КНСБ продължава да настоява да бъде внесен нов бюджет за 2023 г. Очакваме президентът Румен Радев да изпълни поетия ангажимент на 11 ноември за съвместна среща със служебния премиер Гълъб Донев и финансовия министър Росица Велкова, на която да бъде обсъден проектобюджет за следващата година, стъпващ на базов сценарий.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на организирана днес от конфедерацията пресконференция „Липса на адекватно финансиране за издръжката на обществения сектор за 2022 – 2023 г.“. В нея участваха председателите на Синдиката на българските учители Янка Такева, на ФНСДУО Кръстьо Боянов и зам.-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването Пламен Радославов.
За нас е тревожно, че не виждаме как ще се справят системите на образованието, здравеопазването, културата, ведомствата, посочи Димитров и напомни, че вчера КНСБ внесе в Народното събрание три конкретни предложения по проектозакона за продължаване на действието на държавния бюджет за тази година и на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Първите две са свързани с вдигането на минималната заплата на 850 лв. от 1 януари и отпадане от проекта на забрана за увеличение на работните заплати в бюджетните организации.
Конфедерацията предлага още минималният осигурителен доход да е 850 лв., колкото и минималната заплата, а максималният да е приравнен на 2,5 средни работни заплати, като базата е първото полугодие на годината. При 1700 лв. СРЗ за първите 6 месеца на тази година това означава, че предлаганият максимален осигурителен доход догодина трябва да е 4250 лв.
Председателят на СБУ Янка Такева обясни, че синдикатът е разтревожен, че заради липсата на яснота около бюджета не може да бъде подписан изтеклият на 26 ноември Колективен трудов договор. Това създава голямо напрежение в средното образование. Готови сме за по-мащабни протестни действия, предупреди тя. В 25 малки населени места пък учителите все още не са получили увеличението на заплатите, което влезе в сила от 1 септември и бе одобрено с актуализацията на бюджета през юли.
Притеснява ни липсата на средства за издръжка на 4500 образователни институции. 1270 училища и детски градини се отопляват на дърва и не са обезпечени с необходимото количество. Тези, които са на газ и нафта, плащат три пъти по-високи сметки. Ако преди кризата разходът на месец е бил 600 лв., сега е 2400 лв., обясни Такева.
От справката, която СБУ направи, за октомври, ноември и декември няма да има средства за плащане на битовата издръжка. На нас ни трябват още 50 млн. лв., за да обезпечим тези 4500 образователни институции, каза още Янка Такева и уточни, че разчетите на СБУ съвпадат с тези на министерството на образованието. На 5 декември предстои отраслов съвет, на който ще бъде обсъдено как ще се осигури плащането на битовата издръжка на образователните институции.
Такева посочи още, че 35 хил. души, помощен и административен персонал, получават минимална работна заплата. Кажете ми какво може да се закупи с около 540 лв. нетна заплата, попита тя.
Кръстьо Боянов, председател на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации (ФНСДУО) отбеляза, че са работещите в администрацията също са притеснени, защото няма яснота и също са готови за протестни действия. „Не знаем как ще подписваме КТД занапред. Нашите сметки са, че ще са нужни 40 млн. лв. в първото шестмесечие, за да може директорите в социалните услуги да плащат разходите за газ, ток“, обясни той. Единният разходен стандарт бе повишен, но инфлацията изяде и издръжката на социалните заведения, каза още той.
Пламен Радославов, зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването обясни, че за спешна помощ са осигурени средства, но те са до края на годината, а за 2023 г. няма такива. Да не се окаже, че ще бутаме линейките, предупреди той. Регионалните здравни инспекции бяха забравени, не виждаме средства и за тях. Радославов каза още, че повишените цени на клиничните пътеки също са били изядени от инфлацията. Зам.-председателят на ФСЗ уточни, че има нужда от около 60-70 млн. лв., за да може системата да отговаря на нуждите на хората.
Над 150 млн. лв. общо липсват за издръжка в тези обществени сектори. Резултатът е, че или няма да могат да си платят сметките, или няма да плащат заплати. Това показва защо е нашата тревога, обобщи Пламен Димитров.
Запис от пресконференцията може да се види тук.
