Инвестиции, ръст в производството на бира, иновации и успешни социални инициативи отчитат от Съюза на пивоварите в България (СПБ) и Синдикат “Бира, храни и напитки” към КНСБ. На 20 юли – Илинден, пивоварите отбелязаха своя професионален празник.
През лятото у нас ежедневно се произвеждат 3.4 милиона бутилки бира от половин литър. През четирите най-топли месеца на годината се генерират и 45% от годишните продажби и постъпления от бира, а средно на ден се продават по 3.6 милиона халби пиво.
По данни на Съюза на пивоварите през 2023 г. производството на бира у нас бележи ръст от 4% спрямо 2022 г. Същата тенденция е валидна и за първите шест месеца на тази година в сравнение с предходната. За последните 18 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си 15 нови вида бира, включително и производството на 4 световни премиални марки. Като най-важно продуктово нововъведение в сектора продължава да се развива сегментът на безалкохолните и нискоалкохолни видове (стилове) бира и миксове. Все по-богатото портфолио от безалкохолно пиво е свързано и с политиките на бранша за намаляване на злоупотребата с алкохол.
,,По-голямата консумация на безалкохолни бири е глобален тренд, който е все по-силен и дори се очертава като водещ в някои страни. Тази нова вълна се дължи най-вече на предпочитанията на младите и на активните хора, за които балансираният и здравословен начин на живот е приоритет“, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. Тя допълни, че през миналата година в България консумацията на безалкохолно пиво е надминала 6.5 млн. литра. Според специално проучване на Международния репутационен институт 70% от българите пият безалкохолна бира. От тях 60 на сто са редовни почитатели на пивото, които консумират пенливата напитка поне веднъж седмично.
В инвестиционните проекти в бранша през първото шестмесечие на тази година са вложени 35 млн. лв. Иновациите са насочени към изграждане на съоръжения от така наречената зелена трансформация, включващи пречиствателни станции, инсталации за биоанаеробно третиране на производствените води, пълна реновация и разширяване на фабрика за малц, въвеждане на решения за намаляване на енергоемкостта и въглеродните емисии.
100% от използваните в индустрията опаковки са рециклируеми. „Зелената вълна в пивоварния бранш става все по-мощна и силно съсредоточена върху ресурсите, рециклируемостта и многократната употреба на опаковките“, пояснява Радомирова. Фокусът на усилията в това отношение продължава да е работата по въвеждането на депозитната система за кенове, стъклени и пластмасови бутилки от бира, сайдер, безалкохолни напитки и води до 3 л. Основна цел е, когато системата проработи, замърсяването на околната среда да се намали чрез разделното събиране на опаковките и тяхното многократно използване.
Според проучването на Международния репутационен институт 2/3 от консуматорите на пиво у нас са готови да платят повече за бира, която е произведена от компания, която се грижи за природата. Именно заради еко-кампанията си за многократна употреба на стъклени бутилки Върни ме, точно преди професионалния си празник, СПБ е отличен с първо място в категорията ,,Зелена трансформация“ на бизнес конкурса на В2В медия.
Една от водещите каузи на СПБ като браншова организация през последните 3 години е разширяването на устойчивите проекти за социално и екологично управление и отговорност, известни като ESCG (Environmental, Social and Corporate Governance).
В навечерието на празника, социалните партньори подписаха „Програма за управление на възрастовото многообразие и поколенческите различия в работната сила сектор „Производство на пиво“.
Основен акцент в тези практики традиционно са браншовите колективни трудови договорености между Съюза на пивоварите и синдикатите. В подписания тази година БКТД са фиксирани благоприятни условия на труд, възнаграждения и възможности за развитие. МРЗ за 2024 г. в сектора е ½ от средния осигурителен доход, т.е. 1300лв. Средният осигурителен доход в бранша през юни т.г. е 2600 лв., което поставя пивоварната индустрия отново сред първите 6 икономически дейности с най-високи трудови доходи у нас (след енергетика, ИТ, финанси, въздушен транспорт).