В Стара Загора се проведе поредната среща на ръководството на КНСБ с делегати за предстоящия на 10 и 11 май 2022 г. 9-и Конгрес на конфедерацията. Присъстваха избраните представители от Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора, както и областните координатори от четирите областни града. Президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът Пламен Нанков, националните секретари Тодор Капитанов и Огнян Атанасов и директорът на ИССИ Любослав Костов презентираха резултатите от дейността на синдиката за периода 2017-2022 година, позицията му по отношение на социалните и икономическите политики на правителството, бъдещите предизвикателства, приоритетите и целите на конфедерацията.
Пламен Димитров коментира текущата политическа обстановка, положителните и отрицателните ефекти от решенията на правителството, успехите и неуспехите в диалога между синдикатите и властта. „Имаше чуваемост при изготвянето на бюджета по отношение на ДОО, обезщетенията за безработица и др.“, каза той, но според него на най-голяма критика подлежи липсата на обща управленска програма и на политика по доходите. Президентът на КНСБ подчерта липсата на повишение на заплатите в бюджетния сектор и обясни, че възнагражденията за социалните дейности във всяка една от общините може да се увеличат спокойно с 20-25%.
„Никакво замразяване на МРЗ няма да има. Това е потвърдено“, заяви Димитров. Той разясни, че се прогнозира ускоряването на инфлацията поне до третото тримесечие на годината, като тя вероятно ще достигне 15%. Следователно 15-процентното увеличение на доходите е без алтернатива.
Президентът на конфедерацията каза още, че прогнозите на КНСБ от 2017 г. за ръста на доходите до 2022 г. са доста точни. Към декември 2021 г. СРЗ е малко по-малко от прогнозираните преди пет години 1700 лева, а МРЗ с увеличението от 1 юли ще доближи значително до предвидените 800 лева. От днешна перспектива КНСБ и ИССИ изчисляват, че при нормализирана инфлация ръстът на средната работна заплата ще се движи с 12-13% нагоре на годишна база, а минималната – изпреварващо със 17-18%. Всъщност през изминалата година и без натиска на синдикатите СРЗ нарастна с почти 12%, уточни Димитров. За да няма работещи бедни, е необходимо МРЗ да не бъде по-ниска от заплатата за издръжка, като Институтът за социални и синдикални изследвания изчисли, че за последното тримесечие на 2021 г. тя е 1148 лева в нетно изражение, припомни президентът на КНСБ.
Любослав Костов продължи темата за доходите и заетостта. „Най-богатите 20% взимат осем пъти повече от най-бедните 20%“, каза директорът на ИССИ по отношение на неравенствата в доходите у нас. Той обясни на аудиторията, че вътрешното потребление е двигател на растежа. А по-високите доходи генерират по-високо вътрешно потребление, следователно стимулират развитието на икономиката. Той аргументира и предложенията на КНСБ за въвеждане на 15% ставка на ДДС, корпоративния налог и данък общ доход. В момента данък печалба е 10%, а това означава, че бизнесът внася най-малко в бюджета под формата на данъци. Що се отнася до ДДС, намаляването му, ще коства не само 3 млрд. лева на бюджета, но за сметка на това те ще останат в хората, завърши Костов.
Тодор Капитанов заяви, че конфедерацията разчита най-вече на Директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне. Той представи данни за броя на действащите КТД в страната и подчерта, че в разрастването на обхвата има застой. „Зеленото и дигиталното ще са водещи в договарянето, а КНСБ ще работи върху повишаването на компетенциите по тези теми. А заплатата за издръжка ще използваме като мотив за повишаването на възнагражденията“, каза още Капитанов. Той подчерта също, че благодарение на настояването на синдиката вече има нова алинея в Кодекса на труда, която урежда, че синдикалните органи имат право да уговарят присъединителната вноска за нечленуващите работници в СО, която е страна по КТД.
„Искаме национален план за справедлив преход. Общите приказки вече не вършат работа. Нека фразата „Никой да не бъде изоставен“ да не бъде празна“, каза Огнян Атанасов, коментирайки политическите действия по отношение на Зелената сделка. Той представи от първо лице срещата на премиера Кирил Петков със синдикатите в „Мини Марица-изток“. Националният секретар обяви, че тя е продължила 10 минути, а отговори на съществените въпроси за стратегиите за намаляване на въгледобива и въглеродните емисии през следващите години, както и какво ще е бъдещето на региона, не са били дадени.
Пламен Нанков посочи проблемите и приоритетите на конфедерацията в нейната организационна и финансова дейност. Той подчерта намаляването на синдикалното присъствие в реалния сектор, като даде пример със сектора на услугите, където присъствието на КНСБ е под 1%. Вицепрезидентът обясни, че едно от решенията би било привличането на членове с атипични форми на заетост, както и такива от малки фирми. Според него е нужно хората да могат да се възползват не само от КТД, но и от всички останали придобивки, които синдикатът предлага. За тази цел е нужно усъвършенстване на дигиталните инструменти, както и откриването на възможност за дигитално членство. Нанков анализира и липсата на млади кадри сред синдикалните лидери, необходимостта от регионални секторни експерти и от консолидацията на структури.
Делегатите и областните координатори се обърнаха към ръководството на конфедерацията по въпроси, свързани със синдикалното председателство, завишената средна възраст на синдикалните дейци, Зелената сделка – нейните предизвикателства и възможностите, които предлага, мерките по време на COVID пандемията, новият КТД в здравеопазването, НПВУ и етапите и следствията от процеса на намаляване на въглеродните емисии, Директивата за адекватни и справедливи МРЗ и начините за прилагането ѝ в закона.
