От 1 януари 2025 г. минималната заплата става 1077 лв. Пламен Димитров, президент на КНСБ, отбеляза в „Денят започва“, че ние все още сме последни по доходи в ЕС и той не вижда причина някой да твърди, че тя расте прекалено бързо.
„Напротив, тя расте с тези темпове, които искаме да видим при развитието и конвергенцията на доходите в България. Цените продължават да се движат нагоре с по-малки темпове. Да, инфлацията е овладяна, под 5% на годишна база, но това значи все пак, че продължаващият ръст на цените с по-малки темпове, а не че цените са замразени“, подчерта той.
След определяне минималната заплата на национално ниво най-добрият механизъм, според синдикатите, е да има договаряне по икономически дейности и браншове между тях и работодателите. От бизнеса не искат минимална национална заплата, а такава, която е договорена по браншове.
„Пазарът се диктува от липсата на кадри, а тях ги няма не само заради доходите, но основно заради това. Движението е в посока запад, където намираме доста по-високи доходи. В Германия МРЗ мина 2000 евро, а страната е на час и половина път със самолет“, припомни Пламен Димитров.
Той обясни, че Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колетивното трудово договаряне на заплатите беше приета през октомври 2022 г., нейното приложение в България обаче не е започнало, а крайният срок за това е 15 ноември тази година.
„Многократно сме искали да се стартира този процес, многократно сме коментирали по студиа, правили сме и конкретни предложения, но и тук с бизнеса имаме блокиран диалог, поради условието, което се поставя от тяхна страна – или ще се разберем как ще се определя МРЗ първо, или няма да договаряме нищо повече“, допълни президентът на КНСБ.
От думите му стана ясно, че вече повече от 6 месеца има предложено конкретно съдържание на КТД в здравеопазването, а преговорите дори не са започнали. „Протести в системата наистина зреят, тъй като липсата на договаряне поставя под съмнение какво става със всички социални придобивки, не само със заплатите и доходите, а условията на работа, отпуски, почивки. Това е конкертен пример как липсващият социален диалог поражда напрежение – и то не само там, а в други сектори също“, подчерта Димитров.
Събеседникът коментира и състоянието на Бюджет 2024, който не е съобразен с предвидените разходи, разчита на събираните данъците, които не растат. „Бюджет 2024 има доста проблеми, според нас, които не се коментират“, допълни още той.
Според президентът на КНСБ темата за данъците, които няма да бъдат пипани, звучи доста добре, но в даден момент става невъзможна.
Целия разговор може да видите тук.