ИССИ пред БТА: Идва нов ценови шок, минималната заплата да е 764 лв. от юли

От края на миналата година домакинствата понасят сериозен инфлационен натиск, продиктуван основно от повишената цена на електричеството за фирмите. Последици от войната в Украйна ще доведат до нов ценови шок, това прогонозираха от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ пред БТА. Те анализират, че вече сме свидетели на повишилите се цени на енергията, природния газ и петрола,  а наред с това, нарастват цените на международните борси на зърнените култури, на основни суровини, като стомана, алуминий, което неминуемо ще се предаде по веригата на доставките и производството.

Годишният ръст при хранителните стоки е с 11 процента, хлябът е поскъпнал със 17 процента, а олиото с 28 процента.  

Според ИССИ тревожното е, че вече имаме натрупани високи нива на инфлация. На годишна база през януари тя достигна 9,1 процента, като само при хранителните стоки има ръст от близо 11 на сто. При проследяване на данните в дълбочина се забелязва, че при хляба и зърнените храни годишният ръст достига 17 процента; в групата на млякото, млечните продукти и яйцата  цените са нараснали с 12 на сто, а при животински и растителни масла и мазнини има скок от 28 процента. При плодовете и зеленчуците отново има сериозно покачване спрямо година по-рано: съответно с 13 на сто при плодовете и 17 процента за зеленчуците. Спекулата в цените на олиото от последните няколко дни отново повдигна въпроса за платежоспособността на домакинствата и зададе остра необходимост от по-силен държавен контрол и санкции, смятат експертите от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Отоплението и поддръжката на жилището – предизвикателство

Предизвикателство се превръща и отоплението и поддръжката на жилището: на годишна база през януари 2022 г. има ръст в цените на електроенергията с 4 процента, на газообразните горива с близо 44 на сто, на твърдите горива с 28 процента, на топлоенергията с 19 на сто, като дори и материалите за текущ ремонт и поддържане на жилище бележат скок от 13 на сто, отчитат от ИССИ на КНСБ.

Те посочват, че след отпадането на мораториума върху цените на тока, парното и водата в края на месеца се очаква ново повишаване на цените, въпреки че от КЕВР успокояват, че няма да има шоково поскъпване на тока от 1 април. Важно за всички битови потребители да бъдат въведени подходящи механизми за компенсация на сметките или удължаване на практиката приложена за потребителите на природен газ, смятат експертите.

При масовите горива не просто има поскъпване, а се появиха и опити за спекула и създаване на напрежение сред населението, констатират експертите. Бензин A-95 бележи през март годишен ръст от 42 на сто , а дизелът с 45 процента (данни към 10 март от Fuelo). Прогнозите при бензина са за достигане на стойности от 3 и над 3 лв. през следващите месеци. Подобен ръст не просто ще удари домакинствата и тяхното лично потребление, но ще засегне косвено и цените на всички стоки на пазара, поради оскъпяването на тяхната логистика, смятат от ИССИ.

Последствията от поскъпването на природния газ за България ще бъдат тежки

Последствията от поскъпването на природния газ за България, като една от най-зависимите от руски газ и петрол държави в Европа, ще бъдат тежки, прогнозират експертите. Природният газ формира около 70 процента от производствените разходи и всяко ново поскъпване се отразява върху крайната потребителска цена.

Природният газ е основен ценообразуващ фактор в хлебопроизводство, зеленчукопроизводство, черната и цветната металургия, азотно-торовата и химическата промишленост, циментопроизводството,  стъклопроизводството, припомнят от ИССИ към КНСБ.

Според изследователите в тези сектори се очакват най-големите ефекти от ръста в цената. Оттук може да се заключи, че поскъпването на природния газ ще има ефект не само върху бързооборотните стоки, каквито са храните, но и при редица нехранителни стоки, които са част от нашето ежедневие, прогнозират те. За домакинските бюджети най-силно отражение ще има повишението на цените хляба, чието производство е 100 процента  зависимо от газа, смятат от ИССИ към КНСБ.

Възможно е 40 процента от българските домакинства да бъдат силно засегнати от шока в цените 

Най-засегнатите домакинства, разбира се, ще бъдат тези, които са под прага на бедност и са в риск от социално изключване, анализират експертите на КНСБ.  Домакинства, които попадат в групата на бедните, също са сред най-уязвимите от поскъпването на цените и високата инфлация. През 2020 г. близо 24 процента от населението на страната беше под линията на бедност (от 451 лв.) и при липса на социални трансфери този размер може да прескочи 40 на сто, прогнозират от КНСБ.

Те припомнят, че бедността в България остава висока, особено сред етническите малцинства, възрастните хора и децата, както и в селските райони. Паричните помощи за защита на най- уязвимите групи от сътресения в доходите са ниски и ограничени. Предизвикателствата пред тях ще стават още по-големи на фона на всички прогнози за нов шок в цените на продукти от първа необходимост, горивата и природния газ, породен от войната в Украйна, смятат изследователите.

Над два милиона български граждани не могат да поддържат дома си достатъчно топъл, мерки са необходими още сега

Мерки в подкрепа на най-уязвимите са още по необходими в този момент, смятат от КНСБ.  Експертите прогнозират, че шокови поскъпвания ще тласнат домакинствата към енергийна бедност. „Ниската покупателна способност на доходите на българските домакинства поставя въпроса за несъразмерните цени на енергията. По данните на Евростат, над два милиона български граждани не могат да поддържа дома си достатъчно топъл“, допълват изследователите.

Според КНСБ в тази кризисна ситуация трябва в спешен порядък да се предприемат мерки, насочени към българските домакинства. Необходимо е рязко разширяване на обхвата на целевото енергийно подпомагане, както и да се коригира месечната стойност на помощта до края на отоплителния сезон.

Необходимо е създаване на допълнителни програми за социални обезщетения и заетост в защита на хората, които не са обхванати от мрежата за социално подпомагане. Както и задълбочаване на подкрепата на ликвидността за дружествата и домакинствата чрез финансовия сектор, ако това е оправдано, смятат от КНСБ.

КНСБ иска минималната заплата да стане 764 лева през втората половина на 2022 г.

С оглед ограничаване на бедността и запазване на доходите на домакинствата, КНСБ настоява нарастване  на минималната работна заплата до 764 лв. през втората половина на 2022 г. Освен това, с цел запазване на вътрешното потреблението на домакинствата, е необходимо въвеждане на необлагаем минимум равен на минималната заплата. Необходим е ръст на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране и особено на заетите в агенциите „работещи на терен“ с минимум 15 процента, смятат от КНСБ .

В края на годината годишната инфлация ще бъде в двуцифрени размери, прогнозират от КНСБ

Очакванията са за продължаващо нарастване на цените. Основание за това е възходящия ръст на цените на производител в промишлеността  достигайки до 42 процента през януари на годишна база. Този ускорен темп е достатъчен аргумент, че нарастването на цените ще намерят отражение в крайните цени на потребителите в близките месеци, смятат от ИССИ на КНСБ. Според изследователите  тези данни определено будят тревоги за продължаване, и дори засилване на инфлационния натиск върху домакинствата.

Прогнозата на експертите е, че в края на годината инфлацията ще бъде в двуцифрени размери, като значително надхвърли заложените параметри в Закона за държавния бюджет.

Ако не бъдат предприети мерки, се очаква затваряне на производства, загуба на работни места и бедност

В тази кризисна ситуация, КНСБ подкрепя исканията на бизнеса за неотложни мерки за ограничаване на щетите от екстремните цени на електроенергията за небитовите потребители, заявяват експертите . „Ако не бъдат предприети мерки, това означава затваряне на производства, загуба на работни места и намаляване на доходите на наетите. Освен това, неконтролируемо  ще нарастват цените в търговските вериги, което ще доведе до свиване на потреблението и нарастване на бедността“, прогнозират изследователите на КНСБ.