Неприемливо е, че на края на първите 100 дни на това правителство все още няма програма за управление на страната. Липсва и стратегия по доходите. Беше заявено, че ще се работи за такава. Видяхме ясно подчертано отсъствие на политика по доходите за бюджетните системи – липсва каквото и да било увеличение на заплатите, извън минималната работна и увеличението на заплатите в средното образование средно с 12%.
Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представяне днес на оценката на конфедерацията на първите 100 дни от управлението на правителството „Петков“, одобрена от Изпълнителния комитет на 29 март. Тя е свързана с важните за синдиката направления и сектори и обединява конкретни виждания и оценки.
Ние няма да дадем обща оценка, каза още Димитров и обясни, че конфедерацията е откроила 10 положителни важни политики и действия и също толкова отрицателни. Равният им брой обаче не значи, че са равнопоставени и картината е 50 на 50. „Те имат различна стойност и тежест в общото ни виждане. Като цяло преобладават критичните над положителните наши заключения по отделните политики и сфери“, подчерта президентът на КНСБ.
Той посочи, че за КНСБ най-важно е как бяха и се управляват кризите, а от стъпването си правителството е изправено пред много такива. То нямаше комфорт, трябваше да се справя с пандемията, растящата инфлация в следствие на енергийните цени, които и сега продължават да създават проблеми. Очакването чрез мораториума да се успокоят ценовите нива не се оправда. Войната в Украйна нагнети допълнително ръстовете. Всички виждаме, че към настоящия момент хоризонтът пред правителството и страната не е по-ясен, отколкото беше преди няколко месеца – както в здравен пандемичен план, така и в енергиен, икономически и социален, каза още Димитров.
И допълни: Няма как да кажем, че първите 100 дни на правителството са впечатляващи, но и трудно можем да кажем, че са провал. Именно поради фактите, които посочих, за тази среда и необичайните и извънредни ситуации и кризи, които трябваше да поема като удари и да се опитва да управлява, доколкото е възможно в рамките на нашите български измерения.
Димитров посочи, че КНСБ оценява положително:
- Повишаването на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв. от днес, но продължава да настоява с актуализацията на бюджета от 1 юли да стигне 760 лв.
- Предвидените допълнителни средства в Бюджет 2022 за ръст на работните заплати в средното образование средно с 12,5%;
- Усилията на правителството да не се допусне увеличение на цените за битовите потребители и осигурената подкрепа за потребителите на свободен пазар и мрежовите оператори;
- Нарастването на максималният осигурителен доход от 3000 на 3400 лв. и на осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 420 лв. на 710 лв.;
- Реализирането на обещанието пенсионерите да не получават по-малка обща сума на пенсия и добавка, от получената през декември 2021 г., както и увеличената адекватност на пенсиите за трудова дейност, базирано на метода, предлаган и отстояван от КНСБ, а именно, чрез повишаване приноса на всяка година осигурителен стаж на 1,35;
- Промяната в ЗМДТ, в изпълнение на обещанието за отмяна на таксите в детски ясли и детски градини;
- Увеличението на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на равнището на МРЗ за страната, както и за обвързването на минималното обезщетение за безработица с нея;
- Приетото предложение на КНСБ за повишаване на минималното и максималното обезщетение за безработица, които макар и обвързани с МРЗ и максималния доход за 2021 г., все пак бележат ръст, съответно от 12 лв на 18 лв.;
- Осигуряването на финансово и нормативно продължаването на мерките в подкрепа на бизнеса и населението, с оглед продължаване на Covid пандемията (60/40 и др.);
- Отношението на правителството към проекта на Директива за адекватните минимални работни заплати в ЕС. На проведената в МТСП среща по този повод срещнахме разбиране и готовност за подкрепа в хода на триалога по всички важни за КНСБ и европейското синдикално движение въпроси.
Освен липсата на управленска програма и на стратегия по доходите като негативни КНСБ оценява и
- Форматът на управление, който поставя отделните министерства в пълна зависимост само от една политическа сила;
- Закъснението на бюджетната процедура 2022 и отлагането на действието на Закона за Държавния бюджет за 01.04.2022 г.;
- Липсата на ръст на доходите в бюджетната сфера, който поне да компенсира нарастването на инфлацията;
- Липсата на амбиция за въвеждане на необлагаем минимум за какъвто се обявиха мнозинството от политическите партии преди изборите;
- Фактът че България все още няма официално приет Национален план за възстановяване и устойчивост;
- В условията на нарастващи цени все още няма официална дефиниция за „енергийно беден“;
- Отказът да се чуе гласът на работещите в „Автомагистрали – Черно море“, които повече от една година протестират, за да получат своите работни заплати за отдавна положен труд, както и липсата на изпълнение на ангажиментите на държавата по отношение на финансирането на обществения транспорт;
- Фактът че все още няма единно становище по законодателните инициативи на пакета „Fit for 55”, което да е съгласувано и прието от социалните партньори.
Директорът на ИССИ и главен икономист на КНСБ Любослав Костов посочи в детайли негативните страни в бюджетната сфера, фактът, че всяко тримесечие се изготвят бюджети, както и ниския размер на дефицита въпреки недофинансираните сектори.
Пълният текст на оценката на КНСБ можете да видите тук