„Няма държава, която да е че станала част от т.нар. „Клуб на богатите“ в еврозоната с по-малко от 500 евро минимална заплата. Това е най-малкото, което можем да направим. И аз се надявам това нещо да се случи с по-силен и по-организиран труд. Според мен ключът към това нещо е членство в синдикат и сключване на колективни трудови договори, каквато препоръка има и Европейската комисия. Ако искате вашата заплата да е поне 12% по-висока – направете синдикат, сключете колективен договор със своя работодател. ЕК насърчава това, директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне изисква 80% покритие и държавата трябва да изготви план следващите години как ще достигне 80%, разбира се, заедно с нас, като представители на работниците и служителите, но бъдещето е това. Ако капиталът е организиран и силен, трудът също трябва да бъде силен и колективен, за да може да може антагонизма между труда и капитала да се балансира взаимо.“
Това каза в интервю за радио „Фокус“ главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов.
Той посочи, че средната работна заплата тази година нараства с около 10-12%, като се очаква ръстът ѝ да се запази и през следващата. Това се дължи на динамиката на пазарните механизми, което заедно с намаляването на инфлацията води и до по-висока покупателна способност на българина.
По думите му минималната работна заплата в България е най-ниската в целия Европейска съюз и реално с нея българинът може да си купи най-малко стоки и услуги. Костов даде пример, че с минимална заплата в България може да се закупи 8 пъти малката потребителска кошница, а в Германия с тяхната минимална заплата може да се закупи около 33 пъти тази малка потребителска кошница. Това според него означава, че разликата в цените не може да обясни разликата в доходите и в минималните и средните равнища на доходите, а разликата в производителността на труда също не може да обясни разликата в заплатите, тъй като ако германеца произвежда два пъти повече от българина, то той получава 4-5 пъти повече от българина.
„Има определени дисбаланси, които ръстът на минималната заплата затваря през последната една-две години откакто се направи този механизъм. Той трябва да съответства на заплатата за издръжка и на много други индикатори, които се записани в Директивата за адекватни минимални заплати, но за момента това е, което имаме,“ посочи той и добави, че от 1 януари съгласна формулата минималната работна заплата трябва да е около 1 080 лева, което ще бъде между 15 и 17% ръст.
Главният икономист на КНСБ посочи, че емпирични сведения доказват, че когато минималната работна заплата нараства, неравенствата и безработицата намаляват, заетостта се увеличава, т.е. има икономически и социални ползи от това увеличаване. Българската икономика се приближава към средноевропейските стойности в много макроикономически показатели, като БВП, като ниво на заплащане. Има и позитивен ръст на заплатите през последните две-три години, но за съжаление високата инфлация не ни позволи да догонваме толкова, колкото ни се иска, обясни той: „Ако искаме да се доближим до средноевропейските стойности, трябва да регистрираме реален икономически растеж от поне 3,5-4% всяка година.“
Относно липсата на 200 000 работници в България и внасянето им от трети страни Костов обясни, че е много по-добре първо да се обърнем към българската диаспора от съседните нам страни, като Украйна, Беларус и т.н., и чак след това да се внасят работници от Индия и Пакистан.
„Трябва да се грижим първо за българския работник, да му даваме конкурентни и адекватни заплати, съответстващи на издръжката на живота, на инфлационните процеси, на конвергенцията към другите страни и народи, към които се стремим, и едва тогава когато сме осигурили тези условия на труд, дали сме необходимото заплащане и въпреки това не ни стигат хората, тогава да се обърнем към граждани от трети държави,“ категоричен бе главният икономист на КНСБ.