Отдавна посочваме, че в някои региони на страната бизнесът потиска цената на труда. В тях има малко на брой играчи, които определят бизнес правилата и дирижират цената на труда. Дори и големи предприятия в тези области плащат заплати не повече от 1300-1400 лв.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров пред Нова телевизия днес. Той посочи, че този проблем съществува в области като Кърджали, Смолян, Хасково, Благоевград, където и при добри печалби на предприятията, те не се разпределят справедливо и към работниците.
В същото време цените на стоките и услугите у нас са по-високи от много други европейски държави. „В България има уникални числа, които нямат обяснение – млякото, сиренето са по-скъпи, отколкото в Германия, Франция, Нидерландия. Това не е нормално. С тези високи цени ние трябва да имаме и съответните заплати, с които да можем да живеем. Има нещо непазарно в това ценообразуване, няма логика да е така. Пазарът и доходите в България не са такива, че да поемат подобни цени. Затова българите са бедни и твърдението, че 1 млн. работещи не могат да си позволят да отидат на почивка е вярно. То се покрива с другото число – 29,7 процента от българите получават доход до 1000 лева. Това са 770 хил. работещи бедни, които няма как да си позволят почивка“, обясни Димитров.
Той посочи, че има бизнеси, които страдат от външни фактори – рецесията в Германия, основен търговски партньор на страната ни, която води до спад на поръчките към нашите предприятия и до освобождаване на хора. „За 12 месеца са освободени няколко десетки хиляди работници от малки, средни и големи предприятия. Има и масови съкращения – по 200-300 човека в големи предприятия, заради проблеми с пазарите. На този фон никой не гледа сериозно на предложението, което правим вече шест месеца, за промяна в Кодекса на труда, така че от фонд „Безработица“ да се плащат част от заплатите на тези фирми, които докажат и обосноват икономически, че имат временни пазарни проблеми. Политиците се занимават със себе си. А това, което засяга икономиката, никой не го гледа сериозно“, категоричен бе президентът на КНСБ.
Той изрази притеснения, че има въпросителни как ще приключи бюджетът за тази година. Към полугодието има сериозни дефицити, а в същото време няма визия и управлението на страната минава отвъд автопилота. Пример за това е ситуацията в енергетиката. Там вече са съкратени около 300 човека след години обещания за справедлив преход. Проблемът продължава да се използва за политически цели, без решение, посочи Димитров и предупреди, че в енергетиката има редица тежки въпроси за решаване, за които са нужни милиарди, законови решения и преструктуриране на разходи. Въпреки това в момента няма никаква стъпка, която да успокои и работещите в сектора, и бизнеса. Времето до 1 юли догодина, когато трябва да се либерализира електроенергийният пазар за бита, ще мине много бързо, предупреди президентът на КНСБ.
Ако няма решения, ще има сериозни ексцесии, може би социални вълнения отново на работещите в сектора. А ако няма управление на цените за електроенергията за бита, т.е. така че наистина да направим социални тарифи, накрая хората ще бъдат на улицата. И това ще стане ясно след няколко месеца, тъй като в Бюджет 2025 трябва да бъдат заложени сериозни средства за либерализацията от 1 юли 2025 г. на пазара на цените на еленергията за всички нас“, каза Димитров.
Той акцентира и върху това, че въпреки че в момента има сериозни условия за предоговаряне на Зелената сделка на европейско ниво, България не прави нищо. Сега е моментът, но не се използва, посочи Пламен Димитров.
В бюджета за следваща година трябва да има 10-12 процента увеличение на заплатите на тези, на които плаща държавата. Тук става въпрос за работещите в образованието, култура, науката, здравеопазването, каза още той. Минималната работна заплата от 1 януари пък ще се увеличи с около 150 лева и от 933 ще стане 1080 лв.
Цялото интервю можете да гледате тук – https://www.vbox7.com/play:59f28bb0f1&start=40