Разликата в заплащането между половете към декември 2022 година е 15,5% в полза на мъжете. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров днес, 7 март, на Националната конференция по повод 8 март, Международен ден на жената, на тема „Равнопоставеност между мъжете и жените и условия на труд – тенденции и предизвикателства“. Форумът бе организиран от Синдиката на българските учители, Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата при КНСБ, Конфедерацията на независимите синдикати в България с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт.
Сред гостите на форума бяха представители на неправителствени организации, лидери на федерации към КНСБ. Последни данни и тенденции по темата представиха Виолета Иванова, зам.-директор на ИССИО, и Величка Микова, национален секретар на синдиката в отдел „Правна закрила на труда“.
Президентът на конфедерацията подчерта важната роля на жените днес. „Неблагоразумието, надпреварата, алчността за сила и богатство доведе света да днешното му състояние. Най-силното послание в тези дни на размирен свят е фактът, че именно жената дава разума в света, тя ни връща към мира“, обърна се към гостите на конференцията Димитров.
Той коментира безпрецедентното напрежение в обществото вследствие от наслагващите се кризи. Инфлацията достигна най-високия си връх за последните 24 години. В кумулативен план тя продължава да расте, въпреки че бе отбелязано успокоение от януари насам. Но цените не намаляват. Доходите ще продължават да догонват техните ръстове години напред. Работещите в много сектори загубиха покупателна способност, въпреки че ръстът на СРЗ за страната достигна покачването на инфлацията, обясни Пламен Димитров.
Данните показват, че жените са по-силно засегнати от кризата, като рискът от бедност при тях е по-голям, посочи още президентът на КНСБ. България е на 49-о място в света в Глобалния индекс за равенство между половете, които според него сочи, че страната ни има по-добре уредена законодателна рамка по темата в сравнение с много други държави. Сред ключовите индикатори за измерване на равнопоставеността е и равнището на заетост. Понастоящем тук разликата между половете се свива до 7 процентни пункта, което е по-малко от средното за Европа (11%). Безработицата сред жените в България е 3,7%, а при мъжете 4 на сто по данни на НСИ, отбеляза още Димитров.
„Успяхме да транспонираме директивата на ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот, но страната ни има още редица пропуски в тази посока. Ние като синдикат извоювахме много, но има още несвършена работа, особено по отношение на разликата в заплащането„, заяви президентът на синдиката. В България тя намалява, като последните данни сочат 12,2% разлика. Процесът обаче е бавен, допълни Димитров.
Що се отнася до хората в пенсионна възраст, президентът на КНСБ посочи, че 51% от жените пенсионери са изложени на риск от бедност, а от мъжете – 37 на сто. Пенсиите на жените са с 20% по-ниски от тези на мъжете, което се равнява на средно 131 лева.
„Борете се за вашите и не само за вашите права, отстоявайте разума и любовта, които ще спасят света“, изказа своите поздравления към присъстващите на форума дами Пламен Димитров.
Председателят на СБУ и на Комисията за равнопоставеността д-р ик. н. Янка Такева откри конференцията с благодарност за общите усилия в името на по-доброто бъдеще за българските деца и младежи.
Тя обясни, че тази година Международният ден на жената е посветен и на още една политика – как в условията на дигитализация ще бъдат запазени работните места и нито един млад човек и член на обществото да не остане изолиран от общите компетенции, които светът поднася.
Янка Такева заяви също, че през годините КНСБ е направила всичко възможно за промяна на трудовото законодателство в страната в полза на българските жени и майки. Такева подчерта, че майчинството в България е по-дългосрочно от това в другите страни от Европа и света, както и че 97% от децата в задължителна възраст за детска градина са записани, като няма друга държава с толкова висок процент на прием.
„Колкото и трудно да се движат процесите в България относно равнопоставеността, достойното заплащане, по-добрите условия на труд, политиките срещу насилието, те се случват и българското общество се доказа като зряло, демократично и единно“, каза още председателят на СБУ.
Калина Дренска от Фондация Фридрих Еберт обърна внимание, че работното място на жената не е само официалната ѝ професионална позиция, но и т. нар. „втора смяна“ в дома, в грижи за децата и домакинството. „КНСБ продължава работата по въпроса за по-справедливото разпределение на тези дейности“, каза тя.
Дренска коментира и статистиката, че 20% от жените в България са заети в образованието, здравеопазването и социалните грижи. По думите ѝ трудът в тези сектори е недостатъчно високо платен. Тя бе категорична, че в името на равнопоставеността, фондацията и КНСБ държат да продължава и разговорът за социалните системи и социалната държава.
Виолета Иванова обобщи официалните данни от Евростат и НСИ за тенденциите по въпроса за равноспоставеността между половете. Тя коментира, че се отбелязва напредък при коефициента на заетост при жените между 20 и 64 годишна възраст – 71,9%. Тя посочи обаче, че остава проблемът с младежката безработица, въпреки че коефициентът при младите жени през 2022 г. спада на 7% спрямо 10,6 на сто за 2021.
Зам.-директорът на ИССИО обясни и структурния индикатор „Разлики в заплащането по пол“ (Gender Pay Gap), като посочи, че през 2011 г. той се е равнявал на 13,2%, а през 2021 г. – 12,2 на сто. За намаляването на различието във възнагражденията между половете в България голяма роля има увеличаването на МРЗ, както и натискът на КНСБ за бюджетно финансираните дейности на някои важни публични сектори като средното образование, нарастването на работните заплати при това в нископлатените отрасли, в които превес имат жените.
Въпреки това обаче СРЗ на жените е с 326 лева по-ниска от тази на мъжете. По-високо платените сектори като финансовия и създаването и разпространението на информация са предимно доминирани от мъжете.
Статистиката посочва, че с покачване на възрастта GPG намалява. Професионалното развитие на жените между 35 и 44 години по-често се възпрепятства заради семейни ангажименти и грижи за зависими членове на семейство, което безспорно се отразява и върху доходите им, добави Виолета Иванова.
„Според социологическата агенция „Тренд“ 38% от обществото смята, че жените трудно израстват кариерно, като респондентите са предимно от женски пол. Това е фактор за обезкуражаването сред тях“, каза Иванова.
В изводите на ИССИО са констатирани още по-ниско равнище на женска заетост, въпреки напредъка; секторна сегрегация – женската заетост доминира в нископлатени отрасли; недостатъчно представени са жените в областта на цифровите технологии; по-бавен напредък в кариерата (40.7% са жените на ръководни позиции) – преодоляване на стереотипи.
Сред препоръките за постигане на равнопоставеност е приемането на Директивата за прозрачност на заплащането, която има потенциала да бъде мощен инструмент за равно заплащане и за прекратяване на подценяването на работата, извършвана предимно от жени. Ключово значение имат и ускоряването на процеса по транспониране на директивата за адекватни минимални работни заплати, както и предприемането на целенасочени политики в образователните системи и обученията на работното място, поради нарастването на разликата между търсените и предлаганите качества на работната сила и се създават предпоставки за нарастване на дигиталните неравенства.
Конвенция 190 на МОТ за премахване на насилието и тормоза в областта на труда, необходимостта от транспонирането ѝ и нужните промени в българското законодателство по темата представи Величка Микова.
В националната законодателна рамка темата за защита от тормоза и насилието е поставена в различни законодателни актове. В него понастоящем липсва правна уредба, която да е насочена към неутрализиране насилието и тормоза (включително основано на пола) конкретно в областта на труда и най-вече при полагането на наемен труд, обясни националният секретар.
В КТ не се съдържат определения за „тормоз“ и „насилие“ при осъществяване на трудови правоотношения. Предвид, че конвенцията урежда едно ново трудово право на работното място, от първостепенна важност е въвеждането на такива определения в основния трудов закон, категорична бе Микова.
Тя разясни също, че според конвенцията понятието „работно място“ трябва да е по-широко – да включва полагането на труд от дома, по пътя до работното място и всички места от частен характер, където се осъществява работа. Националният секретар на КНСБ подчерта и че възможните субекти на прояви на насилие или тормоз, основани на пола, не се ограничават само до работодателите. Практиката показва, че проявите на насилие и тормоз могат да са и между работниците и служителите, както и между тях и външните лица (клиенти, посетители, ползватели на услуги и пр.).
Величка Микова обобщи, че има достатъчно обективни и формално-правни основания, въз основа на които да бъдат очертани както възможното поведение и практики, свързани с насилие и тормоз, така и отношението на лицата, които ги извършват, т.е. формата на тяхната вина и вредните ефекти с тяхното многообразно проявление във физически и емоционален план.
