КНСБ организира утре, 31 май, от 10 часа протест пред Областната управа на Сливен след предприети днес действия за незаконосъобразно изземване на имот, ползван от Регионалния съвет на конфедерацията в града.
На 28 април областният управител на Сливен издава заповед № РД-11-18-001/28.04.2022 г. за изземване на сграда, находяща се на ул. „Столипин“ № 5. Тя е исторически свързана с КНСБ като правоприемник на Българските професионални съюзи и е дарена от д-р Стефан Камбосев за „Дом на културата на здравния работник с н.а. № 123 т. II от 1985 г. Впоследствие, без да бъдат зачетени приносът на синдиката и волята на дарителя, както и мнението на международната синдикална общност, имотите са отнети несправедливо със Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи (ЗИПО).
Издаването на тази заповед е опит да се наруши синдикалната дейност в България. КНСБ е най-голямата организация в страната с над 270 хил. и е със 100-годишна история. Призната е за организация на работниците и служителите на национално равнище с Решение на МС № 19 от 14.01.2021 г. В качеството ни на социален партньор, съгласно чл.2 и 3 от КТ, винаги сме защитавали правата не само на нашите профсъюзни членове, а и на всички граждани в България.
Издадената заповед е постановена при съществено нарушаване на императивни разпоредби на материалния и процесуалния закон.
КНСБ ползва имоти в област Сливен на основание на специалните императивни разпоредби на чл. 2 от ЗИПО (Обн., ДВ, бр. 105 от 19.12.1991 г., в сила от 19.12.1991 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) във вр.с Решение на МС №92/18.03.1993 г. и на основание чл. 46 от КТ, съгласно споразумение между ликвидаторите на „Софис” АД и КНСБ, утвърдено от Министъра на регионалното развитие и благоустройство през 1999 г., допълнено през 2000 г. по силата на властническото волеизявление на Министъра на регионалното развитие, в чиито правомощия са управлението и разпореждането с недвижимите имоти на „Софис”, делегирани му с Решение на МС № 69 от 01.09.1997 г.
Подчертаваме, че имотите са предоставени на КНСБ в изпълнение на нормативното задължение на държавата да подпомага дейността на синдикалните организации. Въпреки това, неправилно административният орган е мотивирал заповедта си с липса на правно основание.
Друга причина, изтъкната в заповедта, е извършването на друга дейност в помещенията. Същите са изградени, предоставени и се ползват с предназначение за клуб на синдикалиста с цел провеждане на синдикални мероприятия, обучения, преговори за Колективни трудови договори, разширени заседания на териториалните структури на организацията, за тържествени чествания, награждавания и други мероприятия, свързани с двустранния и тристранния диалог на местно ниво. В помещенията се провеждат и мероприятия с цел набиране на средства за благотворителни инициативи. Такава е националната кампания „Не си сам“, чрез която над 2500 синдикални членове, преминали през битката с ковид, са подпомогнати с над 350 хил. лв.
Независимо от тълкуването на Областната управа, че това е друг вид дейност, с което не можем да се съгласим, това не е основание за отказ да ни бъде предоставен имотът за ползване.
КНСБ се противопоставя остро и изтъква, че изземването на имотите ще постави в невъзможност да изпълняват своите синдикални функции и нашите основни членове – Синдиката на българските учители, Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации, Федерация на синдикатите в здравеопазването и др.
Искането да предадем имотите означава пълно преустановяване на синдикалната дейност на територията на област Сливен, което от своя страна означава груба намеса на Областния управител в автономната организация на синдикалните членове и нарушение на ратифицираните от Република България Конвенция №87 за свободата на сдружаване и закрила на правото на организиране (1948 г.) и Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно преговаряне (1949 г.) , както и Конституцията на България и Кодекса на труда.