Виолета Иванова пред Нова телевизия: 2/3 от работещите българи не успяват да покрият битовите си разходи

Като част от голямо изследване за необходимите средства за издръжка, правим периодични наблюдения на цените по търговските вериги в шест държави на 20 жизненонеобходими стоки, които постоянно присъстват на нашата трапеза. Интересен е фактът, че в някои държави същите стоки, на определени търговски вериги, имат значително по ниски-стойности, а доходите в тези държави са доста по-високи.

Това каза зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова.

Иванова е част от екипа специалисти от КНСБ, провели изследването. С колегите си констатират – плащаме повече, докато печелим в пъти по-малко.

„Например, сирене в България е със средна цена големите търговски вериги от 9 евро, докато в Холандия е 7 евро, в Германия и Испания – също. Над нашата стойност е само в Хърватия – 13 евро и във Франция – 10 евро“, посочи тя.

Средната цена на сиренето във Франция може и да е с 1 евро по-висока, но почти двойно по-ниска е тази на яйцата. 1.65 евро за десет броя френски яйца срещу 2.96 евро в България.

Отбелязваме, че има някои по високи цени във Франция, но все пак, те се доближават до тези в България. Например, във Франция охладено пиле може да се купи за 3.59 евро, докато у нас е 4 евро, обясни още Иванова. Традиционният за българската трапеза зрял боб и брашното също са по-скъпи, отколкото във Франция и Германия.

„Други забележими стоки, които правят впечатление, са картофите, които отбелязват значителна стойност в България. Килограм се продава за 92 цента, докато в Испания са около 80 цента, в Германия са на същата стойност. С една френска минимална заплата можем да напълним потребителската си кошница от 20 основни стоки – цели 27 пъти, докато в България само 7“, уточни зам.-директорът на ИССИО.

По думите ѝ в България за тази кошница от 20 стоки трябва да платим 56 евро, докато същата потребителска кошница от 20 стоки в Румъния е 52 евро, а в Испания – 50 евро. Съпоставено с минималната работна заплата, това означава, че в България с една минимална работна заплата тази ограничена потребителска кошница може да се купи седем пъти, докато в Испания – 23.

Освен по-високите цени у нас, притеснително е, че повече от 2/3 от работещите българи не успяват да си покрият битовите разходи и пазара с доходите, които получават.

Иванова изтъкна, че в Германия само за последната година увеличението на минималната работна заплата е 361 евро, а в България е едва 66 евро. „Разбирате, че ние, какъвто и ръст да имаме, все още не можем да достигнем средните нива на европейската минимална заплата“.

КНСБ настоява от 1 юли минималното възнаграждение да бъде увеличено на 850 лева, за да покрие луфта на инфлация, натрупан през 2023 г.