Изпълнителният комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите одобри на свое заседание на 16 и 17 март Резолюция относно актуализирано предложение за Протокол за социален напредък в Европейския съюз. Целта и посланията в нея са свързани със следните акценти:
- ЕКП призовава за добавяне на Протокол за социалния напредък към Договорите на страните членки.
- Правата на работниците, синдикатите и социалните права трябва да имат приоритет пред икономическите свободи и други политики на ЕС в случаи на конфликт.
- Автономията на социалните партньори и добре функциониращите национални системи за социален диалог и индустриални отношения винаги трябва да се зачитат.
- За да осигурят социален напредък, ЕС и неговите държави-членки трябва да се стремят непрекъснато да подобряват условията на труд и живот. Това изисква предотвратяване на регресия и заобикаляне, както и насърчаване и защита на най-високите стандарти по отношение на социалните права, независимо дали произтичат от националното, европейското или международното право.
Във време, когато правата на човека, върховенството на закона и демокрацията са все по-оспорвани, Европейският съюз трябва да потвърди отново своя ангажимент към тези основни ценности, принципи и цели. В същото време е крайно време и самите основи на европейския проект да бъдат разгледани внимателно. Социална Европа трябва да лежи в основата на амбицията за все по-тесен съюз.
Съществуват обаче ограничения за това, което може да се постигне по силата на настоящите Договори в това отношение. Социалният прогрес не може да бъде гарантиран, докато хората и трудът рискуват да бъдат подложени на същата пазарна динамика като другите фактори на производство, което позволява да бъдат компрометирани основните социални права за най-ниска цена или най-висока печалба.
Повече от половин век икономическо сътрудничество и интеграция доведоха до европейски правен ред, основан на призмата на икономическите свободи. Разрушителните последици от подобна правна система, ръководена от пазарните сили, а не от правата на човека, се проявиха особено в прословутата съдебна практика Viking[1] и Laval[2] на Съда на Европейския съюз. В поредица от решения Съдът постанови, че правата на работниците и профсъюзите представляват пречки пред вътрешния пазар. Следователно тези основни социални права бяха отменени, като се даде предимство на безусловното упражняване на икономически свободи.
Прилагането на правото на ЕС поставя предизвикателства не само за европейското синдикално движение в защитата на правата на работниците и достойните условия на труд. Всъщност държавите-членки са поставени в положение на противоречиви задължения в усилията си да спазват правото на ЕС, от една страна, и европейските и международните стандарти за правата на човека, от друга. По-специално, Европейският съд по правата на човека на Съвета на Европа в своето решение Holship[3] постанови, че икономическата свобода не е равноправно право, а по-скоро фактор при оценката дали намесата в основно право е пропорционална.
Докато прокламацията на Европейския стълб на социалните права през 2017 г. консолидира политическия ангажимент за по-социална Европа, конституционният дисбаланс в полза на икономическите свободи за сметка на основните права остава в рамките на правния ред на ЕС. Влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. издигна Хартата на основните права на Европейския съюз до същия правен статут като Договорите, но правото на ЕС продължава да третира основните права като изключения от икономическите свободи. По същия начин Европейският съюз все още не се е присъединил към Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа, въпреки правното му задължение, закрепено в Договора от Лисабон.
От решаващо значение е Европейският съюз да стане обект на външен контрол върху правата на човека, по същия начин, както всеки друг правен ред, основан на демокрацията и върховенството на закона. За да осигури последователен преглед на съответствието на правото на ЕС с правата на човека, включително основните социални права, Съюзът следва също да се присъедини към Европейската социална харта на Съвета на Европа.
На този фон Европейската конфедерация на профсъюзите повтаря своя дългогодишен призив за включването на Протокол за социалния напредък в Договорите. Тази предпазна мярка трябва да гарантира, че основните социални, работнически и синдикални права имат предимство пред икономическите свободи в случай на конфликт. Разработено за първи път през 2008 г. след решенията на Viking и Laval,[4] ETUC поднови ангажимента си към това основно изискване за реформа на Договора на своя Виенски конгрес през 2019 г.[5]
Конференцията за бъдещето на Европа, инициирана от Комисията на фон дер Лайен през 2021 г., е навременна и важна възможност за европейските работници и синдикати да допринесат за дебата за предизвикателствата и приоритетите на Европа. EКП подкрепя подхода, че Конференцията трябва също да обсъди възможността за промени в Договора и поставя Протокола за социалния прогрес сред основните си искания за по-социална Европа.
В този контекст EКП се зае с разработването на актуализирано предложение за Протокол за социалния напредък, за да консолидира по-добре своето търсене в настоящите дискусии. Докато това предложение може да бъде въведено в Договорите под формата на протокол или клауза, акцентът е по-скоро върху съдържанието, отколкото върху формата на предложението. Той идентифицира социалния прогрес като основен елемент на европейската социална пазарна икономика, като същевременно припомня, че вътрешният пазар не е самоцел, а трябва да служи на благосъстоянието на всички хора, включително чрез постоянното подобряване на условията на живот и труд.
Това предложение на EКП установява първенството на основните социални, работнически и синдикални права не само във взаимодействието им с икономическите свободи, но и във връзка с вътрешния пазар, конкуренцията и всяка друга мярка на политиката на Съюза, включително, но не само, области като икономическо управление, търговия, дигитализация и околна среда. И накрая, предложението също така защитава и укрепва автономията на социалните партньори, като установява ясна връзка със зачитането и насърчаването на колективните социални права. Закрепването на върховенството на основните права в Договорите е ключът към отключването на Европа, където социалният прогрес преобладава.
Предложение на EКП за Протокол за социален прогрес
ПРОТОКОЛ ЗА СОЦИАЛНИЯ ПРОГРЕС В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД основната цел за социален прогрес, както е установена в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и съображение 3 от преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че в съответствие с член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Съюзът признава правата, свободите и принципите, изложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално основните социални права, залегнали в Хартата,
КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ОТНОВО ангажимента си Съюзът да се присъедини, в съответствие с член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че в съответствие с член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и произтичащи от общите за държавите-членки конституционни традиции, представляват общи принципи на правото на Съюза,
КАТО ПОТВЪРЖДАВА, в съответствие със съображение 5 от преамбюла на Договора за Европейския съюз и член 151, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тяхната привързаност към основните социални права, както са определени в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г.,
КАТО ПРИПОМНЯ резолюцията на Европейския парламент и препоръката на Съвета на Европа Европейският съюз да предприеме конкретни стъпки за присъединяване на Европейския съюз към Европейската социална харта,[6]
КАТО ПРИПОМНЯ, че вътрешният пазар е основен аспект от изграждането на Съюза, но че той не е самоцел, тъй като следва да се използва, за да служи на благосъстоянието на всички, в съответствие с традицията на социалния прогрес, включително постоянното подобряване на живота и работата условия,
КАТО ПРИЗНАВА необходимостта от прилагане на член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съюзът при определянето и прилагането на своите политики и дейности взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на високо ниво на заетост, гаранцията на адекватна социална закрила, борба със социалното изключване и високо ниво на образование, обучение и опазване на човешкото здраве,
КАТО ПРИПОМНЯ, че Комисията осигурява прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите в съответствие с тях, и наблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз и че държавите-членки са отговорни за ефективното прилагане на правото на ЕС и трябва да предприеме всички необходими мерки,
КАТО ПРИПОМНЯТ, че нищо в Договорите, включително този Протокол, не пречи на държавите-членки или техните социални партньори да приемат по-благоприятни социални мерки. Нищо в този протокол няма да се тълкува като ограничаващо или засягащо неблагоприятно права и принципи, признати в съответните им области на приложение от правото на Съюза или международното право и от международните споразумения, по които Съюзът или всички държави-членки са страни, включително европейските Социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и преработена на 3 май 1996 г., както и съответните конвенции и препоръки на Международната организация на труда и съответната съдебна практика,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че съгласно член 151, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съюзът и държавите-членки имат за цел подобряване на условията на живот и труд, така че да направят възможно хармонизирането им, докато подобряването се поддържа,
КАТО ПРИПОМНЯ, че съгласно член 152, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз Съюзът признава и насърчава ролята на социалните партньори, като взема предвид многообразието на националните системи, и ще улеснява диалога между социалните партньори, зачитайки тяхната автономия,
КАТО ЖЕЛАЯТ да подчертаят основното значение на социалния прогрес за получаване и запазване на подкрепата на европейските граждани и работници за европейския проект,
КАТО ЖЕЛАЯТ да установят по-точни разпоредби относно принципа на социалния прогрес и неговото прилагане;
СЕ СПОРАЗУМЯХА по следните разпоредби, които ще бъдат приложени към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз:
Член 1
Принципи
Европейският социален модел се характеризира с неразривната връзка между икономическото представяне и социалния прогрес, при която силно конкурентната социална пазарна икономика не е самоцел, а трябва да се използва, за да служи на благосъстоянието на всички, в съответствие с традицията на социалните напредък, вкоренен в историята на Европа и потвърден в Договорите.
Член 2
Дефиниция на социалния прогрес и неговото прилагане
Социалният прогрес и неговото прилагане означава по-специално:
- Съюзът
- подобрява непрекъснато условията на живот и труд на своето население, както и всяко друго състояние със социално въздействие и непрекъснато допринася за повишаване нивото на закрила във всички области на социалната политика от компетенциите на Съюза,
- гарантира и зачита ефективното упражняване на основните социални права и принципи, по-специално правото на договаряне, сключване и прилагане на колективни трудови договори и за предприемане на колективни действия,
- защитава работниците, като признава правото на работниците и синдикатите да се стремят към защита на съществуващите стандарти, както и към подобряване на условията на живот и труд на работниците в Съюза, също извън съществуващите (минимални) стандарти, по-специално да се борят нелоялна конкуренция по отношение на заплатите и условията на труд и да изисква равно третиране на работниците, независимо от националност или друго основание,
- гарантира, че приемането и прилагането на правото на Съюза няма да доведе до регресия в защитата, предоставена от трудовото и социалното право на равнище ЕС или на национално равнище, включително резултатите от социалния диалог и колективното договаряне.
- Държавите-членки и социалните партньори,
- не са възпрепятствани да запазят или въведат по-благоприятни или защитни мерки, съвместими с Договорите,
- когато прилага и прилага правото на Съюза, гарантира, че тези действия не водят до регресия по отношение на националното трудово и социално право и колективните договори, без да се засяга правото на социалните партньори да сключват, в съответствие със своята автономия и в светлината на променящите се обстоятелства, различни договорни разпоредби, които зачитат целта за социален прогрес, заложена в правото на Съюза.
- В рамките на съответните си компетенции Съюзът и държавите-членки са длъжни да осигурят ефективно прилагане на основните социални права.
- Забранява се всяко заобикаляне от страна на Съюза или държавите-членки на защитата, гарантирана от настоящия протокол.
Член 3
Връзката между основните социални права и другите политики на Съюза
- Нищо в Договорите, и по-специално нито икономическите свободи, нито вътрешният пазар, конкуренцията или други мерки на политиката на Съюза нямат приоритет пред основните социални права и социалния напредък, както са определени в член 2 от настоящия протокол. В случай на конфликт основните социални права имат предимство.
- Никоя мярка на политиката на Съюза, по-специално във връзка с икономическите свободи, не се тълкува като предоставяне на предприятията правото да ги упражняват с цел избягване или заобикаляне на националните социални и трудови закони и практики или за социален дъмпинг.
- Никоя мярка на политиката на Съюза, по-специално във връзка с икономическите свободи, не може да се тълкува по такъв начин, че ограничава или оказва неблагоприятно въздействие върху упражняването на основните социални права, признати в държавите-членки, от правото на Съюза, както и от всякакви други международен инструмент[7], по-специално конвенциите на МОТ и Европейската социална харта на Съвета на Европа. Това включва по-специално правото на сдружаване, правото на договаряне, сключване и прилагане на колективни договори и за предприемане на колективни действия, включително правото на стачка и други действия, обхванати от специфичните системи за индустриални отношения в държавите-членки в съответствие с националното законодателство и практики . Никоя мярка на политиката на Съюза не ограничава или засяга неблагоприятно автономията на социалните партньори при упражняване на тези основни права в преследване на социални интереси и защита на работниците.
Член 4
Компетенции
За да осигури социалния напредък, Съюзът, ако е необходимо, предприема действия съгласно разпоредбите на Договорите, включително съгласно член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз.