Публикуваме Становище на КНСБ относно мерките на правителството на Република България за борба с насилието, изпратено днес до министър-председателя акад. Николай Денков.
КНСБ изразява пълна подкрепа на обявените на 10.08.2023 г. от правителството спешни мерки за борба с насилието и агресията и се присъединява към необходимостта от действия за предотвратяването им в българското общество.
В тази връзка обръщаме внимание, че една от тревожните прояви на насилие е на работното място. Всички сме свидетели, че често домашният тормоз става причина за агресия на работното място и обратното. Именно познанство на работното място дава началото на шокиращия случай с пострадалото момиче в Стара Загора и нейният насилник.
Ограничаването на насилието – домашно или обществено, и в частност на работното място с всички произтичащи от него негативни последици за живота, психиката и социалната адаптация на жертвата може да се промени, ако България ратифицира Конвенция №190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда.
КНСБ нееднократно настоява за нейното спешно включване в законодателството ни. За нас мълчанието на държавата вече 2 години по този международен трудов документ е крайно неприемливо на фона на трайния проблем с насилието.
Припомняме, че ратифициралите конвенцията държави следва да предприемат мерки, чрез които да ангажират работодателите така, че те „…да предприемат подходящи мерки, съобразени с нивото им на контрол, насочени към предотвратяване на насилие и тормоз на работното място, включително насилие и тормоз, основани на пола, и по-специално дотолкова, доколкото което е практически осъществимо…“.
В тази връзка и с оглед нараставящата „пандемия“ от насилие настояваме България да предприеме всички действия за спешна ратификация на Конвенция №190 на МОТ.
Предметът на конвенцията е ясно определен още в нейното заглавие. Става дума за насилието и тормоза в света, в областта, или в сферата на труда. Т.е. в основата ѝ са преди всичко човешките права, които имат фундаментален характер, независимо къде и как следва да са се проявяват и упражняват. Неин предмет са явленията „насилиe“ и „тормоз“, упражнявани над човешката личност (съгласно съдържащите се в нея определения), но не въобще и навсякъде в човешкия живот, а в областта на труда.
Припомняме също, че Кодексът на труда към момента не съдържа определения на понятията „тормоз“ и „насилие“ на работното място, включително и на база пол, както и мерки, насочени към предотвратяването им. Затова ратификацията на Конвенция 190 на МОТ от българската държава ще спомогне и ще позволи да се утвърдят допълнителни мерки за борба с насилието и тормоза, осъществявани в сферата на труда. Така ще се реализира и основополагащата ѝ идея за равенството, за равноправието и недопустимостта на дискриминиране, която е отразена и в чл.6 от Конституцията на Република България.
Обявените от правителството спешни мерки срещу насилието и агресията са очертани в конкретни области (образование, правосъдие и вътрешни работи, социална превенция) и при изпълнението им са определени конкретни отговорни институции, но учудващо те не включват социалните партньори, които също могат да формират и изразяват политики и мерки за ограничаване насилието и агресия на работното място.
Настояваме българската държава в рамките на предвидените спешни мерки за борба с насилието и агресията, или чрез допълнителна мярка към тях, да заяви непротиворечивата си позиция по повод спешното ратифициране на Конвенция №190 на МОТ. Насилието и тормозът на работното място представляват нарушаване на човешките права или злоупотреба с тях и също са заплаха за принципа на равенство и на възможностите, неприемливо и несъвместимо с достойната работа и живота на гражданите на Република България.