Съгласно Кодекса на труда извънредният труд в България е забранен. Въпреки това става въпрос за феномен, познат както в трудовото право под формата на редица изключения от правилото, така и в практиката, особено в редица отрасли като производството, услугите, транспорта, строителството, образованието. В годишния доклад на КНСБ за нарушенията на трудовите права за миналата година се посочва, че има немалко сигнали от работещи, свързани с полагането на извънреден труд.
Една от тенденциите е да се вменяват много функции на един работник – задълженията му се увеличават, но не и възнаграждението. Масово хората работят и по време на отпуск и болничен – друг феномен, който се открои ярко по време на пандемията КОВИД-19, се посочва в репортаж на БНР.
Определението за извънреден труд в Кодекса на труда е: „Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време„.
Такъв труд се допуска по изключение само в определени случаи и в много житейски ситуации се случва да се полага такъв труд, обясни националният секретар на КНСБ и специалист по трудово право Величка Микова.
Важното уточнение тук е именно, че става въпрос за работа с фиксирано работно време, а не на така наречения ненормиран работен ден, какъвто е например той в масовия случай за репортерите.
Освен че законът допуска полагане на извънреден труд само по изключение, има и норма за неговата продължителност – през една календарна година за един работник или служител той не може да надвишава 150 часа. По темата имаше редица обсъждания със социалните партньори, които доведоха до промяна в Кодекса на труда от 2021-а година.
Важно е да се знае, че не се разрешава полагане на извънреден труд от непълнолетни работещи, от бременни работнички или служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие, трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи, както и от работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие. Също така, изрично е изискването, че работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година в специална книга за отчитане – в противен случай се налагат имуществени санкции и глоби.
Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Целият репортаж може да чуете тук.