– Г-н Димитров, кои са основните приоритети и предизвикателства пред КНСБ през календарната 2022 г. ?
– Със сигурност едно от най-важните събития, което предстои само след няколко месеца, е 9-ият редовен конгрес на КНСБ. Преди това организацията за неговото провеждане, предшестващите и последващи отчетно-изборни форуми, които вървят в много от синдикалните структури, във федерациите и съюзите. Във вътрешно-организационен план това е най-значимият ни форум. Подготвяйки се за него, ние правим отчет какво сме успели да направим за изминалите 5 г. и гледаме напред – какво ни очаква в сферата на зелената и дигиталната транформация, които са основните мегатрендове и на глобално, и на европейско ниво. И с все по-голяма сила и конкретика ще се появяват и в нашата реалност, в икономиката, и в конкретните обществено значими дейности, каквато е и образованието.
В политически план със сигурност предстои да видим в скоро време управленската програма на новото правителство, засега ни е известно само коалиционното споразумение, което не е съвършено и има доста въпросителни в него. Очакваме конкретните и по-ясно и точно изведени приоритети във всички сектори. Оттам ще определим доколко са близки до схващанията на КНСБ. Знаете, ние имаме своите програмни документи, както и конкретни разработки на секторно и браншово ниво.
– Какво е становището на КНСБ по предложения държавен бюджет за 2022 г. на фона на инфлационните процеси?
– В някаква степен противоречиво. Много от изказванията, както и анализите на либерални експерти, съдържат критики, че е прекалено разточителен. Ние го смятаме за щедър, но можеше да бъде още по- в някои области. Когато говорим за образованието, е ясно, че има не малко успехи, които извоювахме заедно със СБУ във фазата на подготовката му.
Този бюджет сам по себе си е странен, 2022 г. е странна. През тази календарна година де факто ние ще имаме три бюджета. Единият продължава от м. г. и през първото тримесечие на тази – със запазени разходни нива и тавани от 2021 г., което създава проблеми при цъфтящата инфлация и невъзможност да се компенсират разходите за издръжка в много системи. Този, за който говорим, ще работи само три месеца по начина, по който бъде приет. Ще следва актуализация, която нямаме представа в каква посока ще преструктурира разходите и приходите.
Одобряваме да се инвестират повече средства в капиталови разходи и оттам да се търси растеж на брутния продукт, такава е и нашата визия. С допълнителни 4-5 млрд. лв. наистина можем да тласнем напред цялостното ни икономическо развитие, оттам да дадем възможност, която да гарантира по-високи доходи на всички работещи българи. За съжаление, именно тази втора част не виждаме в бюджета – с изключение на заплатите на педагогическия персонал в средното образование. Другите системи нямат заложени увеличения и това е една от най-сериозните ни критики. Тези макропараметри позволяват по-широка и по-разхлабена доходна политика – например едно двуцифрено увеличение за работещите в бюджетно финансираните дейности, защото ръстът на инфлацията продължава и най-малкото трябва компенсаторно повишение. За това ще настояваме пред народните представители. Друг не добре предвиден момент в този бюджет е нарастването на пенсиите. Заложен е ръст от 6 на сто от 1 юли, но не става ясно какво ще се случи с 60-те лева ковид добавки.
Ние продължаваме да мислим, че МРЗ трябва да се вдигне на 760 лв., за да може в следващите 4 г. да стигнем минимална заплата, която осигурява издръжка, т.е. да няма работещи бедни. Знаете за острите разговори между финансовия министър Асен Василев и работодателите. Ние сме с ясната позиция, че МРЗ още следващата година трябва да стане минимум 50% от средната за страната и с това да се движим напред в следващите години.
Повече разходи за работещите искаме да видим в сектори като култура, социални услуги, здравеопазване, които не получават увеличение на своите заплати.
Нека кажа и за добрите страни – в предучилищното и училищното образование са заложени 315 млн. лв. за нарастване на средствата за делегираните дейности във връзка с политиката по нарастване на догодите на педагогическия персонал и достигане на учителската заплата не по-малко от 125% от средната за страната. Този ангажимент се изпълнява. Има още около 440 млн. лв. предвидени за националните програми и мерки, които е важно винаги да припомняме – бяха извоювани от СБУ преди време.
В социалната сфера има ръст на редица плащания, които ние подкрепяме, като увеличаването на средствата за втората година от майчинството, обезщетенията за безработица, които по искане на КНСБ ще са минимум 18 лв. на ден и 85 лв. максимално, т.е вече ще бъдат обвързани с осигурителния доход, нещо, което досега не беше така.
В здравеопазването има нарастване с 1,3 млрд. лв. Основната причина е пандемията и необходимостта да се посрещнат и компенсират нарастващите нужди. В икономиката са заложени средства в две посоки. Едната е близо 940 млн. за подпомагане на небитовите потребители заради високите цени на електроенергията и газа. За всички потребители, които не са бизнес организации, а те се близо 610 хиляди. Като 1/3 от тях са държавни и общински институции, в това число училища, детски градини, читалища и др.
Около 1,7 млрд. са заложени за транспорт, по-конкретно за железопътния. Неговото развитие наистина е важно, като най-екологичен и най-близък до хората.
Много се говори, че този бюджет ще ни вкара в дългова спирала и макроикономически проблеми. Това по наша оценка не кореспондира с истината. Повече от една трета от дълга, който ще се емитира, е за покриване на стар такъв, а другата част е в рамките на нормалното. Като имате предвид, че без ковид мерките той спада на 2,5 на сто, т.е. не застрашава пътя на България към Еврозоната.
Не на последно място искам да кажа, че предстоящата заявена реформа в администрацията и създаване на центрове за услуги създава тревоги в много от нашите федерации. Но се надявам всичко да се изясни, когато започнем разговори по същество с вицепремиера Калина Константинова, която отговаря за ефективното управление.
– Каква е оценката Ви за социалното партньорство и работата в Националния съвет за тристранно сътрудничество с новия коалиционен кабинет?
– На този етап мога да кажа, че започна формалният диалог. Имахме вече няколко заседания на Тристранния съвет в дииалогичен формат. За бюджета продължи повече от пет часа, макар и онлайн, с доста емоции в него. Факт е нещо, което рядко се случва – промени на параметрите по време на заседанието по исканията на КНСБ.
Редица въпроси се гледат в рамките на специализираните тристранни органи – надзорният съвет на НОИ, на НЗОК.
Това, в което все не се вижда много динамика, е браншовият и отраслов диалог. Не навсякъде е стартирал откакто имаме нова власт. Оттам и оценките на нашите федерации са също противоречиви. На някои места има добри отзиви, че има чуваемост, но има и какво още да се желае.
Смятам, че новите министри, идвайки от различни части на обществения, политическия и икономическия живот все още се опитват да разберат какво е социално партньорство. Ние се опитваме да ги научим. Към момента виждам добра воля. Все пак сме още в първите 100 дни, така че по-дълбоките критики ще ги спестя. Имаше в началото едно залитане, изказвания на някои хора още преди да станат министри, че тристранният диалог трябвало да се обогати от свеж полъх. Слава Богу, веднага след разговорите, които имахме с министър-председателя Кирил Петков и с вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, тези подмятания секнаха.
Участващите в тристранния диалог, доказали, че са представителни по критерии, които държавата е определила в Кодекса на труда, са тези, които трябва да бъдат слушани, чувани и консултирани. Да не забравяме също, че Икономическият и социален съвет е важен механизъм за консултиране с неправителствения сектор. Знаем, че там по един европейски признат модел освен синдикатите и работодателите, са представени и неправителствените организации в една пъстра палитра. Така че цялата система за социално сътрудничество в това число и на местно ниво трябва да бъде задействана.
– За СБУ предстоят важни разговори около всички детайли, касаещи намеренията за реформи в сферата на предучилищното и училищното образование, записани в коалиционното споразумение между четирите политически партии. Каква ще бъде подкрепата на КНСБ в този процес?
– Знаете, че винаги сме били и ще бъдем заедно. Когато е имало нужда да се водят разговори на ниво министър-председател, КНСБ и лично аз съм бил винаги насреща. Винаги сме наясно за исканията и позиците на СБУ, поддържаме ежедневна връзка с д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ и се информираме взаимно какво се случва.
Струва ми се, че коалиционната власт още не знае от къде да започне и накъде да продължи, има доста неизбистрени влияния. В коалиционното споразумение има спорни въпроси, които тепърва ще се оформят в управленската програма.
Знаем, има редица позиции, които СБУ вече изрази и формално, и неформално. В това число и да не се върви към непремереност за деполитизация в образованието. Няма как учителят да си мери всяка дума, когато преподава, защото някой може да изтълкува, че това е агитация. Тежките форми на политизация нямат място в училище, разбира се, но всичко останало в предложения вид поражда въпроси.
Мандатността на директорите на детските градини и училищата и другите посочени в споразумението намерения са чувствителни и по тях трябва дебат до намирането на правилното решение. Разбира се, най-важният дебат е какви реформи трябва да продължат, за да се използва оптимално ресурсът в предучилищното и училищното образование и да бъде доусъвършенствана системата на делегираните бюджети според спецификите, особено с оглед достъпа до качествено образование на децата в малките населени места на фона на демографската криза. Много важно е всички тези реформи да се правят с професионализъм, в диалог със СБУ и да бъдат добре обезпечени, когато се прилагат.
– Каква е Вашата оценка за политиките и постиженията на Синдиката на българските учители по защита на правата и интересите на работещите в системата на образованието?
– Досега в хода на нашия разговор неведнъж стана дума за действията и постиженията на СБУ. Смятам, че СБУ има основополагаща роля и това е не само защото е най-големият отраслов синдикат в България, а защото това показват фактите. Във всички ключови дебати за стратегии, политики или конкретни мерки СБУ има основополагаща роля. Развитието на предучилищното и училищното образование е невъзможно без СБУ и неговата отдадена роля не само като коректив, но и като двигател за важните реформи, от които има нужда образованието, с дълбочина и професионализъм, за да са устойчиви и резултатни. СБУ е фактор в гражданските и демократичните процеси – възпитава в моралност, в дух на мир и добродетели, духовен стожер е, както за системата на образованието, така и за обществото.
Д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ, има видимост в обществените процеси, винаги е на пулса на времето в образователните проблеми, в благотворителните каузи, в политиките за жените, семейството, младите хора. Оценявам високо всичко това.
Пожелавам на ръководството на СБУ и на всички учители да бъдат здрави, да имат волята и куража да се борят заедно и чрез СБУ да се развиват, за да може техният глас винаги да бъде чуван ясно и отчетливо, когато се вземат важни решения в системата на предучилищното и училищното образование у нас.
Интервю на Велина АНТОВА