„Бедността е феминизирана, тя е по-широко застъпена при жените. Те са по-бедни поради факта, че попадат в ниско платените отрасли и работят на по-ниски позиции. А поради по-ниското заплащане е и по-ниската пенсия. В България разликата в пенсиите на мъжете и жените е около 20%, а жените пенсионери са 51% в риск от бедност, мъжете са около 27%“.
С тази констатация започна анализа си пред БНР-Хоризонт Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, в Международния ден на жената.
„Наблюдава се една хоризонтална сегрегация на пазара на труда, по икономически дейности. Преобладава заетостта на жените в т.нар. ниско платени сектори или отрасли. От това идва и голямата разлика в заплащането. От друга страна е и вертикална сегрегация. Жените заемат по-ниско платени длъжности, имат по-малка сигурност на работните места поради факта, че са съпруги, имат ангажираност в семейството и не могат да останат до късно да работят, или да пътуват по-често в командировка, така тяхното израстване в кариерата е много по-трудно и оттук те получават по-ниско заплащане, въпреки че отговорностите и дори на ръководни позициите да са – те са с по-ниско заплащане“, посочи тя.
Иванова изтъкна като проблем липсата на гъвкави условия на труд и схеми на съвместяване на трудовия и семейния живот.
„Има неравномерно разпределение на платения и неплатения труд. Жените са тези, които имат по-големи отговорности за семейството и много често правят компромиси със себе си и заемат по-ниско платена работа, дори да не отговаря на тяхната професия, защото са отговорни, че трябва да носят доходи в семейството и трябва да издържат децата си, наред с мъжа.
Виолета Иванова беше категорична, че има трудно преодоляване на стереотипите от ранна детска възраст, които определят мястото на жените в обществото:
„Те влияят върху избора им на образователната пътека и това води до тази секторна сегрегация в икономиката и на пазара на труда“.
В предаването „Нещо повече“ Виолета Иванова коментира още, че ниските доходи често не позволяват на жените да се откъснат от среда, в която живеят в насилие:
„Това провокира и насилника, който знае, че неговата спътничка/спътник в живота не може да живее сама/сам, защото няма достатъчно доходи, за да се издържа, а така насилието се възпроизвежда. В повечето случаи жертвите на домашно насилие са жени, както знаем“.
Интервюто може да чуете тук.