст на броя на заетите от 1,1%. В резултат на положителната динамика на заетостта се очаква коефициентът на безработица за 2022 г. да намалее до 5%, а икономическата активност на населението да се увеличи до 56,2%
За 2021 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 8,9%. Същественото нарастване на икономическата активност и търсенето на труд в страната през 2022 г. ще обуслови ускорения растеж на доходите от труд в частния сектор, според прогнозите на МФ. Компенсацията на един нает е оценена да се повиши номинално със 8,1% през 2022 г. Този ръст ще е подкрепен и от продължаващо нарастване на производителността на труда, цените и от положителното развитие на пазара на труда. Прогнозите на Европейската комисия са за дори по-висок ръст на компенсацията на един нает, съответно – 9% за 2022 г. В този смисъл, провежданата политика в областта на доходите дава резултати, макар и все още недостатъчни. КНСБ настоява установената тенденция да продължи с още по-активни политики от страна на изпълнителната власт в бъдеще, каквито на този етап не се забелязват конкретно с Бюджет 2022.
Производителността на труда нарасна през 2021 г., с което нивото на БВП на един зает по постоянни цени надхвърли предкризисната си стойност от 2019 г. Оценката за реалния растеж на производителността на труда за 2022 г. възлиза на 3%. Всъщност, това е най-високата стойност на производителността на труда в която и да е от предходните 8 години. В този смисъл, условия за ускорен ръст на доходите, са налични. Делът на труда в добавената стойност ще следва възходяща посока на развитие, което ще се отрази в умерено нарастване на номиналните разходи за труд на единица продукция със средногодишен темп от около 4%. Въпреки това, КНСБ е на мнение, че доходите трябва да растат по-бързо от производителността на труда, защото България изхожда от много ниска база и необходимостта от конвергенция в това отношение налага подобна политика.
1.3 Инфлация
В съответствие с по-силното поскъпване на петрола и неенергийните суровини през 2021 г., както и с вече направените повишения в административните цени на природен газ, електрическа и топлинна енергия, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява. Водещ принос за това ще имат енергийните стоки, като транспортните горива поскъпнаха вече с почти 38,4% към декември 2021 г.
Повишението на цените на храните също се ускори до 8,3% в края на 2021 г., не само поради нарастването на съответните международни цени, а също така и слабата реколта във връзка с лошите климатични условия през лятото и вторичните ефекти от поскъпването на енергоносителите. Дефлаторът на БВП се очаква в края на 2021 г. да бъде 5%, а през 2022 г. да се понижи до 4,5%.
За КНСБ повишена инфлация като цяло беше очаквана през 2021, макар и не в такъв размер. Почти всички популярни макроикономически теории щяха да предвидят още преди 12 месеца увеличена. Основните фактори зад подема в инфлацията през 2021 бяха, по наши оценки, бяха: 1) Икономическото възстановяване, стимулирано от комбинацията от парична и фискална политика и сравнително високите норми на експанзивна икономическа политика, които бяха напълно основателни, 2) Неочакваните смущения в доставките по света, особено от Азия към Северна Америка и Западна Европа, което доведе дори до недостиг на редица стоки, 3) Шоковото покачване в цените на ел. енергията и природния газ и 4) Базовите ефекти и фактът, че по време на ограничителните мерки през 2020 г. икономическата акти вност беше замразена, цените дори бяха намалени в някои сектори, и съответно през 2021 се възстановиха до предишните си стойности,
1.4 Дълг и фискален резерв
На първо място, важно е да се подчертае, че съотношението на дълг/БВП също нараства. В края на 2021 г. се отчита покачване на дълга в номинално изражение достигайки до 33,3 млрд. лв. или до 25,5% от БВП, а в края на 2022 г. се очаква нивото на държавния дълг да стигне до 37,7 млрд. лв. или 26,3% от БВП. На второ място, трябва да се има предвид, че динамиката на индикатора се основава и на допусканията за реалния растеж на БВП за прогнозния период. От това могат да произтекат и редица рискове пред изпълнението на така заложените параметри на съотношението дълг/БВП. На трето място, въпреки отбелязаният ръст в консолидираните задължения на държавата през последните години, стойността на показателя се запазва значително под максимално допустимия референтен праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%.
КНСБ споделя мнението, че чрез емитирането на държавен дълг в разумни граници може да се стимулира финансирането на дългосрочни държавни капиталови разходи. Държавният дълг на България продължава да е много нисък и е подходяща алтернатива, при наличието на подходящи и разумни идеи за дългосрочно инвестиране, да се използва като допълнителен източник на средства за редица реформи, част от които би могла да бъде и въвеждането на необлагаем минимум за ДДФЛ.
По отношение на Фискалният резерв, в Бюджет 2022 се предвижда запазване на определения към момента праг за минималния размер. Предлага се минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2022 г. да бъде в размер на 4,5 млрд. лв., както бе и до сега. Последните данни показват, че размерът на Фискалният резерв към ноември 2021 г. е 12,8 млрд. лв. В условията на нарастващо съотношение дълг/БВП, Фискалният резерв би бил подходяща алтернатива, когато става въпрос за разходи, които могат да генерират допълнителен растеж.
1.5 Рискове и предизвикателства пред прогнозата
Разбира се, налице са и редица предизвикателства пред тези параметри. Всички числа са зависими от развитието на епидемичната обстановка както в страната, така и в световен план. Реализацията на прогнозата е силно зависима от развитието и разпространението на новите варианти на вируса, както и от поддържането на относително ниски нива на разпространение и ограничено въздействие върху икономиката.
Другият сериозен риск пред изпълнението на тези параметри, е инфлацията. Възможно е нарастването на инфлацията да ограничи реалния растеж на доходите, да доведе до по-голямо от очакваното забавяне в растежа на потреблението на домакинствата през 2022 г. Високата несигурност би могла да доведе и до отлагане на възстановяването на частните инвестиции. Риск за 2022 г. е и реализирането на инвестициите по линия на проектите по НПВУ и на проектите, финансирани по Многогодишната финансова рамка на ЕС.
В заключение, заложените макроикономически параметри са добра основа за провеждането на икономическа политика, която да стимулира нарастването на доходите. КНСБ оценява макроикономическата картина като обективна, дори като подценена, което е предпоставка за допълнителна корекция в положителен план през следващите месеци предвид и предстоящата актуализация през средата на 2022 г. Според нас, както очакванията за инфлацията, така и очакванията за ръста на БВП, ще бъдат по-високи от заложените от МФ.
2.Фискална политика и параметри за периода 2022 – 2024 г.
2.1. Дефицит и преразпределяне по КФП като дял от БВП
Активираната от ЕК обща клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите членки да предприемат мерки за справяне с разпространението на вируса, като временно се отклонят от средносрочната си бюджетна цел, ще продължи своето действие и до края на 2022 г.
Това за нас е правилна стъпка и е хубаво, че българското правителство ще продължи да се възползва от тази възможност и в Бюджет 2022. Според нас, по този начин ще се осигури гъвкавост на бюджета, за да се предприемат мерки в условията на извънредна епидемична обстановка, като разходите, пряко свързани с преодоляване на последиците от пандемията, се изключват при оценяване спазването на фискалните правила и ограничения.
Предвижда се дефицитът по КФП да достигне 4,1% от БВП през 2022 г. с включени COVID-19 мерки и 2,5% без включени COVID-19 мерки с последващи годишни стъпки за фискална консолидация. Това означава, че държавата ще похарчи 5,9 млрд. лв. повече разходи (с включени COVID-19 мерки) спрямо планираните приходи. За сравнение, отчетът за 2021 г. показва, че страната е приключила на дефицит от 3% с включени COVID-19 мерки и излишък от 2,1% без тях.
Тук е важно да се каже, че макар дефицитът за 2020 г. да се предвижда да бъде 4.1%, то това не е истинската цифра, защото в края на миналата година бяха изписани като касов разход и преведени 2.9 млрд лв. по сметки за чужди средства, където разходите ще се извършват през 2022 г. Там са включени и парите за ръст на пенсиите и добавките към тях. На начислена основа този дефицит от 4.1% вероятно ще бъде повече поради тази причина за сметка на намаление на реалния дефицит за 2021 г. на начислена основа. Това уточнение е важно, както от гледна точка на правилното тълкуване на действителните разходи, които ще бъдат направени в Бюджет 2022, така и за формирането на ръста на БВП. Тези 2,9 млрд. лв. са съществен ресурс, който ще се влее в икономиката през 2022 г. и може да допринесе положително за вътрешното търсене и реалния растеж.
Изхождайки от данните за размера на бюджетното салдо 2021 г. и 2022 г., става ясно, че през 2021 г. са изхарчени общо 6,65 млрд. лв. за COVID-19 мерки, докато за 2022 г. са заложени едва 2,26 млрд. лв., при условие, че няма изгледи скоро да приключи пандемията. КНСБ категорично не подкрепя подобен подход, дори и да става въпрос за планиране само за първото полугодие. Настояваме изпълнителната власт да планира такива средства за цялата година, за да има предвидимост и спокойствие, както у домакинствата, така и у бизнеса.
Разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ за 2022 г.. Това, според нас, е грешна политика, макар в условията на растящ БВП, разходите като абсолютно число да нарастват също, въпреки намаляването им в процентно изражение. Настоящата ситуация показва най-точно ограниченията, които ни налага съществуването на подобно правило. КНСБ настоява този таван да отпадне, като по този начин ще се позволи на държавата да извършва необходимите разходи. Към момента в Бюджет 2022 е заложено вече преразпределяне по КФП в размер на точно 40% от прогнозирания БВП. Единственият шанс за повече разходи в предстоящата актуализация, в която според изпълнителната власт ще бъдат заложени ключовите политики, е ако размерът на БВП е значително по-висок от предвидения, и съответно приходите в бюджета.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са също на ниво от 40,0% от БВП.
В заключение, КНСБ настоява да бъде премахнат тавана за преразпределяне по КФП на 40% от БВП, като апелира за отказ от търсенето на строга фискална консолидация, каквито намерения се забелязват от значителните разлики в прогнозирани и отчетени размери на бюджетното салдо през последните две години.
2.2 Дискреционни мерки
По отношение на мерките в отговор на пандемията от COVID-19, в Бюджет 2022 на касова основа са предвидени средства в размер на 2 268,6 млн. лв. (1,6% от БВП). С най-голям дял сред тях са мерките за подкрепа на бизнеса (853,2 млн. лв. или дял от 37,6% от всички мерки), следвани от мерките за подкрепа на домакинствата (с размер от 817,5 млн. лв. или дял от 36,0%) и мерките за органите на държавно управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и последствията от пандемията от COVID-19 (от 597,9 млн. лв. или 26,4%).
През 2022 г. се очаква нетно увеличение на приходите като дискреционни мерки е със 849,6 млн. лв. В разходната част се очаква нарастването да е с 1 715,6 млн. лв.
Трябва да се каже, че за изпълнение на Програмите за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия и за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи бяха предвидени допълнителни разходи по бюджета за 2021 г. в размер на 1 310,0 млн. лв. КНСБ поставя акцент върху факта, че мярката представлява действие с временен характер и ще прекрати действието си през следващите години, и това налага нейният ефект да бъде включен в 2022 г. в частта за разходните мерки с обратен знак, съгласно правилата на Европейската комисия за отчитане на ефектите от дискреционните мерки.
По-конкретно, приходните и разходните дискреционни мерки през 2022 г. са както следва:
- Приходни мерки с 849,6 млн лева повече, разпределени както следва: 1) ТОЛ система – 290 млн. лв., 2) Пенсионно-осигурителна система след промяна в политиката към доходите – 267,4 млн. лв., 3) Увеличение на акцизите за тютюневи изделия – 120 млн. лв., 4) Здравноосигурителни вноски – 102,6 млн. лв., 5) Избор на осигуряване – 79,9 млн. лв., 6) Отпадане на данъчно облекчение за подобрение или ремонт на недвижим жилищен фонд – 20,0 млн. лв., 7) Приходи от ДДФЛ от увеличение на МРЗ и на минималните осигурителни доходи – 14,6 млн. лв. 8) Приходи от осигурителни вноски от увеличение на осигурителния стаж при пенсиониране – 0,5 млн. лв., 9) Отмяна на данъка върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки (ДДФЛ) – минус 2,8 млн. лв., 10) Приходи от ДДФЛ от промяна на максималния осигурителен доход – минус 7 млн. лв., 11) Отпадане на таксите за ползване на детски градини и на детски ясли – минус 35,6 млн. лв.;
- Разходните мерки за 2022 г. се предвижда да бъдат 1,715,6 млн лв., както следва: 1) Увеличение на минималния размер на пенсия – 775 млн. лв., 2) Увеличаване на тежестта за осигурителен стаж – 760 млн. лв., 3) Разходи за ТОЛ-системата – 290 млн. лв., 4) Увеличаване на заплатите на педагогическия персонал – 239,5 млн. лв., 5) Ефект от ръста на МРЗ на 710 лв. при определяне на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните асистенти по ЗЛП и възнагражденията на приемните семейства по ЗЗД – 144,5 млн. лв., 6) Увеличение на МРЗ – 136 млн. лв., 7) Увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет – 120,3 млн. лв., 8) Ефект от отпадане на такси за детски градини и ясли – 98,1 млн. лв., 9) Втора година майчинство – 119,2 млн. лв., 10) Месечни помощи за отглеждане на дете – 90 млн. лв., 11) Увеличение на социалните помощи по ЗСП и ЗХУ поради изменение на линията на бедност – 57,3 млн. лв., 12) Преизчисляване на пенсии с намален индивидуален коефициент – 49,5 млн. лв., 13) Увеличение на разходите за възнаграждения и осигурителни вноски поради покачването на максималния осигурителен доход от 3 000 на 3 400 лв. – 39,7 млн. лв., 14) Изчисляване по нов начин на индивидуалния коефициент за пенсиите за трудова дейност – 35 млн. лв., 15) Увеличение на размера на социалната пенсията за старост – 31,6 млн. лв., 16) Изменение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии – 30,5 млн. лв., 17) Разширяване на достъпа и обхващането в задължителното предучилищно образование – 18 млн лв., 18) Увеличение на размера на социалната пенсията за инвалидност – 15,6 млн. лв., 19) Увеличение на минималния размер на паричното обезщетение за безработица – 10,8 млн. лв., 20) Целева помощ за безвъзмездна преводаческа услуга за глухи и сляпо-глухи – 3 млн. лв., 21) Увеличение на заплатите на педагогическия персонал – 0.8 млн. лв., 22) Подкрепа на филмовата индустрия – минус 8 млн. лв., 23) Увеличение на изискуемите възраст и осигурителен стаж за пенсия – минус 30 млн. лв., 24) Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия – минус 1,310 млн лв.
КНСБ оценява положително голяма част от предвидените допълнителни разходи под формата на дискреционни мерки, особено в областта на пенсионната система, предвидените ръстове на минималната работна заплата и максималният осигурителен доход, както и отделените допълнително средства за увеличение на заплатите на педагогическият персонал. Въпреки това, предвидени са изключително малко средства за ръст на разходите за персонал в бюджетите на ПРБ. Настояваме тези стойности да бъдат коригирани.
3. Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2022 – 2024 г.
3.1 Данъчна политика
КНСБ констатира, че промените в данъците чрез ЗИД на ЗКПО, ЗИД на ЗДДС и ЗИД на ЗДДФЛ, които бяха направени в края на 2021 г. и са намерили своето изражение в Бюджет 2022, не предвиждат промяна на данъчната философия. Тяхната цел е по-скоро да подобри структурното събиране на данъчните приходи в обхвата на настоящата система на облагане. В този дух се планира запазване на данъчния модел в страната, който според МФ е предвидим, като същевременно насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.
Като основни цели на данъчната политика са посочени – повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами и подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Предприети са законодателни мерки в данъчната политика, които са насочени към преодоляване на последиците от разпространението на заразата с COVID-19, като например намаляване на ставката на ДДС от 20% на 9% за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, на книги, на храна подходяща за бебета или за малки деца и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули, както и за консумацията на бира и вино в питейни заведения и т.н. С Бюджет 2022 г. на практика се удължава действието на тази мярка до 31.12.2022 г., тъй като тя бе въведена с краен срок на действие 31.12.2021 г.
КНСБ многократно е заявявала своята позиция, че е против диференцирането на ДДС, тъй като по този начин не се постига ефект върху крайния потребител, а по-скоро се ощетява приходната част на държавния бюджет, както показват до този момент отчетите за Бюджет 2021. През последните 18 месеца, откакто действат диференцираните намалени ставки за ДДС за тези стоки и услуги, държавата е отчела пропуснати приходи от ДДС в размер на минимум 250 млн. лв.
Припомняме, че идеята за коригиране на ДДС не е чужда за данъчната ни система, но когато е правена, е ставало въпрос за промяна на общата ставка, а не за диференциране. ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Дори да е диференциран за отделни отрасли или икономически дейности, то цените на крайните продукти няма да се намалят, защото това не може да бъде контролирано. Нещо повече, статистиката на НСИ свидетелства за процес по прехвърляне на обороти в отрасли със сходна дейност, което е допълнителен проблем произтичащ от тази промяна. За КНСБ това не е нищо повече от преразпределяне на пари от бюджета към бизнеса. По този начин се намалява преразпределителната роля на държавата във време, когато ни трябва точно обратното. И без това по този показател сме на едно от последните места в ЕС.
На следващо място, предвидено е и да се запазят ставките по корпоративния данък (10%) и данъка върху доходите на физическите лица (10%). Според нас, направената реформа на данъчната система през 2008 г. не постигна целите за които бе въведена. В резултат на това, в момента сме свидетели на намаление на дела на преките данъци, като източник на постъпления в държавния бюджет и увеличение на тежестите по линия на косвените данъци, рекордно нарастване на неравенствата, висок относителен и абсолютен размер на сивата икономика и ниски нива на ПЧИ.
Стъпвайки върху нашите дългогодишни изследвания и анализи, включително „Визията на КНСБ“ за данъчната система от 2020 г., както и „Меморандумът за социално и икономическо развитие на България“, считаме че потребителската данъчна тежест към момента е твърде висока, на моменти непосилна за обикновения работник, а общата такава е непропорционално разпределена. Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и тя по никакъв начин не спомага за преодоляване на неравенствата, бедността и социалното изключване, напротив – задълбочава ги.
Данъчната система в България не отговаря на традиционното схващане за ЕС, че задължение на заможните слоеве е да поемат по-висок дял в данъчните приходи, с което да подпомогнат публичните услуги и социалните разходи на държавата. В момента съотношението на приходите от преки и косвени данъци в общите данъчни приходи е 30 към 70%. Подобно съотношение няма в никоя страна от ЕС. В тази връзка, според нас, реформите в данъчната система трябва да бъдат насочени към постигане на по-справедливо преразпределяне на публичните средства, намаляване на социално-икономическите неравенства и стимулиране на вътрешното потребление, което години наред е основният, дългосрочен двигател на икономическия растеж. За целта, предлагаме следните промени в данъчната система на Република България за 2022 г.:
- Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ за страната;
- Въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица;
- Въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица;
- Въвеждане на 15% данък добавена стойност;
В заключение, КНСБ подкрепя мерките, които ще спомогнат за увеличаване на данъчната събираемост, както и факта, че данъчните облекчения за работещи родители на деца се запазват като мярка, но не споделя запазването на сегашната система на данъчно облагане като философия и като структура на приходите от преки и косвени данъци. Основно искане на КНСБ в тази посока е въвеждането на необлагаем минимум.
3.2 Политики в приходите и разходите
ПРИХОДИ
Като цяло приходите в абсолютно число следващата година ще са 4,91 млрд. лв. повече спрямо предварителния отчет за 2021 г. (57,25 млрд. лв. за 2022 г. спрямо 52,34 млрд. лв. за 2021 г.). Приблизително 78% от всички приходи в Държавния бюджет идват от данъчно-осигурителната система, както през 2021 г.,така и през 2022 г., но прави впечатление, че много малка част от тях обаче идва от преки данъци, освен това – 59% от приходите от преки данъци са се генерират от ДДФЛ през изминалата 2021 г., а останалите 41% от ДДЮЛ. До края на разглеждания период това съотношение се запазва.
Таблица 1: Консолидирана фискална рамка – Приходи (млрд. лв. и %)
| Консолидирана фискална рамка – Приходи (млрд. лв.) | |||||||
| 2019 (Отчет) | 2020 (Отчет) | 2021 (Отчет) |
2022 (Проект) | 2023 (Проект) | 2024 (Проект) | ||
| 1 | Общо приходи | 44,04 | 44,31 | 52,34 | 57,25 | 61,38 | 64,53 |
| 1.1. | Данъчно-осигурителни приходи | 35,28 | 35,84 | 40,87 | 45,01 | 47,72 | 50,22 |
| 1.1.1. | Приходи от преки данъци | 6,71 | 6,91 | 8,25 | 9,19 | 9,79 | 10,33 |
| 1.1.1.1. | приходи от ДДЮЛ | 2,69 | 2,71 | 3,40 | 3,92 | 4,18 | 4,40 |
| 1.1.1.2. | приходи от ДДФЛ | 4,01 | 4,19 | 4,85 | 5,26 | 5,61 | 5,92 |
| 1.1.2. | Приходи от социално и здравно осигуряване | 10,54 | 11,01 | 12,22 | 13,39 | 14,34 | 15,29 |
| 1.1.3. | Приходи от косвени данъци | 16,84 | 16,72 | 18,97 | 21,05 | 22,15 | 23,12 |
| 1.1.3.1. | приходи от ДДС | 11,08 | 11,02 | 12,97 | 14,78 | 15,69 | 16,52 |
| 1.2. | Неданъчни приходи | 6,30 | 5,77 | 8,01 | 7,10 | 7,15 | 7,19 |
| 1.3. | Помощи и дарения | 2,46 | 2,69 | 3,46 | 5,13 | 6,51 | 7,11 |
|
Консолидирана фискална рамка – Приходи (% на промяна спрямо предходната година) |
|||||||
| 1 | Общо приходи | 0,6% | 18,12% | 9,38% | 7,21% | 5,13% | |
| 1.1. | Данъчно-осигурителни приходи | 1,58% | 14,03% | 10,12% | 6,02% | 5,23% | |
| 1.1.1. | Приходи от преки данъци | 2,98% | 19,39% | 11,39% | 6,52% | 5,51% | |
| 1.1.1.1. | приходи от ДДЮЛ | 0,74% | 25,46% | 15,29% | 6,63% | 5,26% | |
| 1.1.1.2. | приходи от ДДФЛ | 4,48% | 15,75% | 8,45% | 6,65% | 5,52% | |
| 1.1.2. | Приходи от социално и здравно осигуряване | 4,45% | 10,99% | 9,57% | 7,09% | 6,62% | |
| 1.1.3. | Приходи от косвени данъци | -0,71% | 13,45% | 10,96% | 5,22% | 4,37% | |
| 1.1.3.1. | приходи от ДДС | -0,54% | 17,69% | 13,95% | 6,15% | 5,28% | |
| 1.2. | Неданъчни приходи | -8,41% | 38,82% | -11,36% | 0,70% | 0,55% | |
| 1.3. | Помощи и дарения | 9,34% | 28,62% | 48,26% | 26,90% | 9,21% | |
Източник: Приложение 3 (стр. 260) АСБП 2022 – 2024г. и ИССИ на КНСБ
Следва да отбележим няколко основни тенденции в приходната част:
* Видно от данните, освен по-високите абсолютни стойности на приходите от ДДФЛ спрямо тези от ДДЮЛ, то приходите от ДДФЛ нарастват с по-висок темп от приходите от ДДЮЛ през целия прогнозен период в АСБП;
* През 2022 г. са заложени 4,9 млрд. лв. повече приходи спрямо отчетът за 2021 г., а към края на прогнозния период приходите е предвидено да нараснат с над 20,5 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. и с над 12 млрд. лв. повече спрямо 2021 г.;
* Приходите от косвени данъци продължават да нарастват като темп на изменение, като все по-голям дял заема ДДС (предвижда се нарастване на приходите от ДДС с близо 6,2 млрд. лв. до 2024 г. при база 2019 г.);
Според КНСБ, приходите в Бюджет 2022 са подценени. От една страна, поради подценената макроикономическа рамка, за която вече стана въпрос, но от друга страна, заради очакваната по-висока събираемост на приходните агенции, каквато бе и една от основните заявки на новата изпълнителна власт.
РАЗХОДИ
Предвидените разходи в Бюджет 2022 г. са с 6,4 млрд. лв. повече разходите, които бяха отчетени към края 2021 г. (63,15 млрд. лв. предвидени за 2022 г. спрямо отчетени 56,24 млрд. лв. в края на 2021 г.). Текущите разходи са 52,93 млрд. лв. за 2022 г. спрямо 49,18 млрд. лв. за отчета на 2021г. От тях са предвидените допълнителни средства за работни заплати в Бюджет 2022 спрямо края на 2021 г. са в размер на 360 млн. лв.
Според нас, допълнителните средства за работни заплати трябва да бъдат ок. 1,04 млрд. лв. Това число представлява 12% ръст, колкото е средногодишният ръст на СРЗ за първите три тримесечия на 2021 г. и колкото е предвиденото нарастване на заплатите на педагогическия персонал. Спрямо предвидените вече 360 млн. лв., допълнителните средства, които са необходими, са в размер на 644 млн. лв., които биха могли да се осигурят чрез вътрешно преразпределяне от други пера. Например, прави впечатление, че разходите за издръжка нарастват значително (3,51 млрд. лв.), както и размерът на капиталовите разходи.
Повече информация за динамиката на разходите в периода 2019 – 2024 г., както и темповете на изменение, може да се види на Таблица 2.
Таблица 2: Консолидирана фискална програма – разходна част
| Консолидирана фискална програма – разходна част (млрд. лв.) | |||||||
| 2019 (Отчет) | 2020 (Отчет) | 2021 (Отчет) |
2022 (Проект) | 2023 (Проект) | 2024 (Проект) | ||
| 1. | Общо разходи с вноска в бюджета на ЕС | 45,20 | 47,85 | 56,24 | 63,15 | 66,45 | 69,40 |
| 1.1 | Текущи разходи | 36,25 | 41,23 | 49,18 | 52,93 | 53,54 | 55,41 |
| 1.1.1 | Персонал | 10,04 | 11,37 | 13,16 | 13,29 | 13,44 | 13,67 |
| 1.1.1.1 | Заплати | 6,66 | 7,56 | 8,68 | 9,03 | 9,33 | 9,53 |
| 1.1.1.2. | Други възнаграждения | 1,13 | 1,28 | 1,60 | 1,26 | 1,04 | 1,03 |
| 1.1.1.3. | Осигурителни вноски | 2,24 | 2,52 | 2,88 | 3,01 | 3,06 | 3,10 |
| 1.1.2. | Издръжка – общо | 4,53 | 5,07 | 5,07 | 8,58 | 7,83 | 7,31 |
| 1.1.3. | Стипендии | 0,09 | 0,10 | 0,11 | 0,14 | 0,14 | 0,14 |
| 1.1.4. | Социални и здравноосигурителни плащания | 17,12 | 19,03 | 22,89 | 24,48 | 26,15 | 27,60 |
| 1.1.4.1. | Пенсии | 9,90 | 11,18 | 14,30 | 14,18 | 15,11 | 16,08 |
| 1.1.4.2. | Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата | 3,13 | 3,51 | 3,62 | 4,62 | 5,04 | 5,14 |
| 1.1.4.3. | Здравноосигурителни плащания | 4,08 | 4,33 | 4,96 | 5,67 | 5,98 | 6,37 |
| 1.2. | Капиталови разходи | 7,49 | 5,02 | 3,73 | 8,22 | 10,91 | 11,89 |
| Процент промяна спрямо предходната година (%) | |||||||
| 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | |||
| 1. | Общо разходи с вноска в бюджета на ЕС | 5,86% | 17,53% | 12,28% | 5,22% | 4,43% | |
| 1.1 | Текущи разходи | 13,73% | 19,28% | 7,62% | 1,15% | 3,49% | |
| 1.1.1 | Персонал | 13,24% | 15,74% | 0,98% | 1,12% | 1,71% | |
| 1.1.1.1 | Заплати | 13,51% | 14,81% | 4,03% | 3,32% | 2,14% | |
| 1.1.1.2. | Други възнаграждения | 13,27% | 25% | -21,25% | -17,14% | -0,96% | |
| 1.1.1.3. | Осигурителни вноски | 12,5% | 14,28% | 4,51% | 1,66% | 1,30% | |
| 1.1.2. | Издръжка – общо | 11,9% | 0% | 69,23% | -8,74% | -6,64% | |
| 1.1.3. | Стипендии | 11,11% | 10% | 27,27% | 0,00% | 0,00% | |
| 1.1.4. | Социални и здравноосигурителни плащания | 11,15% | 20,28% | 6,94% | 6,82% | 5,54% | |
| 1.1.4.1. | Пенсии | 12,92% | 27,90% | -0,83% | 6,55% | 6,41% | |
| 1.1.4.2. | Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата | 12,14% | 3,13% | 27,62% | 9,09% | 1,98% | |
| 1.1.4.3. | Здравноосигурителни плащания | 6,12% | 14,54% | 14,31% | 5,46% | 6,52% | |
| 1.2. | Капиталови разходи | -32,9% | -25,6% | 120,30% | 32,72% | 8,98% | |
Източник: АСБП 2022 – 2024 г. Приложение 3: стр. 260 и ИССИ на КНСБ
За целият разглеждат период е предвидено разходите по КФП да нараснат с 24,2 млрд. лв. в номинален план (2024 г. спрямо 2019 г.), а през 2024 г. спрямо 2021 г. разходите ще нараснат с ок. 13,2 млрд. лв.
Не трябва да се забравя и размерът на прехвърлените разходи от Бюджет 2021, които са отчетени като дефицит в края на миналата година, но ще бъдат разплатени реално през 2022 г. Те са в размер общо на 2,9 млрд. лв. и не са отчетени в таблицата в Приложение 3 към Мотивите.
В този контекст, не е случайно, например, че разходите за пенсии през 2022 г. намаляват спрямо отчетените разходи към края на 2021 г. с 120 млн. лв. Това е точно поради тази причина, че правителството отчете в края на 2021 г. голям финансов ресурс като разход, който в действителност не беше извършен. Това означава, че общата картина е доста по-различна спрямо действителните параметри в Бюджет 2022, които са заложени. Предвиденият ръст на пенсиите за 2022 г., както и добавките към тях през първите шест месеца (общо ок. 850 млн. лв.), са средства, ще дойдат като отчетени през 2021 г., но реалното разплащане ще се извърши през 2022 г. В този смисъл, те се явяват външни за Бюджет 2022 и не са калкулирани в Средносрочната бюджетна прогноза. Не случайно фактическият превод към НОИ на тези средства бе извършен в края на 2021 г.
- Разходи по функции и разходи за делегираните от държавата дейности
Освен предвидените увеличения на разходните тавани в отделните министерства[1], е важно да се подчертаят няколко елемента на разходната част тази година по функции:
* Общият размер на средствата във функция „Образование“ за 2022 г. са в размер на 6,40 млрд. лв. Това е с 741 млн. лв. повече спрямо актуализацията на Бюджет 2021 г. (5,66 млрд. лв.). От общият размер на средствата във функцията са предвидени общо разходи за делегираните от държавата дейност в размер на 3 450,5 млн. и са завишени спрямо ЗДБРБ 2021 г. с 375,9 млн.лв. Разчетени са средства за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средната работна заплата не по – малко от 125% от СРЗ.
* Общият размер на средствата във функция „Здравеопазване“ са с 1,3 млрд. лв. повече спрямо актуализирания вариант на Бюджет 2021 (8,34 млрд. лв. за 2022 г. спрямо 7,03 млрд. лв. за 2021 г. От тези средства, в проекта на Бюджет на НЗОК за 2022 г. предвидени общо 6,05 млрд. лв. приходи и трансфери и съответно разходи (при балансирано бюджетно салдо), което е с 604,4 млн. лв. повече спрямо 2021 г. (ръст от 11,1%). От общият размер на средствата във функцията са заложени и 246,7 млн. лв. за делегираните от държавата дейности, което е увеличение с 36,8 млн.лв. спрямо ЗДБРБ за 2021г. Осигурява се, също така, финансов ресурс за увеличение на възнагражденията на персонала и компенсиране на нарастването на минималната работна заплата от април 2022 г. Освен това, разчетени са допълнително 13,2 млн. лв. за издръжка на децата в детски ясли с оглед освобождаване на родителите от заплащане на такси.
* Общият размер на средствата във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ са с 1,48 млрд. лв. повече спрямо актуализирания вариант на Бюджет 2021 г., като най-голяма част от тези допълнителни средства отиват за пенсии (около 1,06 млрд. лв.). Разходите през 2022 г. са в размер на 20,7 млрд. лв.. За сравнение, разходите през 2021 г. за функцията са били 19,2 млрд. лв. От общият размер на средствата във функцията са заложени 533,6 млн. лв. за делегираните от държавата дейности, което е ръст с 111,7 млн. лв. повече спрямо Бюджет 2021 г. С тези средства са увеличени стандартите за финансиране на домовете на лица с увреждания е средно с 38%, за социални услуги от общността средно с 31%. Стандарта за социалната услуга „Асистентска подкрепа” с 26,5%. Осигурени са 26 млн. лв. за разходи за допълнителни възнаграждения за служителите на Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяване на пандемията от COVID -19 за шест месеца.
* Общият размер на средствата във функция „Общи държавни служби“ са с 290,4 млн. лв. повече спрямо актуализирания вариант на Бюджет 2021 (3,79 млрд. лв. през 2022 г. спрямо 3,50 млрд. лв. в Бюджет 2021). От общия размер на средствата по функцията са предвидени общо 341,1 млн. лв. за делегираните от държавата дейности, което представлява нетно увеличение на средствата спрямо 2021 г. с 5,5 млн. лв.
* Общият размер на средствата във функция „Отбрана и сигурност“ са с 617 млн. лв. повече спрямо актуализирания вариант на Бюджет 2021 (6,53 млрд. лв. за 2022 г. спрямо 5,91 млрд. лв. през 2021 г.). От общия размер на средствата по функцията са предвидени средства в размер на 57,9 млн. лв. за делегираните от държавата дейности, като това представлява ръст спрямо 2021 г. с 3,4млн.лв.
* Общият размер на средствата във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ са с 191,3 млн. лв. повече спрямо актуализирания вариант на Бюджет 2021 (1,10 млрд. лв. през 2022 г. спрямо 914 млн. лв. за 2021 г.). От общият размер на средствата във функцията са заложени 163,6 млн. лв. за делегираните от държавата дейности, което представлява ръст с 12,4 млн. лв. на годишна база. С тези средства ще се увеличат с 5% стандартите за финансиране на държавните и регионалните музеи и художествените галерии и с 9,2% на стандарта за регионалните библиотеки и за увеличение на стандарта за читалищата с 10,3% в т.ч. и във връзка с ефекта на увеличение на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход.
* Общият размер на средствата във функция „Икономически дейности и услуги“ са с 2,64 млрд. лв. повече спрямо актуализирания вариант на Бюджет 2021 (10,59 млрд. лв. за 2022 г. спрямо 7,94 млрд. лв. през 2021 г.)
Освен увеличението на разходите по функции, важно е да се каже, че е налице и увеличение на общите размери на бюджетните взаимоотношения (трансфери) за общините – 5 607,8млн. лв. Увеличението спрямо бюджета за 2021 г. е в размер на 556,8 млн.лв.(12,9%). Въпреки това, КНСБ обръща особено внимание, че не са заложени средства за увеличение на заплатите на служителите в общинска администрация. Предвидените средства за увеличение на стандартите за финансиране на културните институти са недостатъчни. На практика, предвидените ежегодни ръстове само на базата „догонване” на увеличение на минималната работна заплата водят до изравняване на възнагражденията на квалифицираните специалисти с тези на неквалифицираните.
От една страна, нарастването на разходите по функции за КНСБ е важно, тъй като това ще позволи да се даде оценка и да се види посоката на ангажираност на изпълнителната власт с конкретни политики в определени области. Обективен измерител за такава ангажираност, например, е какъв е делът на тези разходи спрямо БВП на страната. Подобно сравнение е направено на Таблица 3.
Таблица 3: Разходи по функции по КФП (номинална стойност и като дял от БВП) с разпределен резерв по функции
| Разходи по функции по КФП за 2021 г. и 2022 г. в номинален план и като % от БВП | ||||
| ПОКАЗАТЕЛИ | млн. лв. | % от БВП | ||
| 2021 | 2022 | 2021 | 2022 | |
| Актуал. програма | Проект | Актуал. програма | Проект | |
| Общи държавни служби | 3501,5 | 3791,9 | 2,8% | 2,7% |
| Отбрана и сигурност | 5913,3 | 6531 | 4,7% | 4,6% |
| Образование | 5666 | 6407,6 | 4,5% | 4,5% |
| Здравеопазване | 7039,5 | 8343,1 | 5,6% | 5,8% |
| Социално осигуряване, подпомагане и грижи | 19272,2 | 20755,9 | 15,2% | 14,5% |
| Пенсии | 13223,9 | 14291,1 | 10,5% | 10,0% |
| социални помощи и обезщетения | 3879 | 4205,1 | 3,1% | 2,9% |
| програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта | 2169,3 | 2259,8 | 1,7% | 1,6% |
| Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда | 2697,8 | 3276,9 | 2,1% | 2,3% |
| Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело | 914,1 | 1105,4 | 0,7% | 0,8% |
| Икономически дейности и услуги | 7944,8 | 10594,3 | 6,3% | 7,4% |
| минно дело, горива и енергия | 1829,8 | 2757,4 | 1,4% | 1,9% |
| селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов | 1719,5 | 1852,9 | 1,4% | 1,3% |
| транспорт и съобщения | 3140,9 | 4837 | 2,5% | 3,4% |
| промишленост и строителство | 2,2 | 2,4 | 0,0% | 0,0% |
| Туризъм | 150,6 | 57,8 | 0,1% | 0,0% |
| други дейности по икономиката | 1101,8 | 1086,8 | 0,9% | 0,8% |
Източник: СБП 2022 – 2024 и изчисления на ИССИ на КНСБ
Видно от Таблица 3, разходите за Образование ще останат 4,5% от БВП и през 2022 г., каквито бяха през 2021 г., а разходите за Здравеопазване ще нараснат от 5,6% до 5,8% от БВП. Разходите за отбрана и сигурност и общи държавни служби бележат много лек спад в съотношение към БВП, макар номинално и те да нарастват. Прави впечатление, че въпреки нарастването с близо 1,5 млрд. лв. на разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, то те е предвидено да отбележат значителен спад като дял от БВП (от 15,2% през 2021 г. на 14,5% през 2022 г.), откъдето се вижда ясно и че разходите за Пенсии като дял от БВП също намаляват.
За КНСБ е много важно каква част от тези допълнителни разходи ще бъде отделена за повишаване на работните заплати в бюджетния сектор, защото икономическата конюнктура и европейската практика за конвергенция в доходите налага подобно поведение. Не виждаме ясен ангажимент за ръст на доходите на служителите, който поне да компенсира ръста на цените и вече загубената реална покупателна способност (поне 10%).
- Финансово подпомагане на реалния сектор:
Основният фокус на държавното финансово подпомагане на реалния сектор е свързан с предоставянето на средства под формата на субсидии, компенсации и капиталови трансфери за нефинансовите предприятия. Прави впечатление значителният ресурс, който е заделен за функция „Икономически дейности и услуги“, където има ръст над 2,6 млрд. лв. за 2022 г. от които 1,7 млрд. лв. са предвидени за перо „транспорт и съобщения“ и ок. 900 млн. лв. за перо „минно дело, горива и енергия“. Само бюджетът на Министерство на Транспорта е увеличен с 420,2 млн. лв. (от 330,8 млн. лв. на 751 млн. лв.), КНСБ настоява за повече информация в тази посока за всички инфраструктурни проекти, които са планирани с тези средства, тъй като в Мотивите са заложени само като отделни пера.
В изпълнение на чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Съгласно действащото законодателство, стопанисването и управлението на предоставените активи – публична и частна държавна собственост, изпълнението на посочените дейности е възложено на Националната компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ).
Предвижда се средствата за субсидии за периода 2022-2024 г. да бъдат в размер на 278,8 млн. лв. за 2022 г. Чрез тези средства ще се осигури финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура. Допълнителните средства за 2022 г. в размер на 88,8 млн. лв. са за поддържане и безопасна експлоатация на новите системи и съоръжения, придобити с безвъзмездно финансиране от държавния бюджет и Европейски структурни и инвестиционни фондове, включително за привличане на по-високо квалифициран персонал. Освен това, заложени са и 140 млн. лв. за капиталови трансфери, като така общата стойност на субсидиите за 2022 г. е в размер на 418,8 млн. лв.
КНСБ оценява положително заложените допълнителни средства. Припомняме, че средствата по субсидията би трябвало да осигуряват не само финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, но и покриването на разходите за възнаграждения на заетите в националната компания, което към момента трудно се случва и за целта често се използват средства от приходите от друга дейност в компанията.
В съответствие с § 4, ал. 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, в държавния бюджет се предвиждат и средства за субсидии за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. За осъществяването на тези превози в бюджета за 2022 г. е предвидено увеличение на субсидията с 7 млн.лв. спрямо равнището й от 2021 г. и тя достига общ размер от 65 млн. лв. (15 млн.лв. за Столична община и 50 млн.лв. за планински и други райони). Този ръст е много далеч от необходимия. На база на нашите разчети, само за Столична Община, за 2022 г. средствата трябва да бъдат общо в размер на 178 млн. лв. и отделно 50 млн. лв. помощ за натрупани загуби през 2021 г., а за останалата страна са необходими допълнително средства в размер на 200 млн. лв. (общо натрупани загуби за 2021 г. и необходими средства за 2022 г.).
Във връзка с модернизиране на „Български пощи“ ЕАД и тяхното навлизане на пазара на платежни услуги и финансово посредничество са осигурени допълнителни 29,9 млн. лв., от които 29,7 млн. лв. за извършването на универсална пощенска услуга и 0,1 млн. лв. за разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания). Конфедерацията изразява своята принципна подкрепа. Настояваме изплащането на тази субсидия да се осъществява с по-ускорени темпове (траншове), за да се избягва създадената ситуация средствата да пристигат в дружеството с години закъснение. Освен тези средства, необходимо е Дружеството да получи в най – кратки срокове оставащата част от сумите от компенсацията за 2018г. и 2019 г., общо 36 215 хил.лв., на определените съгласно последното решение на КРС компенсации за УПУ, както и пълното изплащане на компенсацията за предоставяне на Услуга „разпространение на печатни издания“. Общата сума на необходимите допълнителни средства е в общ размер от 94,3 млн. лв. Припомняме, че средствата за компенсации Дружеството получава в началото на всеки месец. Първият месец на годината мина, а още нямаме яснота какви средства за компенсации и от кое ведомство ще се получават през 2022 г., как ще бъде финансово обезпечена дейността, респективно ще получат ли възнаграждения и в какъв размер нашите членове и служители на Дружеството.
- Пазар на труда
4.1. Пазар на труда, заетост и безработица
КНСБ счита, че очертаната в АСБП краткосрочна тенденция в развитието на пазара на труда през 2021 г. дава основания за известна доза несигурност относно възможностите за възстановяване през настоящата 2022 г. и достигане на предкризисните нива по основните индикатори за заетост и безработица, каквито бяха първоначалните очаквания. Данните от Наблюдението на работната сила (НРС) показват колеблив тренд по тримесечия на годишна база.
| 2020 | 2021 | |||||
| I | II | III | 1 | II | III | |
| Кз (%) | 52.4 | 52.0 | 53.5 | 51.4 | 52.1 | 53.4 |
| Заети (хил.), от тях: | 3107,2 | 3079,6 | 3173,2 | 3028,7 | 3062,2 | 3134,4 |
| – Работодатели | 96,8 | 117,8 | 114,9 | 105,4 | 109,4 | 118,0 |
| – Самонаети | 214,8 | 212,5 | 219,6 | 193,6 | 202,5 | 221,4 |
| – Наети | 2777,4 | 2728,7 | 2818,1 | 2714,9 | 2731,3 | 2775,4 |
| Безработни (хил.) | 148,9 | 192,2 | 160,4 | 204,0 | 182,9 | 150,6 |
| Кб (%) | 4.6 | 5.9 | 4.8 | 6.3 | 5.6 | 4.6 |
Източник: НСИ. Кз – коефициент на заетост Кб – коефициент на безработица (15 г. +)
Ако коефициентът на заетост има незначителни отклонения през второ и трето тримесечие на 2021 г. спрямо аналогичните периоди на предходната година, то абсолютният брой на заетите намалява. Това се дължи на чувствителен спад в броя на наетите, докато този на работодателите и самонаетите нараства.
Исторически най-ниското ниво на безработица за целия период на преход от 3.7% през третото тримесечие на 2019 г., бе надхвърлено в ускоряващи се темпове, за да достигне 6.3% през първото тримесечие на 2021 г. Следващите две тримесечия бележат низходящ тренд от 5.6 и 4.6%. По време на Ковид кризата най-бързо расте коефициентът на безработица в най-младата възрастова група (15-24 г.) – от 7.5% през трето тримесечие на 2019 г. до 13.2% през 2020 г., за да достигне 15.2% през 2021 г. При останалите възрастови групи ръстът е по-ограничен.
Трябва да се отбележи обаче и един положителен факт – като цяло броят на обезкуражените лица бележи спад – от 63,3 хил. през трето тримесечие на 2019 г. до 55,8 хил. през трето тримесечие на 2021 г. Очевидно в случая това е повлияно от кризисната ситуация и засиленото търсене на регистрация в бюрата по труда. Успешното прилагане на мярката 60/40 при всичките й варианти и етапи допринесе не само до сравнително ограничена загуба на работни места, но и до запазване на доходите от труд.
Несигурността в темповете на възстановяване на пазара на труда се подхранват не само от невъзможността за бързо справяне с медицинската криза и негативните икономически ефекти на настъпващите една след друга епидемиологични вълни. Нещо повече – рисковете се засилват от енергийната криза и застрашителната инфлация, подхранвана от скокообразен ръст на цените на енергоносителите и горивата. В съчетание с продължителния демографски срив все по-трудно могат да се прогнозират основни индикатори на пазара на труда.
В този контекст изказваме известен скептицизъм относно реалността на оценката за 2021 г. в АСБП, че броят на заетите в икономиката ще има увеличение, макар и от 0,1%). Още по-рискова е прогнозата за 2022 г. – относително висок ръст на броя на заетите от 1%.
Все още не е приет и НПДЗ-2022, но от представените в АСБП намерения става ясно, че активната политика на пазара на труда ще е насочена към „осигуряване на повече и по-квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст“. КНСБ подкрепя политиките за активизиране на неактивните лица, но подчертава, че дефектите на българския пазар на труда са от количествено, качествено и структурно естество.
КНСБ счита, че целевите стойности за изпълнение по ключови индикатори за политиката в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудова миграция, са недостатъчно „напрегнати“ и не отговарят на декларираната стратегия. Прави впечатление, че през целия прогнозен период 2022-2024 г. почти непроменени остават целевите стойности за такива важни индикатори, като – регистрирани продължително безработни лица, регистрирани безработни младежи и брой наети на работа лица по програми и мерки.
За КНСБ подобни целеви стойности са неприемливи при очакваната икономическа динамика. Безспорно не можем да подкрепим и ограниченото за поредна година национално финансиране на активните политики на пазара на труда. За реализирането им са разчетени по държавния бюджет средства в размер на 83,0 млн. лв., като отново ще се разчита на несигурни допълнителни източници и средства от оперативните програми.
4.2 Доходи от труд
Противоречиви елементи могат да се откроят и в намеренията на правителството относно политиката по доходи. Оценката на КНСБ в момента е, че политика по доходите в Бюджет 2022 липсва.
За нас е много притеснително, че в АСБП (стр.12) се посочва, че е „разчетено увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 април 2022 г. от 650 на 710 лв., като последващо увеличение за 2023 и 2024 г. се предвижда да бъде обвързано с въвеждане механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата“. Този текст си противоречи с изразеното намерение в Част III на АСБП. (стр.89), където се предвижда „увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 април 2022 г. на 710 лв., като размерът от 710 лв. ще се запази през 2023 и 2024 г.“.
КНСБ настоява тези несъответствия да бъдат отстранени и да се декларират ясни намерения относно гарантиране адекватността на МРЗ съобразно една долна граница на съотношение от 50% спрямо средната работна заплата за страната. Такъв ангажимент бе поет официално от настоящото правителство.
Според нас, увеличение на МРЗ еднократно от 1 април на 710 лв. е крайно недостатъчно и то само ще затвърди статуквото от 42-43% съотношение при прогнозен размер на СРЗ от 1650 лв. през 2022 г. Допълнителен наш аргумент за последващо второ повишение на МРЗ е, че към април 2022 г., когато ще влезе в сила новият й размер, анонсираният ръст ще бъде напълно обезценен от галопиращата инфлация. Към момента, дори с предвиденият ръст на МРЗ, тя не съответства на „заплата за издръжка“, каквото е нашето искане от много време и каквато е посоката на посланията в проекта на Директива на ЕК по темата.
Припомняме, че МРЗ през 2021 г. нарасна с 6,6%, а прирастът на СРЗ към трето тримесечие на 2021 г. е 10,7% (1520 лв.). Този ръст от 6,6% на МРЗ е най-ниският от 9 години насам, а в същото време средният прираст на СРЗ почти всяка година е над 10%. Минималната работна заплата от 650 лв. не успя да догони динамиката на СРЗ и към третото тримесечие на 2021 г. съотношението МРЗ/СРЗ спадна до 42.8%. Необходим е изпреварващ ръст на МРЗ спрямо СРЗ, за да може да се стимулира и включването на работната сила в пазара на труда и икономическия растеж като цяло. Отчитайки и размерът на ИПЦ, то спокойно може да се направи извода, че през 2021 г. работещите на минимална заплата за първи път изгубиха реална покупателна способност от 2010 г. насам.
Не виждаме и цялостна политика по доходите от труд в бюджетната сфера. Ангажиментът, който се декларира за 2022 г., е увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, като се отпускат допълнително 315,0 млн. лв. за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125% от СРЗ за страната.
КНСБ подкрепя продължаването на политиката за приоритизиране на сектор Образование, който ще има решаваща роля за преодоляване дефектите на пазара на труда в условията на ускорен зелен и дигитален преход, но според нас е нужна цялостна и последователна политика за повишаване на заплатите в бюджетната сфера. В този контекст считаме, че останалите намерения по отношение на доходите от труд, анонсирани в АСБП, имат преобладаващо компенсаторен характер, което не можем да възприемем като трайно и перспективно решение, а именно:
- 352,0 млн. лв. – за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19;
- 118,5 млн. лв. – за подкрепа на медицинския персонал, който работи в условията на огромно напрежение при извънредна епидемична обстановка чрез изплащане на месечна добавка към възнагражденията на изпълнителите на болнична медицинска помощ чрез бюджета на НЗОК за шест месеца;
- 31,4 млн. лв. – за осигуряване на подкрепа за български творци и артисти пряко засегнати от преустановяването на масови мероприятия на територията на страната, включително културно-развлекателни в условията на пандемията от COVID-19 за шест месеца;
- 13,0 млн. лв. – за увеличение с 5% стандартите за финансиране на държавните, регионалните музеи и художествени галерии, и с 9,2% на стандарта за регионалните библиотеки и за увеличаване на стандарта за читалищата с 10,3% в т.ч. и във връзка с ефекта от увеличаване на минималната работна заплата, на максималния осигурителен доход, считано от 1 април 2022 г.;
- 111,7 млн. лв. – за увеличаване средно с 31% на стандартите за финансиране на социалните услуги, в т.ч. във връзка с ефекта от увеличаване на минималната работна заплата;
- 26,0 млн. лв. – за разходи за допълнителни възнаграждения за служители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяването на пандемията от COVID-19 за шест месеца.
- Не на последно място, от планираните допълнителни средства по бюджета на МРРБ, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“ спрямо ЗДБРБ за 2021 г. в размер на 1 671,4 млн. лв., от които 1 001,4 млн. лв. за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и 670,0 млн. лв. за основен ремонт на републиканската пътна мрежа и за изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти, КНСБ настоява всички неплатени, но изработени работни заплати на работниците от „Автомагистрали-Черно море“ да бъдат разплатени във възможно най-кратки срокове.
Поставяне особено внимание върху факта, че в Бюджет 2022 г. са предвидени 317 млн. лв. като ресурс към МС за структурни промени, в т.ч., за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор. В Мотивите няма никакво обяснение за анализа, който е направен, за да се стигне до това число, както и за какъв брой хора става въпрос. Ние сме категорично против подобни намерения, без да са направени необходимите разчети и консултации. Не подкрепям и намалението на средствата за персонал за служителите от МВР през 2022г. с 42,41 млн.лв.
В този контекст, КНСБ настоява за ежегоден ръст от минимум 10% на заплатите в бюджетните сектори, а за агенциите работещи „на терен“ той да бъде най-малко 15%, с оглед тежката работа и чувствителното изоставане на средните възнаграждения в тях.
Според нас, правителството трябва да използва всички възможни инструменти и механизми за въздействие, с оглед ускоряване конвергенцията в заплащането на труда и достигане ниво от поне 67% от ЕС27 по ППС в края на мандата. От представените Мотиви към законопроекта (АСБП) обаче прозира една преобладаващо пасивна нагласа, при която определящо значение за ускорения растеж на доходите от труд ще има частният сектор, а приносът на публичния сектор ще е значително по-ограничен (стр.33). КНСБ не подлага на съмнение водещото значение на частния сектор за икономическия растеж и повишаването на доходите от труд, но не приема подобни ограничителни нагласи по отношение на публичния сектор, особено на фона на анонсираните вече значителни съкращения в държавната администрация.
- Политика в областта на трудовите отношения
КНСБ приветства опита от няколко години в бюджетни документи на правителството да бъде обхваната и политиката в областта на трудовите отношения. Както се вижда обаче от ключовите индикатори за изпълнение и съответно заложените целеви стойности, тази политика акцентира изключително върху условията на труд, като ключовите индикатори залагат на статични целеви стойности за целия 4-годишен период:
- Намаляване дела на работещите при неспазени норми за условия на труд в проверени предприятия – под 12%;
- Задържане/намаляване на честотата на трудовите злополуки – под 1.00 коефициент на честота;
- Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт – не повече от 125 за 2021, 2022, 2023 г. и 120 за 2024 г. .
Освен това, очертават се основните предизвикателства: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работата от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро-, малките и средни предприятия; промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Но в крайна сметка не е направен опит тези нови тенденции и предизвикателства да бъдат адекватно отразени в таблицата с ключови показатели и целеви стойности.
Не на последно място, условията на труд са важна област в трудовите отношения, но на европейско ниво все повече се налага като ключов индикатор ефективността на социалния диалог и покритието на наемния труд с колективен трудов договор (КТД). Важността на този индикатор бе обект на внимание още при стартирането Европейския семестър – цикъл 2020 г. и това бе отразено в Годишния обзор на растежа и Проекта на съвместен доклад по заетостта от ноември 2019 г. Той придобива още по-голямо значение с включването му в проекта на Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС, като при последния вариант, приет с голямо мнозинство в Европейския парламент в края на ноември 2021 г., бе фиксиран като долен праг – 80% минимум покритие на работниците с КТД. В случая за България (с покритие от около 28%) той очевидно трябва да служи като целева стойност в средносрочен план и да бъде наблюдаван в рамките на Национален план за действие, актуализиран най-малко на 2 години, след консултиране със социалните партньори (чл.4 от Директивата). В този контекст КНСБ счита, че трябва да бъде извършена сериозна подготвителна работа за методическа обосновка и включване на този индикатор за ежегоден мониторинг още от следващата календарна година.
- Секторни и социални политики
5.1 Образователни политики
В Бюджет 2022 г. е предвидено допълнително финансово обезпечаване на политиките в сферата на образованието, като са заделени допълнителни средства, както следва:
- 315,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125% от СРЗ за страната, както и за компенсиране ръста на МРЗ;
- 16,0 млн. лв. за увеличаване на норматива за подпомагане храненето (безплатни закуски) на децата от задължителната предучилищна възраст и от учениците от начален етап (от I до IV клас) и 70,0 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища;
- 15,0 млн. лв. за изграждане на нови спортни площадки и ремонт на съществуващи такива в училищата, 84,8 млн. лв. за издръжка на децата в детските градини, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси за детски градини, считано от 1 април 2022 г и 18,0 млн. лв. за продължаване поетапното разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца;
- 6,5 млн. лв. за предпазни материали и консумативи в условия на епидемична обстановка от разпространението на COVID-19, 22,6 млн. лв. за продължаване изпълнението на Национална програма „Отново заедно“, насочена към подобряване на социални и здравословен начин на живот на учениците и 100,0 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности;
- 6,5 млн. лв. за осигуряване на транспорт на деца и ученици, включително за поддръжка на автобуси, 10,0 млн. лв. за закупуване на училищни автобуси, 10,0 млн. лв. за нова национална програма за осигуряване на образователни медиатори и социални работници за институциите и 13,0 млн. лв. предвидени средства за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.
В областта на висшето образование са предвидени допълнителни средства в размер на 54 млн. лв., разпределени както следва: 1) 5,5 млн. лв. за осигуряване на ръст от 10% на средствата за стипендии на студентите, 2) 43,5 млн. лв. за издръжка на обучението и 3) 5,0 млн. лв. за присъщата на висшите училища научна или художествено-творческа дейност и за издаване на учебници и научни трудове.
5.2 Здравни политики
Като цяло в областта на здравеопазването в Бюджет 2022 са предвидени следните допълнително средства, както следва:
- 267,2 млн. лв. за закупуване на допълнителни количества ваксини срещу COVID-19;
- 352,0 млн. лв. за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца;
- 131,8 млн. лв. за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19, 101,2 млн. лв. за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас;
- 118,5 млн. лв. за подкрепа на медицинския персонал, който работи в условията на огромно напрежение при извънредна епидемична обстановка чрез изплащане на месечна добавка към възнагражденията чрез бюджета на НЗОК за шест месеца;
- 3,8 млн. лв. за ускорено изграждане на Национална здравно-информационна система и развитие на дистанционни здравни услуги чрез въвеждане на електронно здравно досие и задължителна електронна бяла рецепта и 2,0 млн. лв. за детско здравеопазване с оглед разширяване на обхвата на биохимичен скрининг за бременни от минимум 90% при достигнат обхват през 2021 г. от 40%;
- 20,0 млн. лв. за изграждане на Национална педиатрична болница, 28,0 млн. лв. за допълнителни субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на COVID-19;
- 13,2 млн. лв. за издръжката на децата в детските ясли, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси, считано от 1 април 2022 г и 100,0 млн. лв. са заделени по сметка за чужди средства за изплащане на еднократна сума в размер на 75 лв. към пенсиите за стимулиране на ваксинирането сред пенсионерите, като една от най-уязвимите групи от населението;
По отношение на бюджета на Министерство на здравеопазването за 2022 г., той е планиран да бъде в размер на 825,6 млн. лв. при бюджет за 2021 г. в размер на 783,8[2] млн. лв., което представлява ръст с 5,3% или 41,6 млн. лв. в номинален план.
КНСБ настоява за качествено нова политика по отношение на доходите на работещите в лечебните и здравни заведения, финансирани от Републиканския бюджет, в противен случай само ще констатираме намаляване броя и увеличение на възрастта на работещите в тази сфера медицински специалисти.
5.3 Енергийни политики
Бюджетните разчети в областта на енергетиката следват предишните практики, като са добавени мерките за смекчаване на икономическите последици от високите цени на електрическата енергия и природния и е дадена заявка, че от бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ще бъде осигурено допълващо финансиране на тези мерки, без да са посочени подробности.
Въпреки, че се отчитат повишени приходи по някои пера във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, от справката се вижда наличие и на обратна тенденция на намаление от постъпленията от добавка „задължение към обществото“. КНСБ обръща внимание, че Фонда следва да се придържа към консервативна разходна политика и да запази буфери за компенсация на дефицити в системата и недопускане стремително повишаване на цените на регулирания пазар.
В допълнение на мерките за подкрепа на бизнеса са включени допълнителни средства за компенсиране на увеличени разходи за електрическа енергия на държавни, общински и регионални институти
Прави впечатление, че по линия на програми на ЕС за 2022 година се очакват значителни средства:
– По механизма REACT-EU за 2022 г. предвидените разходи се очаква да бъдат в размер на 394,9 млн. лв.
– По Механизма за възстановяване и устойчивост е посочено, че периодът, в който може да се поемат правни задължения за основния финансов пакет в размер на 70% от общата сума за безвъзмездната подкрепа, е до 31 декември 2022 г.
При положение, че НПВУ все още е в процес на промени и обсъждане, срокът за сключване на договори по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, КНСБ обръща внимание, че достигане на средствата по тези линии е твърде важен въпрос и се нуждае от специално внимание.
При обсъждане на политиките в сектор енергетика е направена заявка за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., без да са посочени срокове.
Същевременно в документа е формулирана дългосрочна национална цел за развитието на енергийния сектор до 2030 г. с хоризонт 2050 г. в съответствие с европейските цели за най-малко 32,0% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната. КНСБ констатира, че тази цел е съществено по-висока от обсъжданите до сега и не следва да бъде прокарвана през съпътстващите документи за Държавния Бюджет.
Направени са заявки за пълна либерализация на пазара на дребно на електрическа енергия и развитие на пазара на природен газ без да се отчитат препятствията пред този процес и в услоовията на липса на предвиждани допълнителни средства, които ще бъдат неободими.
Обявява се, че ще бъдат насочени усилия и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление – т.нар. „умни“ енергийни мрежи, отново без да се предвиждат допълнителни средства, които ще бъдат неободими.
Накрая следва да се обърне внимание, че Тракийски университет – Стара Загора получава твърде ограничен бюджет, а за подпомагане дейността на Института за преход и устойчиво развитие са нужни допълнителни средства.
5.4 Земеделие
Проектобюджетът на МЗ е коренно променен поради преминаването на трите агенции –БАБХ; ИАГ; ИА „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ към структурата на МС ,заедно със своите бюджети. От общ бюджет на Министерството на земеделието за 2021 -243 475 200 в проекта бюджета за 2022 –153 382 900. Разходите за персонал от 154 961 100 лв. са намалени на 80 352 400 млн. лв.Увеличението в разходите за персонал е само компенсиране на увеличението на ръста МРЗ и МОД.
В чл.77 от бюджета ясно са определени промените ,които могат да се извършват в разходите за персонал: ал.(3)“ При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението, включително извън сроковете по наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда“.
За КНСБ е немислимо замразяването на работните заплати, всичко това ще се отрази изключително негативно на конвергенцията на доходите, ще засегне жизнения стандарт на работещите, а така също ще е пагубно за ефективността и резултатността от заложените цели, дейности и политика на отрасловото Министерство. Ниските доходи още повече ще обезверят и демотивират и без друго недостатъчния административен капацитет, работещ на терен във всички структурни звена. Дори и последователното увеличение на работните заплати в последните години не успя да компенсира редица изоставащи заплати в отделните звена на Министерството.
В ССА трансфера в проектобюджет 2022 е увеличен едва с 774 хил. лв – и тук за компенсиране ръста на МРЗ и МОД. Нашите настоявания са за 5 млн.лв. и увеличение на работните заплати с 15 %. За съжаление не само, че не е планирано увеличение на разходите за персонал, а МРЗ ще се изравни със сега договорените трудови възнаграждения на мл. експерти, мл.специалисти, изпълнители, дори ще се доближи до работната заплата на асистентите.
В БАБХ в структурата на МС със заложен бюджет със същите параметри както и на останалите второстепенни разпоредители. Във връзка с работа на терен, в рискови условия и положен извънреден труд по овладяването на пандемията COVID 19, КНСБ настоява да бъдат осигурени допълнителни възнаграждения на служителите на БАБХ и ОДЗ.
В НС ЕАД от предявените искания на КНСБ и ФНСЗ в Бюджет 2022, които бяха обсъждани както със служебния, така и с редовния ръководен екип на МЗ, единствено за извършване на услугата за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи” ЕАДм са удовлетворени нашите искания и ще бъдат отпуснати 29 300 млн. лева. Този размер на финансовите средства са максималните средства, определени за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите. Положителна тенденция в проектобюджет 2022 е увеличения финансов ресурс с над 150 млн. лв. в политиката на МЗ в областта на земеделието и селските райони в бюджета на ДФ Земеделие.
5.5 Социална и осигурителна политика
Според КНСБ, Мотивите са пестеливи по отношение на приоритети в социалната сфера и споменатите като такива се ограничават единствено до оптимизиране на програмите, мерките и политиките в социалното подпомагане, подобрено целеполагане и адаптиране на нормативната уредба към условията на средата. Дали като среда се има предвид именно актуалната извънредна ситуация или цялостната социално-икономическа и политическа среда, не става ясно.
Все пак, в частите, посветени на големите социални сектори, може да се открият малко повече елементи от намеренията и някои целеви показатели на социалните политики. Като общ фундамент на бюджетните политики, в т.ч. тези от социалната част, е посочено Споразумението за коалиционно управление, което вероятно е логично, но по оценка на експерти там има доста емоционални и не винаги премерени от гледна точка на „цена“ и ефективност намерения и мерки. В тази връзка, като пример могат да се отбележат множеството мерки, свързани с отглеждането на деца, където се натрупва повишаване на разходи по линия на социалното осигуряване, на Закона за семейните помощи за деца, данъчни облекчения, отмяната на такси за детски заведения и пр. Разбира се провеждането на такива мерки и политики не е укоримо, но напластяването на множество разходи към едни и същи целеви групи не говори за балансирани и добре премислени решения, особено с оглед техните дългосрочни ефекти.
Социалната компонента на бюджета, мерена през разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи бележи ръст с 1 483,7 млн.лв. Ако вземем предвид и тези за сектор Здравеопазване, то повишението стига 2,685 млн. лв. Като дял от БВП (без Здравеопазване) намаляват от 15,2% до 14,2%. Заедно със Здравеопазването намалението е от 20,8% до 20%. Разбираемо е, че при абсолютното повишение на разходите, посочено по горе причините за намалението се крият в по-високия темп на нарастване на БВП, отколкото на социалната компонента, мерена по посочените елементи.
Прави впечатление, че мотивите към законопроекта предоставят детайлна информация за увеличените разходи по различни елементи на разходите със социално предназначение, което е доста полезно. Така се дава и експлицитност за изпълнение на някои ангажименти по Споразумението за коалиционно управление, доколкото в последното често са вписани желания да се подобри една или друга политика, но рядко има конкретни мерки, с точни разчети и/или ресурсно оразмеряване.
Важно е да отбележим, че официално заявеното намерение в средата на годината да се актуализира този бюджет поражда колебания относно устойчивостта и на заложените мерки със социално предназначение, особено с оглед обезпечеността им с ресурс. Тази ситуация силно разколебава КНСБ да изрази безрезервна подкрепа в условията на несигурност.
Осигурителната политика, заложена в консолидираните разходни показатели на проекта на бюджета за 2022 г. в голямата си част се предопределя от нови, утвърдени през 2021 г. нормативни решения като – увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., което налага увеличен разход от 775 млн.лв., промяната в приноса на всяка година ефективен осигурителен стаж /от 1,2 на 1,35/, която „усвоява“ 760 млн.лв. и увеличението на максималната пенсия от 1440 на 1500 лв. – увеличен разход от 30,5 млн.лв. За увеличението на социалните пенсии за старост и за инвалидност общият ефект е повишение с 47 млн.лв., а за обезщетението за отглеждане на дете до 2 г.възраст допълнителният разход е 119,2 млн.лв. от 1 април. Само тези увеличения, които не са еднократни изискват, както поддържането им, така допълнително нарастване и за напред са достатъчно впечатляващи. Това предизвиква нееднозначна оценка – от една страна конкретното им предназначение има известни основания, но от друга са недостатъчно балансирани.
По основните осигурителни програми и като перо със значителен финансов ресурс КФП посочва разходи за пенсии през 2022 г. 14 187,9 млн.лв., при предварителен отчет ( на касова основа) от 14 302,0 млн.лв. за 2021 г. Сравнението на тези показатели показва намаление на разходите за 2022 г. със 115 млн.лв. Подобно сравнение, от гледна точка на особеностите на настоящата бюджетна процедура, обаче е нерелевантно и не показва истинската ситуация по разходите за пенсии.
В отчетните данни за разходите за пенсии в 2021 г. са включени 2 545 млн.лв. за изплатените през същата година „антиковид“ добавки към пенсията на всеки пенсионер, както и заделените средства в т.н. „чужда сметка“, които ще се използват през първото полугодие на 2022 г. за месечната добавка от 60 лв. и тази от 75 лв. за пенсионерите с пълен цикъл на ваксинация. Разходите, които са включени в предварителния отчет (на касова основа) за 2021 г. за пенсиите, включват следните пера:
- 750 млн. лв. за ЕДС 60 лв. от януари до юни 2022 г.
- 100 млн. лв. за ЕДС от 75 лв. за ваксинирани пенсионери през 2022 г.
- 318,1 млн. лв. за ЕДС за януари-март 2021 г.
- 102,5 млн. лв. за ЕДС за септември 2021 г.
- 741,6 млн. лв. за ЕДС за октомври-декември 2021 г.
- 526,8 млн. лв. за ЕДС за април-август 2021 г.
- 6,0 млн. лв. за ЕДС, изплатени през 2021 г., но отнасящи за предишни години.
В резултат на това, при отчет 14,302,0 млн. лв., чистият разход е пенсии през 2021 г. е 11,757,0 млн. лв. (2,545,0 млн. лв. по-малко). Вземайки предвид всичко това, то предвидените за 2022 г. в размер на 14,187,9 млн. лв. са с 2,430,9 млн. лв. в повече. Освен това, следва да се има предвид, че в посочения за 2022 г. разход за пенсии КФП включва и 68,7 млн.лв. разходи за Учителския пенсионен фонд (УчПФ).
По тази причина и „чистите“ разходи за пенсии от ДОО (без тези за УчПФ) през 2022 г. , планирани в ЗБДОО са в размер на 14 119 224 лв., което пък е с 1 072, 5 млн.лв. или с 8,2% в повече, спрямо ЗБДОО 2021 г. /13 046 773лв./ и възлизат на 9,9% от прогнозния БВП.
При така планирания разход в ЗБДОО 2022 г. се предвижда средната пенсия на един пенсионер, без да се отчита „ковид добавка“ да достигне 573, 76 лв. за периода януари –юни 2022 г. и 608,38 лв. с включване на допълнителните суми. При отчитане на добавките към пенсиите на всички пенсионери Брутният коефициент на заместване януари-юни се очаква да е 48,1 на сто, а нетният – да достигне впечатляващото ниво от 62,0 на сто.
Тук е мястото да отбележим, че при такова значително нарастване на разходите за пенсии – 775 млн.лв. за минималната пенсия (23%) за нарастването на максималната (едва с 60 лв. и малко над 4% са ) са заделени едва 30,5 млн. лв. КНСБ намира този подход недостатъчно справедлив и далновиден и настоява за рязко повдигане максималния размер на пенсията и дори отпадане на този максимум за пенсиите, определени с осигурителни доходи от и след 2000 година. Това е необходимо и от гледна точка подобряване структурата и съотношенията в пенсионната система с оглед осигурителния принос на лицата.
Сдържането на ръста на максималния размер на пенсията от една страна е обида към осигурените с най-голям принос за солидарността в пенсионната система и от друга – стимулира към сиви и некоректни практики на осигуряване. Наред с това се създават предпоставки за постоянно нарастване на лицата с ограничен от тавана размер на пенсиите, тъй като по правило новоотпуснатите пенсии са с по-високи размери, поради нарастване на доходите от труд.
По отношение на паричните обезщетения и помощи, изплащани от ДОО в КФП, са предвидени 2 285, 7 млн.лв. и 10,8% разходи в повече от 2021 г. Ще отбележим увеличението на минималното дневно обезщетение за безработица от 12,0 лв. на 15,0 лв., което като движение е правилно и положително, но далеч не достатъчно, доколкото 15-те лв. на ден формират 320 лв. месечен доход на лица, които в предходните две години са били надлежно осигурени. Липсата на движение по отношение на максималния дневен размер /74,29 лв./ на този вид обезщетение също буди неудовлетворение и не съответства на законовия постулат за 60 на сто заместване на трудовия доход. .
На фона на обема необходими разходи за осигурителната система, мерките по отношение на осигурителните приходи са недостатъчно амбициозни. При условие, че като един основен приоритет в доклада на вносителя се сочи подобряването на събираемостта на приходите и предотвратяване възможностите за укриване и невнасяне на данъци и вноски, за четвърти пореден път в таблицата на минималните осигурителни доходи по ИД и групи персонал се променя единствено МРЗ. По този начин МОД-те се обезмислят и в най-скоро време МРЗ ще настигне и числата във всичките колони на таблицата. Така България ще се изправи пред един единствен минимум за осигуряване – МРЗ /от портиера до директора/. От друга страна, предвиденият МОД за земеделските стопани и тютюнопроизводителите, поради многогодишно задържане на ниско ниво сега скача с почти 60 на сто, което само по себе си поражда риск от съпротива, в т.ч. и в Парламента.
В сферата на социалното подпомагане бюджетът предвижда увеличение на средствата по всички програми за подкрепа. Най-значително е увеличението за разходи по Закона за личната помощ – 223,5 млн.лв., следвано от 90 млн.лв. за правата по Закона за семейни помощи за деца за увеличение на еднократните и месечните помощи за деца /до 1 год. и до 20 год.възраст/, в т.ч. за разширяване обхвата на правоимащите. Мярката е с безспорно позитивен заряд. Във връзка с продължаващата епидемична обстановка с 36,5 млн. лв. са увеличени средствата за помощ на семействата с деца до 14 г., които следва да учат неприсъствено. По отношение правата на хората с увреждания също е предвиден увеличен ресурс с 56,7 млн.лв., с оглед новата линия на бедност, която е в основата на добавките по закона.
За целевото подпомагане за отопление са предвидени в повече малко над 50 млн.лв., чрез които се разчита на увеличение обхвата на този вид помощ с 50 хиляди случая /до 300 хил. лица и семейства/. На фона на главоломно нарастващите цени на енергийните източници, паралелно и инфлацията тази програма няма да изиграе необходимата роля на подкрепа на нуждаещите се, които със сигурност надхвърлят поне двойно заложените с бюджета случаи.
Към социалната част на бюджетната програма следва да се отнесат и поредицата от т.н. Ковид мерки, към които следва да се причислят 852 млн.лв. за шест месеца добавки от 60 лв. към пенсиите, в .ч. изравнителни такива със сумите от м.декември 2021 г. и еднократната добавка за ваксинирани пенсионери. 400 млн. ще финансират т.н. мярка 60 на 40 и „Запази ме плюс“. Последните са крайно недостатъчни като суми, недостатъчно ясни като период на подкрепа и условия за достъп, които не улесняват засегнатите от пандемията стопански субекти.
Макар като цяло за социалните мерки и политики по действащите нормативни регулации чрез проекта за бюджет за 2022 г. да се гарантират повишени ресурси има някои небалансирани решения и неясноти, които не стимулират КНСБ да даде еднозначно положителна оценка за социалния вектор в бюджет 2022 г. Допълнителни колебания и несигурност внася намерението за актуализация на този бюджет 3 месеца след влизането му в сила. Липсва механизъм, дори идея как да се овладее ситуацията с добавката от 60 лв. към пенсиите, която следва от 1 юли да отпадне, а това е бомба със закъснител, която КНСБ няма как да подкрепи.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
КНСБ подкрепя:
- Заложената трайна тенденция за ускорен икономически растеж, с основен принос на вътрешното търсене и в частност потреблението.;
- Увеличеното финансиране за социалното осигуряване, здравната система и образователната система;
- Усилията за повишаване на събираемостта на данъците и социално-осигурителните вноски и мерките за борба с данъчните измами и сивата икономика;
- Усилията да бъде сведена безработицата до нейните „здравословни” за България равнища от 4-5%;
- Предвиденият ръст на работните заплати на педагогическият персонал и някои агенции;
- Отмяната на данък „уикенд“ и данък върху лихвите по банковите сметки;
- Ръста на общата квота за ваучери, както нарастването на техният максимален размер на месечна база.
- Заложеният ръст на максималният осигурителен доход, средствата за втората година майчинство и ръста на минималното обезщетение за безработица.
КНСБ откроява следните слабости и дефицити:
- Подценяването на размера на реалния и номиналния икономически растеж, инфлацията и повечето от основните макроикономически показатели;
- Всички промени в основни икономически и социални параметри са предвидени да влязат в сила от 01.04.2022 г., което означава че първото тримесечие на годината ще действат заложените числа в Бюджет 2021.
- Тенденцията към стръмна фискална консолидация и неизпълнението на заложените дефицити в крайното бюджетно салдо за пореден път;
- Отказът от провеждане на реформа в съществуващата система на плоско данъчно облагане и запазването на диференцирани ставки на ДДС за някои стоки и услуги;
- Буди тревога у нас неяснотата относно изявените вече намерения за създаването на центрове за споделени услуги и преструктуриране на администрацията;
- Ниското ниво на амбиция по отношение на размера на минималната работна заплата за 2022 г. и липсата на ангажимент за нейното достигане до 50% от СРЗ за 2023 г. и 2024 г;
- Няма достатъчно предвидени средства за ръст на заплатите във важни обществени сфери – култура, земеделие, социални услуги, изпълнителни агенции и др.
Настояваме за:
- Отпадане на максималният таван по ЗПФ от 40% преразпределяне през КФП на БВП, в т.ч. за осигуряване на фискално пространство за актуализиране на Бюджет 2022 през юли месец;
- Ясна визия за възходяща конвергенция и достигане в средносрочен план равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (ППС), ръст на МРЗ до 760 лв. или 50% от СРЗ за страната, както и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ с минимум 15%;
- Въвеждането на необлагаем минимум, като първа стъпка в реформирането на системата и въвеждане на семейно подоходно облагане;
- Още сега да се търси справедливо решение с участието на социалните партньори за осъвременяване на пенсиите от 01.07.2022 г. така че отпадането на добавката от 60 лв. да не води до намаление на дохода на нито един пенсионер.
- Нови нормативни решения и допълнително финансиране, които да позволяват удължаване на действието на мярката 60/40 през годината при облекчаване критериите за достъп;
- Ясни ангажименти и конкретни политики на правителство за борба с високите норми на неравенства в доходите.
- Да се разшири приложението на ваучерите за храна, като се предвиди и възможност те да се могат да се ползват и за заплащане на социални услуги или такива в дома.
В заключение, Конфедерацията на независимите синдикати в България оценява позитивно усилията на изпълнителната власт в ключови области и сектори, като изразяваме категорично несъгласие с липсата на политика по доходите и промяна в данъчната система в посока по-справедливото разпределяне на публичните финанси.
Приложение 1: Тавани на разходите по бюджетни организации за 2022 г. (изменение в номинално изражение и в %)
| Бюджетни организации | 2021 г. | 2022 г. | 2022/2021, % | Номинално изменение |
| Администрация на президента | 8 976,50 | 9 538,60 | 6,26 | 562,10 |
| Министерски съвет | 131 353,80 | 383 367,80 | 191,86 | 252 014,00 |
| Конституционен съд | 5 579,60 | 5 503,80 | -1,36 | -75,80 |
| Омбудсман | 3 639,20 | 3 678,90 | 1,09 | 39,70 |
| Министерство на финансите | 677 582,50 | 624 217,20 | -7,88 | -53 365,30 |
| Министерство на външните работи | 150 557,90 | 156 278,30 | 3,80 | 5 720,40 |
| Министерство на отбраната | 1 625 116,70 | 1 882 425,80 | 15,83 | 257 309,10 |
| Министерство на вътрешните работи | 1 950 273,40 | 2 060 180,00 | 5,64 | 109 906,60 |
| Министерство на правосъдието | 364 814,90 | 372 434,80 | 2,09 | 7 619,90 |
| Министерство на труда и социалната политика | 1 838 147,40 | 2 186 996,80 | 18,98 | 348 849,40 |
| Министерство на здравеопазването | 783 982,00 | 825 600,40 | 5,31 | 41 618,40 |
| Министерство на образованието и науката | 808 219,60 | 861 647,10 | 6,61 | 53 427,50 |
| Министерство на културата | 244 677,10 | 344 491,80 | 40,79 | 99 814,70 |
| Министерство на околната среда и водите | 64 645,80 | 169 399,70 | 162,04 | 104 753,90 |
| Министерство на икономиката | 101 329,30 | 114 417,50 | 12,92 | 13 088,20 |
| Министерство на иновациите и растежа | 26 036,70 | 26 036,70 | ||
| Министерство на енергетиката | 73 724,00 | 74 443,00 | 0,98 | 719,00 |
| Министерство на туризма | 25 053,00 | 27 163,20 | 8,42 | 2 110,20 |
| Министерство на регионалното развитие и благоустройството | 910 921,10 | 2 564 184,00 | 181,49 | 1 653 262,90 |
| Министерство на земеделието, храните и горите | 243 475,20 | 153 382,90 | -37,00 | -90 092,30 |
| Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията | 330 870,00 | 751 117,00 | 127,01 | 420 247,00 |
| Министерство на електронното управление | 38 220,00 | 38 220,00 | ||
| Министерство на младежта и спорта | 97 603,80 | 123 535,90 | 26,57 | 25 932,10 |
| Държавна агенция „Национална сигурност“ | 137 551,00 | 138 289,70 | 0,54 | 738,70 |
| Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | 4 348,60 | 4 461,30 | 2,59 | 112,70 |
| Комисия за защита от дискриминация | 3 174,00 | 3 288,10 | 3,59 | 114,10 |
| Комисия за защита на личните данни | 3 220,50 | 3 732,70 | 15,90 | 512,20 |
| Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество | 23 400,70 | 24 679,90 | 5,47 | 1 279,20 |
| Национална служба за охрана | 47 879,50 | 48 156,30 | 0,58 | 276,80 |
| Държавна агенция „Разузнаване“ | 49 958,90 | 43 627,70 | -12,67 | -6 331,20 |
| Национален статистически институт | 28 486,20 | 28 603,50 | 0,41 | 117,30 |
| Комисия за защита на конкуренцията | 5 835,40 | 5 971,60 | 2,33 | 136,20 |
| Комисия за регулиране на съобщенията | 21 486,50 | 18 577,90 | -13,54 | -2 908,60 |
| Съвет за електронни медии | 2 916,00 | 2 693,90 | -7,62 | -222,10 |
| Комисия за енергийно и водно регулиране | 9 333,90 | 80 007,40 | 757,17 | 70 673,50 |
| Агенция за ядрено регулиране | 7 496,10 | 7 517,20 | 0,28 | 21,10 |
| Държавна комисия по сигурността на информацията | 11 547,90 | 13 251,50 | 14,75 | 1 703,60 |
| Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ | 48 849,60 | 67 791,30 | 38,78 | 18 941,70 |
| Комисия за финансов надзор | 19 701,20 | 20 116,70 | 2,11 | 415,50 |
| Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори | 2 082,00 | 2 127,60 | 2,19 | 45,60 |
| Централна избирателна комисия | 5 791,00 | 8 132,00 | 40,42 | 2 341,00 |
| Държавен фонд „Земеделие“ | 370 878,70 | 521 199,00 | 40,53 | 150 320,30 |
| Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства | 1 693,70 | 1 791,30 | 5,76 | 97,60 |
| Държавна агенция „Технически операции“ | 70 648,30 | 70 841,00 | 0,27 | 192,70 |
| Държавна агенция „Електронно управление“ | 33 066,00 | -100,00 | -33 066,00 | |
| Сметна палата | 21 648,70 | 23 538,80 | 8,73 | 1 890,10 |
| Национален осигурителен институт | 14 833 855,50 | 16 853 822,10 | 13,62 | 2 019 966,60 |
| в т.ч. Пенсии | 12 346 733,40 | 14 119 224,30 | 14,36 | 1 772 490,90 |
| Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ | 4 753,50 | 4 756,80 | 0,07 | 3,30 |
| Учителски пенсионен фонд | 58 072,80 | 68 660,30 | 18,23 | 10 587,50 |
| Национална здравноосигурителна каса | 5 341 312,90 | 6 050 749,90 | 13,28 | 709 437,00 |
Източник: АСБП 2022 – 2024 г. и изчисления на ИССИ на КНСБ
[1]Приложение 4 от АСБП 2019- 2021 г. Извършени допълнителни изчисления в сравнителен план от ИССИ на КНСБ в Приложение 1 на настоящото становище.
[2] Приложение 4 от АСБП 2022 – 2024