Националният план за възстановяване и устойчивост не бе консултиран по реда, по който регламентът, с който беше въведен механизмът за възстановяване и устойчивост, изисква. Социалните партньори би трябвало да бъдат включени във финалната фаза. Последните два месеца никой не знаеше какво се случва с този план. Последната среща, която имахме при вицепремиера Василев, беше уж за стартиране на общественото обсъждане, на която видяхме някои картинки и някои числа и беше в началото на месец февруари.
Това коментира в интервю за БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че липсата на консултации по надлежния ред е недопустима.
Ние имаме своя глас през европейските синдикални структури, чрез които това да стигне и до ЕК. Впрочем госпожа фон дер Лайен е запозната с това.
„По-големият проблем е от съдържателна гледна точка, ние имаме сериозни резерви. Първо, не виждам как България в тази ситуация, която се промени радикално през последните 40 дена, всъщност може да поема ангажимент за 40-процентно намаление на въглеродните емисии от производство на електрическа енергия до 2026 г. спрямо базова 2019 година. Защо 2019-а никой не знае. Да припомня, че това е годината с едни от най-ниските емисии поради факта, че имаше сериозно завишение на цената на емисиите и тогава въглищата, които бяха изкопани, бяха рекордно ниски, а тецовете работеха с по един-два блока. Така че, ако вземаме най-ниската база емисии и искаме към нея да намалим с 40%, това, казано на прост език, значи, че следващите три-три години и половина трябва да затворим няколко теца. Не един или два, а няколко. Числата, които тук са заложени, изброени така малко неясно с години – 2024-26-30-35 и 38-ма, са визирани като години, в които план за постепенно прекратяване на използването на въглища трябва да реализира съответните стъпки“, посочи Димитров.
Той предупреди, че ще произтекат сериозни сътресения и удар върху въглищната ни енергетика. Допълнително липсват и механизъм за капацитет и стратегия за финансиране на студен резерв.
Затова сме много притеснени. Изискването да се спре кръстосаното субсидиране изправя на нокти въглищните централи. Това ще ограничи силно работата на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Невъзможността да бъдат пък използвани средства от фонда за сигурност на енергийната система, който акумулира ресурси в себе си от продажбата на емисии, които с тези високи цени в момента дават сериозни пари. Ще припомня, че последното малко увеличение на цената на тока за бита всъщност беше благодарение на това, че имаше огромен ресурс от този фонд, с който тази цена беше подкрепена, каза още президентът на КНСБ.
Той посочи, че планът предвижда и либерализация на пазара на дребно на два последователни етапа – през 2023 и 2025 г. В момента цената на стока за бита е три-четири пъти по-ниска от тази на свободния пазар. „Като комбинираме с това, че няма да има ресурс, който да подкрепя по-бавното увеличение на цената на тока за бита, приближаването й към свободния пазар с тази либерализация, става за мен непосилно. И аз не виждам финансов механизъм, който да даде как този процес ще се случи“, предупреди Димитров.
Той посочи и плюсовете, които конфедерацията вижда в плана – инвестициите в енергийна ефективност, ВЕИ, обновяването на многофамилни и еднофамилни жилищни сгради и обществени такива за първи път, общинските системи за външно изкуствено осветление, зеленият водород и биогазът, разработването на критерии за енергийна бедност, проектите в сферите на здравеопазването, на транспортната свързаност, новият подвижен състав в железницата.
Димитров коментира и проекта за 6000 мегаватчаса батериен капацитет. „Те не срещнаха подкрепа от никой от експертите в сектора. Те не присъстват дори и във всичките 4 модела, които бяха развити от водещи консултантски компании за бъдещето на нашата енергийна стратегия и енергиен микс до 2030 с хоризонт до 2050 г. Странно как ще ги интегрираме занапред в това, което наистина се работи и беше представено публично. Най-близкият до нас е моделът за енергиен микс, който представи американската търговска камара, в който се извеждат плавно въглищата, с механизъм за капацитет. В него се гарантира енергийната сигурност на страната с въвеждане естествено и на ВЕИ-та, но и с повече водород и т.н. Тоест има други модели, които могат да дадат гаранция и естествено въпросът за нова ядрена мощност, която тук не се коментира, но е част от нашата енергийна сигурност“, каза Димитров.
Ние не сме спрели и за минута да търсим диалог с правителството и с бизнеса през всички тези два месеца, през които така и не успяхме да видим плана. Търсили сме срещи на всякакви нива, особено в министерствата на финансите, на енергетиката, но не успяхме да видим фишовете. Имаме само завършения финален вариант на Плана с много конкретика, но фишовете по отделните проекти, особено в енергийната част, и сега не са направени публични. За нас този въпрос остава открит. Независимо, че е подписан, независимо, че някой е поел ангажимент. Въпросът е този ангажимент как ще се изпълнява. Ние не виждаме яснота по този въпрос и не сме получили отговор от правителството. Ще търся среща с министър-председателя. Само в този формат на най-високо ниво и с участието, естествено, на вицепремиера Василев, енергийния министър и др. ще можем да коментираме вече в по-голяма дълбочина това, което споменах, че стои отворено и неясно, посочи Димитров.
Със сигурност Планът ще подобри икономическата ни ситуация. Но ние закъсняхме, посочи Димитров и допълни, че имаме по-малко от 4 г., за да можем да завършим изпълнението на тези проекти, които още не сме започнали.
В същото време много държави вече са доста по-напред. Към момента по всички други планове в съответните държави са влезли 74 млрд. евро, от които 54 млрд. грантови и 20 млрд. заеми. Като 2/3 от тези средства са отишли към Испания и Италия.