От 1 януари догодина минималната работна заплата ще бъде 1077 лева вместо досегашните 933 лева – това е записано в проект на правителствено постановление, който беше публикуван за обществено обсъждане. Съгласно Кодекса на труда минималната заплата се определя по специален механизъм и е 50% от средната за страната за период от 12 месеца.
Още в началото на седмицата от КНСБ пресметнаха какъв трябва да е новият размер и припомниха, че по закон в срок до 1 септември социалният министър трябва да подготви проекта за следващата година, както и стана. Според главния икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов няма риск минималната заплата за догодина да не се повиши.
“На един следващ етап трябва възможно най-бързо да седнем и с бизнеса, и с правителството и да измислим как да се отнесе минималната заплата към заплатата за издръжка и как да транспонираме по максимално ефективен начин директивата, тъй като тя има и втора част – за насърчаване на колективното трудово договаряне. Тези неща са много важни. Мисля, че това са основните задачи на министъра сега във втория му мандат, във втория служебен кабинет. Ние още другата седмица ще го търсим с официално писмо за среща по тези теми”, подчерта той в интервю пред БНР за предаването “12+4”.
Според него доникъде не сме стигнали с транспонирането на евродирективата за минималните заплати в ЕС: “2 години минаха, нищо не се свърши като работа. Колегите от бизнеса казват, че докато не се разберем за размера на минималната заплата, няма да коментират нищо друго. Така не се водят преговори. Тази директива се състои от много на брой членове, от много на брой неща, които ние трябва да имплементираме в нашето законодателство. Да поставяш всички тези неща заложник само на една тема, говори, че отсрещната страна няма конструктивност, няма диалог и чуваемост. Ние се надяваме модериращата роля на МТСП да си изиграе ролята”.
Синдикалистът е категоричен, че трябва да се борим с недекларираната заетост, а не защото не можем да се преборим с нея, да замразяваме минималната заплата.
Експертни разработки сочат, че там, където има колективен трудов договор и синдикат, заплатите са поне с 14 процента по-високи. Неслучайно покритието с колективни договори при учителите е 100 процента, коментира още той.
Според евродирективата държавата трябва да изготви план за това как в следващите години ще стигне до 80% покритието с колективни трудови договори, напомни Любослав Костов и добави, че ние сме на ниво между 28 и 30%. Имаме много път да извървим, изтъкна той.
Тъй като сред социалните партньори няма съгласие по размера на линията на бедността за догодина, предстои заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Правителството предложи тя да е 638 лева, но КНСБ иска промяна в методиката и размерът ѝ да е 667 лева, за да се коригира с ръста на цените от така наречената малка потребителска кошница.
КНСБ ще настоява и за поне 10% ръст на заплатите в бюджет 2025.