Публикуваме националния доклад за България по започналия през 2023 г. проект „GREENET: Ускоряване на зеления преход по справедлив и социално отговорен начин – примери за промишлеността, енергетиката и транспортния сектор“, съфинансиран от Европейския съюз по линия „Условия на труд и социален диалог“. Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ е сред партньорите по него.
Въведение
Целта на проекта GREENET е да насърчи правилен и зелен преход в индустриалния, енергийния и транспортния сектор. По-специално, проектът има за цел да укрепи капацитета на междусекторните социални партньори в индустриалния, енергийния и транспортния сектор, както и да повлияе на европейския социален диалог, за да се гарантира, че преходът към въглеродна неутралност, изложена на риск от война и COVID-19 за енергийна сигурност, е социално справедлив и достъпен за всички граждани и работници в Европа.
Проектът GREENET е в съответствие с 13 законодателни предложения, насочени към привеждане на политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката в съответствие с новите климатични цели, определени в наскоро приетия Закон за климата – намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и неутралност по отношение на климата до 2050 г.
GREENET се занимава и с разработването и установяването на мерки за европейски социален диалог за прилагането на REPowerEU и други политики на Новия зелен договор.
Проектът разчита на силна социална Европа за правилни преходи и Европейски зелен пакт в светлината на настоящите и очакваните ситуации, засягащи енергийната сигурност в Европа. Проектът се фокусира върху индустриалния, енергийния и транспортния сектор за подкрепа на социалните партньори на европейско и национално ниво с цел насърчаване на зелен социален диалог, водещ до ускоряване на зеления преход по правилен и социално отговорен начин. Социалните партньори, участващи в проекта GREENET, трябва да изиграят своята роля в преговорите и предоговарянето на европейско и държавно ниво, относно законодателството, уреждащо правата на работодателите и представителите на работниците и служителите за по-силно социално измерение в политиките на Европейския зелен пакт, за да се съобразят с Европейския стълб на социалните права.
Специфичните цели, стоящи пред проекта GREENET са следните:
- Анализ на въздействието на политиките за екологичен преход и REPowerEU върху заетостта и условията на труда на работната сила (чрез изследвания и доклади за тенденциите);
- Адаптиране на колективното договаряне към зеления диалог на секторните и междусекторните социални партньори с цел подкрепа на най – уязвимите участници (чрез семинари и семинари за съвместно създаване);
- Създаване и разработване на нова стратегическа рамка за действие на европейско и национално ниво с цел подготовка на работодателите, институциите за обучение и работната сила за прилагане на стратегии, свързани със Зелената сделка (политически препоръки и насоки).
1.1. Методологични бележки
Изследователският методически инструментариум включва съвкупност от методи, включващи:
- анализ и синтез на информация;
- наблюдения, интервюта, анкетни проучвания и сравнителни анализи;
- графично и таблично представяне на информацията и резултатите и др.;
- теоретични изследвания на национално ниво;
- индивидуални подробни интервюта (IDI) с представители на секторни работодателски организации и/или работодатели и лице начело на секторни работнически организации;
- интервюта с представители на работодателите;
- интервюта с представители на работниците и служителите и др.
2. Най-важни национални обществени политики и разпоредби, важни за зеления преход
Водещият закон, регулиращ отношенията в енергийния сектор, е Закона за енергетиката (ЗЕ). В глава втора. Енергийна политика, Раздел I. Държавно управление в енергетиката е записано, че Държавната политика в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерски съвет[1]. Закона за енергията от възобновяеми източници[2] урежда обществените отношения, свързани с производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. Основната цел на този закон е насърчаването на производството и потреблението на енергия, произведена от ВЕИ. Закона за безопасно използване на ядрената енергия[3] урежда обществените отношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и ядреното гориво. Закона за енергийна ефективност[4] има за цел повишаване на енергийната ефективност като основен фактор за повишаване конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда.
2.1. Политики на Зелената сделка – национални стратегически планове
През м. февруари 2024 г. Междуведомствена работна група с водещо участие на Министерство на енергетиката (МЕ) и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) разработи проект на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България (ИНПЕК), отчитайки и надграждайки първоначално заложените цели в предишния вариант на документа от 2020 г. (Министерство на енергетиката, 2024) Разработването на ИНПЕК е ангажимент на Република България в изпълнение на чл. 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Същият план трябва да бъде одобрен от службите на ЕК до 30 юни 2024 г. Това е основният документ, в който се определят целите и мерките на националната политика в енергетиката, отчитайки стремежа на Европейския съюз за преход към нискоемисионна енергетика след 2050 г.
Във връзка с това, основните цели, заложени в ИНПЕК, са както следва:
- стимулиране на нисковъглеродното развитие на икономиката;
- развитие на конкурентоспособна и сигурна енергетика;
- повишаване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии, вкл. чрез използване на пълния потенциал на природния газ като енергоизточник и преходно гориво;
- намаляване зависимостта от внос на горива и енергия;
- гарантиране на енергия на достъпни цени за всички потребители.
На следващо място като водещ документ, касаещ енергийната политика на Република България, следва да бъде разгледан Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Преходът към зелена икономика заема водещо място в НПВУ, като концентрира 53,66% от общите предвидени разходи. Мерките за постигането на тези общоевропейски цели по декарбонизация са насочени в три основни направления:
- Първо, създаване на условия за ускорено внедряване на ВЕИ и водород;
- Второ, засилени действия за повишаване на енергийната ефективност на икономиката;
- Трето, устойчива мобилност. (Министерство на иновациите и растежа, 2022)
Към момента на предаване на настоящата разработка (20.06.2024 г.) в Република България все още няма действаща (приета от Народното събрание) енергийна стратегия. Въпреки това обаче, е резонно да бъде разгледан Проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие от м. ноември 2023 г. Поставените в нея стратегически цели са свързани със сигурността на доставките на енергия и развитието на мрежовата инфраструктура, използването на местни енергийни ресурси, енергийна ефективност, интеграция на енергийните пазари и либерализация, както и внедряването на нови технологии и подходи, свързани с научни постижения и активно взаимодействие с образователните институции. (Министерство на енергетиката, 2023)
По отношение на най-засегнатите региони от зеления преход, проекта на стратегия отчита фундаменталното значение на комплекса „Марица-изток“ за икономиката и стабилността на енергийната система на страната. Стъпвайки на основата на това обстоятелство, в проекта на стратегия са определени задачи, свързани с енергийния преход във въглищните региони. Те включват мобилизиране на значителни капиталови инвестиции за развитието на енергийната инфраструктура в засегнатите въглищни региони, използването на енергийния потенциал на производствените площадки, развитието и модернизацията на електропреносната система във въглищните региони, инвестиции в транспортна инфраструктура, реализация на проекти, свързани с преквалификация на специалисти и т.н.
2.2. Политики и програми за устойчив преход
Политиката, насочена към намаляването дела на електроенергията, произведена от въглищни централи се очаква да засегне най-силно т.нар. „въглищни региони“ в България. Един от най-силно засегнатите региони се очаква да бъде Стара Загора, тъй като там са концентрирани огромна част от българските топлоелектрически централи (ТЕЦ) и находища на въглища.
По-конкретно, област Стара Загора към момента е определена като най-засегната от политиките по енергийния преход, защото там се намира енергийния комплекс Марица Изток. В него се намират 4 ТЕЦ – „Ей И Ес Марица Изток I“ (инсталирана мощност 700 MW), „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД (1620MW), „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД (908 MW), „Брикел“ ЕАД (200 MW) и „Мини Марица-изток“ ЕАД. За тази цел, в края на 2023 г. Европейската комисия (ЕК) одобри Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. с включени три Териториални плана за справедлив преход на областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Целта на териториалните планове е средствата по тях да бъдат насочени за повишаване квалификацията и уменията на засегнатите служители във въгледобивния сектор, преобразуване на въглищните комплекси и производствени мощности, рекултивация на терените на мините и т.н. (ЕК, 2023)
2.3. Национална система за индустриални отношения
Социалният диалог е надлежно разписан в Кодекса на труда (КТ), където са регламентирани отношенията на Двустранно и тристранно сътрудничество. По-конкретно, в чл.2 на КТ е записано, че „Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.“ и чл.2а „Държавата насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество между синдикалните организации и организациите на работодателите по въпросите, определени в чл. 2.“
По-нататък в КТ са детайлно разписани функциите и правомощията на органите по Двустранно сътрудничество, Тристранно сътрудничество, както и е регламентирана дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Основният Браншови колективен трудов договор (БКТД) за енергийния сектор бе подписан на 4 декември 2023 г. и е със срок две години. Обхватът на дейностите по БКТД е както следва
- Атомна енергетика;
- Третиране на радиоактивни отпадъци;
- Енергопроизводство;
- НЕК ЕАД, Водноелектрически централи;
- Електроенергиен системен оператор;
- Електроразпределение и продажба на електрическа енергия;
- Производство и разпределение на топлинна енергия;
- Електроизграждане;
- Ремонт и модернизация, ефективно използване на енергийните ресурсите.
Страните по БКТД са Българската браншова камара на енергетиците от една страна, и Национална федерация на енергетиците – КНСБ, Федерация „Енергетика“ – Подкрепа, Независима синдикална федерация на енергетиците в България – КНСБ и Федерация „Атомна енергетика“ – Подкрепа. Някои от основните моменти в подписания БКТД могат да бъдат систематизирани в следния вид:
- Равенство, където работодателите и синдикатите и страните декларират, че ще гарантират равенството между жените и мъжете във всички дружества;
- Недискриминация на работниците и служителите за упражняване на синдикална дейност;
- Защита от съкращение на работници и служители, на които остават определени години за изпълнението на изискващите се условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО, ако имат не по – малко от 10 (десет) години трудов стаж в енергетиката. В настоящия БКТД успяхме да договорим защита за период от 18 месеца, вместо действащия до сега период от 12 месеца;
- Извънреден труд, където се завишава с 5% размерът на заплащането при положения извънреден труд в условията на сумирано изчисляване на работното време;
- Стимулиране на по-високата лична квалификация, свързана с изпълняваната работа, където са повишени нивата на допълнително заплащане на служители с образователна и научна степен „доктор“ и „доктор на науките“ и др.
3. Зеленият преход и неговото въздействие върху реорганизацията, заетостта и условията на труд в три сектора
3.1. Петролен и енергиен сектор
През 2023 г. добивната промишленост; преработващата промишленост; производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставянето на води; канализационни услуги, управлението на отпадъци и възстановяването са произвели стоки и услуги на стойност 40,4 млрд. лева, което се равнява на 21,85% от съвкупния брутен вътрешен продукт на страната. (НСИ, 2023)
Местният добив на петрол в България може да се счита като незначителен – около 5339 барела дневно по данни от 2016 г.[5] За потребностите на местния енергиен пазар се разчита основно на внос на суров петрол, като данните за първите три месеца на 2024 г. имат следния вид:
| Суров нефт | 2024 | ||
| I | II | III | |
| Производство | .. | .. | .. |
| Внос | 489 | 443 | 512 |
| Износ | – | – | – |
| Изменение на запасите | 39 | -38 | -81 |
| Доставки за рафинериите | 449 | 481 | 593 |
Табл.1 ПРОИЗВОДСТВО И ДОСТАВКИ НА НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ. (НСИ, 2024)
Данните от табл.1 показват, че производството на суров петрол в България практически не осигурява количествата, необходими за местния енергиен пазар. Въпреки това може да се счита, че от гл. точка на нефтопреработвателната индустрия и капацитет, страната притежава сериозни възможности за обезпечаването на енергийния пазар с петролни продукти и деривати. Страната разполага с три основни нефтопреработващи рафинерии:
- Лукойл Нефтохим гр. Бургас – най-голямата нефтопреработвателна рафинерия на Балканския полуостров;
- „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – гр. Долни Дъбник, област Плевен;
- Рафинерия на INSAOIL – Белозем (U.S. International Trade Administration, 2024).
Добивът на нефт в България се реализира от компанията „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, разположена в гр. Долни Дъбник. Добитите количества от нея, както вече беше отбелязано, могат да се считат за незначителни и през 2023 г. възлизат на 21 млн. тона нефт. Поради тази причина България разчита основно от внос на суров петрол от външни доставчици, а най-големият производител, търговец и дистрибутор на нефтени деривати е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
По отношение структурата на електроенергетиката на България, инсталираните мощности в страната имат следния вид:
| MW | |
| Ядрена енергия | 2000 |
| ТЕЦ – лигнитни въглища | 4119 |
| ТЕЦ – черни въглища | 356 |
| ТЕЦ – природен газ | 695 |
| Водноелектрически централи (ВЕЦ) | 3216 |
| Вятърни електроцентрали (ВяЕЦ) | 705 |
| Фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ) | 3092 |
| Биомаса | 79 |
| ОБЩО | 14262 |
Табл.2 Инсталирани мощности в страната по видове източници (ЕСО, 2023)
През 2023 г. брутното производство на електроенергия възлиза на 40 TWh, а брутното електропотребление – на 36 TWh. Делът на крайното електропотребление в структурата на брутното електропотребление е 87,1% или 32 TWh.
По отношение на брутното електропроизводство в България за 2023 г. разпределението по типове мощности има следния графичен вид:
Фиг.1. Брутно електропроизводство по типове мощности в България за 2023 г.
Данните показват, че в структурата на електропроизводството в България водещо значение имат т.нар. „конвенционални енергийни източници“ в лицето на ядрената централа АЕЦ „Козлодуй“ и въглищните ТЕЦ. Важно е да се отбележи, че през последните години се наблюдава интензивно развитие на възобновяемите енергийни източници, по-конкретно изразяващо се в ръст на инсталираните мощности на фотоволтаични централи.
Във връзка с интензитета на емитираните парникови емисии, дяловото разпределение по сектори има следния вид:
Фиг.2. Източници на парникови газове по сектори в България за 2021 г. (UN, 2021)
Данните от фигурата показват общовалидно обстоятелство за световната икономика – енергийното производство и транспорта са с водещ дял при емисиите на парникови газове в атмосферата.
3.2. Индустриален сектор
Индустриалното производство е водещ икономически отрасъл в структурата на българската икономика. В наши дни промишлеността на България е основно концентрирана в производството на стомана, цветни метали, химикали и нефтохимически продукти, целулоза, добив и преработка на минерали, металургия, производство на цимент, производство на стъкло и т.н.
През първото тримесечие на 2024 г. брутната добавена стойност по икономически сектори в България има следната структура:
Фиг.3 Структура на брутната добавена стойност по икономически сектори през първото тримесечие на 2024 г. (НСИ, 2024)
Най-актуалните данни за индустриалните емисии парникови газове са от 2021 г., като част от националните доклади по инвентаризация на емисиите ПГ, изготвян от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС). Динамиката на ПГ в периода 1988 – 2021 г. има следния вид:
Фиг.4. Индустриални емисии на парникови газове в България в периода 1988 – 2021 г. (МОСВ; ИАОС, 2023)
Потенциалът за декарбонизация на българската индустрия е все още ненапълно изследван. Независимо от това, на теоретико-практическо и на академично ниво, въпросът вече активно се разглежда. По отношение на енергоинтензивните предприятия, включващи добивна промишленост, металургия, химическа промишленост, тежкомашиностроене, хранително-вкусова промишленост и т.н. съществуват технологично-реализуеми варианти за декарбонизация на значителна част от производствените процеси. Боев и Найденов детайлно разглеждат въпроса за преструктурирането на енергоинтензивната индустрия в контекста на зеления преход на ниво ЕС, като обръщат основно внимание на декарбонизацията на електроенергетиката, стоманодобивната индустрия и добива на природен газ и петрол. Авторите набелязват няколко основни мерки за възможностите за декарбонизация на индустрията като подобряване на енергийната ефективност на предприятията, експлоатацията на системи за локализация на течове, декарбонизация на транспорта и производство на водород от отпадъчната енергия. (Найденов & Боев, 2023)
3.3. Транспортен сектор
Стратегическото развитие на транспортния сектор в България е предмет на анализ в Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г., която представлява широкомащабен план за развитието на транспортната система на България. Стратегическият план представя и рамка за инвестиции в транспорта, отчитайки ангажиментите и приноса на България към единното европейско транспортно пространство. Стратегическата рамка в Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. е представена във фиг.5
Фиг.5 Стратегическа рамка на Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. (Министерство на транспорта и съобщенията, 2017)
Следва да се отбележи, че след приемането на НПВУ и оперативните програми в новия програмен период на ЕС, националната транспортна политика ще бъде сериозно повлияна от проектите, разписани в посочените планове.
По отношение емисионния профил на транспортния сектор, както вече бе отбелязано във фиг. 3 транспорта е на второ място по емитирани парникови газове в България, с дял от 24%. Това по естествен начин го прави водещ сектор, обект на планове за реформиране от страна на ЕК. Остава отворен въпросът дали и колко целесъобразно би било такова бързо реформиране, ако за отправна точка се приложи опитът с въглищните централи.
Във връзка с показателите на превозените товари по вид на пътуванията, по вид и тип на превоза, данните в периода 2021 – 2023 г., разпределени по тримесечия, имат следния вид:
а) за пътуванията с товар, включващи вътрешни превози и международни превози:
Фиг.6 пътувания с товар, включващи вътрешни превози и международни превози в периода 2021 – 2023 г. (млн. тонкм) (НСИ, 2024)
б) За пътуванията без товар, включващи вътрешен и международен транспорт:
Фиг.7 пътувания без товар, включващи вътрешен и международен транспорт (НСИ, 2024)
3.4. Стратегии на компанията според предизвикателствата, произтичащи от политиката на зелената сделка (източник: интервюта)
По отношение на стратегиите на компаниите според предизвикателствата, произтичащи от политиката на зелената сделка, от страна на отговорилите в интервютата представители на работодателите преобладава мнението, че се работи в подкрепа на енергийния преход и компаниите организират обучителни курсове и семинари по въпросите свързани с него, като същевременно признават, че адаптирането е бавен и тромав процес. От страна на компаниите има мнение, че въглищата все пак ще излязат от енергийния баланс на страната, но към момента са нужни за сигурността и интегритета на енергийната система.
Индустриалните предприятия извън въгледобива и производството на електроенергия от въглища също предприемат дейности, свързани със зелената трансформация. Те включват ограничаване на дейностите, базирани на изкопаеми горива, използвани за технологичния процес (въглища, нефт и газ), там, където е възможно. Увеличават се мерките, свързани с енергийната ефективност на предприятията, и по-конкретно на производствения процес. Една от водещите мерки, свързани с енергийната ефективност и повишаването степента на енергийна автономност е предприятията да изграждат и експлоатират собствени енергийни източници, които в основната си част са възобновяеми (соларни паркове на територията на предприятията, предназначени за собствени нужди).
3.5. Влиянието на политиката на Зелената сделка върху реорганизацията на сектора (източник: интервю)
По отношение на структурните промени от страна на компаниите преобладава мнението, че все повече от тях променят структурата си, така че да отговорят на изискванията на зелените политики. Във връзка с реорганизацията на въглищния сектор от страна на синдикалните организации преобладава мнението, че зелената трансформация ще доведе до коренни негативни промени в синдикалната дейност, загуба на синдикални членове и намаляване на заплащането. Според синдикалните активисти липсва яснота и предвидимост за целите на зеления преход и прилаганите мерки по тях, което създава напрежение сред служителите във въглищните комплекси. По-нататък в интервютата синдикалните активисти твърдят, че процесът на зелена трансформация не е нито плавен, нито справедлив, и ще доведе до сериозни смущения в стабилността на електроенергийната система на страната.
3.6. Въздействието на политиката на зелената сделка върху заетостта и условията на труд (организация на труда, здраве и безопасност) (източник: интервю)
Влиянието на зелените политики върху заетостта и условията на труд във въглищните комплекси се оценява предимно като негативно. Представителите на синдикалните организации са обединени около мнението, че зеленият преход ще доведе до намаляване на работните места, стагнация на пазара на труда, по-ниско заплащане и липса на перспектива за работещите във въглищния сектор. По техни данни пряко и косвено заетите във въгледобивния сектор наброяват 120 000 души, които са висококвалифициран персонал, с натрупани десетилетния енергийни знания и зеления преход ще се отрази не само негативно на пазара на труда, но и върху загубата на енергийните знания.
4. Мнения, очаквания и нужди на служителите
4.1. Преглед на това как изглежда зеления преход на работните места на служителите
Служителите във въглищните комплекси се обединяват около тезата, че зеления преход ще доведе до затваряне добива на въглища и производството на електроенергия от въглищни ТЕЦ. Според тях плановете за запазване работата на въглищните централи до 2038 г. са адекватни, но притесненията са, че това затваряне ще се случи много преди този индикативен срок, най-вече заради административния натиск върху въглищните централи. Във връзка с темпото, с което се случват процесите по зелена трансформация, работещите във въгледобивния сектор са на мнение, че този преход се случва прекалено бързо и авантюристично, което създава усещане за несправедливост и неравнопоставеност. Те отново застъпват тезата, че този преход трябва да се случва плавно, спазвайки срока за продължаване работата на въглищните ТЕЦ до 2038 г.
4.2. Очаквания, свързани със справедливия преход
Особена тревога будят отговорите от страна на работещите във въглищния сектор, че политиките на зеления преход създават сериозни предизвикателства за безопасната експлоатация на енергийните мощности. Загубата на перспектива за работещите и отлива на кадри в експлоатацията и поддръжката на въглищните ТЕЦ може да доведе до увеличаване на трудовите злополуки. Освен това служителите във въглищните региони съвсем адекватно посочват, че адаптирането им към тези нови реалности става изключително бавно и без желание, т.е. демотивацията на все по-голяма част от специалистите е налице.
4.3. Налични форми за подкрепа на служителите във връзка с прехода
Към настоящият етап, мерките за подкрепа на специалистите във въглищните региони се свеждат до срещи, семинари, разговори и обучения, свързани с политиките по зеления преход. Това може да се обясни с няколко обстоятелства като:
- неясният характер на зеления преход за въглищните региони;
- липсата на национални стратегии и програми за преквалификация и допълнителна квалификация на работещите във въглищния сектор;
- липсата на устойчив финансово-икономически механизъм, който да обезпечи обучението на специалистите и/или да компенсира евентуалната загуба на работните им места.
4.4. Преглед и повишаване на квалификацията на служителите
Като продължение на отговорите по т.4.3. служителите са на мнение, че този процес е прекалено бавен и тромав. Това се дължи на липсата на стратегическа рамка за бъдещето на въглищните региони, неясните фокус и цели, заложени в политиките на зеления преход. Все пак е редно да се отбележи, че работещите във въглищния сектор в България са висококвалифицирани специалисти, които експлоатират надеждно повече от пет десетилетия електропроизводствените мощности. По тази причина може да се счита, че натрупаните енергийни знания и компетенции могат да послужат като основа за по-нататъшното обучение на тези специалисти, включително и въвличането им в процеса по преобразуването на въглищните централи посредством иновативни технологии като газификация на въглища, експлоатация на високоефективни парогазови централи, внедряване на т.нар. „хибридни енергийни системи“ и т.н.
4.5. Възприемане на собствената ситуация: ниво на информираност, перспективи за кариера, желани форми за подкрепа
Информираността на специалистите, работещи във въглищния сектор относно политиките на зеления преход може да се определи като висока. Това се дължи не само на политиките за информираност, възприети от дружествата, но и на интензивния обществен дебат относно целесъобразността на зеления преход. Въпреки това, обаче, се наблюдава известна степен на несигурност и яснота по отношение информираността за конкретните етапи по реализацията на зеления преход и прякото му влияние върху бъдещето на въглищните централи, и по-конкретно – сроковете за извеждане от експлоатация на въглищните централи, програмите за преквалификация на специалистите работещи в тях, социално-икономическата политика на държавата и институциите спрямо работещите във въглищния сектор и т.н. В този смисъл, работещите във въглищните централи изпитват резонни притеснения относно перспективите за професионална реализация по две направления – продължаваща реализация във въглищния сектор и преквалификация за работа в друг сектор и/или отрасъл на енергетиката (напр. възобновяеми енергийни източници). Много от интервюираните изпитват реални притеснения за бъдещето си като професионалисти в енергетиката в краткосрочен план, заради трудната икономическа ситуация на въглищните централи, като пряко следствие от европейските политики, насочени срещу въглищния сектор като цяло. Желаните форми за подкрепа сред работещите включват на първо място конкретни ангажименти от страна на дружествата и държавата относно бъдещата работа на въглищните централи. На следващо място очакванията на работещите в сектора са свързани с реализацията на конкретни програми по преквалификация и адекватно компенсиране на евентуалните загубени работни места.
5. Отношение на социалните партньори към политиката на зеления преход
5.1. Стратегии, постулати, възприемане на собствената роля
Интервюираните социални партньори са обединени около тезата, че е необходимо изготвянето на нормативен акт с правителството относно цялостната концепция за осъществяването на зеления преход. Този акт трябва да съдържа ясно разписани механизми за източници на финансиране, гарантиращи реорганизацията на дейността на предприятията при реализацията на зеления преход. Социалните партньори декларират, че правителството трябва да определи ясно дефинирани задачи в дългосрочен план – до 2050 г. Относно договарянето на условията за работещите във регионите в преход, социалните партньори са убедени, че трябва да се договорят най-добри условия за тези, които имат стимул и желание да се преквалифицират в други отрасли на енергетиката, както и за тези, които ще останат да работят във въглищния сектор. Като най-рисков фактор за изготвянето на стратегия за енергиен преход във въглищните региони, социалните партньори определят политическата криза и политическата нестабилност в страната, която прави трудно възможно взимането на устойчиви решения с дългосрочен хоризонт за бъдещето на въглищната енергетика в България.
5.2. Дейности, предприети от социалните партньори на ниво сектор и компания (наред с други неща, в контекста на въздействието на зеления преход върху заетостта и условията на труд)
6. Социалният диалог и колективното договаряне в контекста на справедливия преход
6.1. Социален диалог на ниво индустрия
Социалният диалог на ниво предприятие изпитва все по-големи затруднения, особено относно финансовите въпроси и аспекти на зеления преход. Те са свързани със заплащането (компенсациите) на служителите, социалните придобивки и социалната защита. Процесът по колективно договаряне е тежък и води до изостряне на отношенията между социалните партньори, като основен фактор за това е липсата на стратегически хоризонт за бъдещето на въглищните региони. Немалка е вероятността и за организирането на протести и стачни действия – процес, който се наблюдава от м. октомври 2023 г. насам. Като основен проблем за социалния диалог се очертава липсата на финансиране, особено за заплати на служителите. Това може отчасти да се обясни с трудното финансово състояние на въглищните централи, заради наложената им по административен път търговия с въглеродни емисии, които ги прави трудно конкуриращи се на свободния пазар на електроенергия. Независимо от трудния процес на социален диалог, е редно да се отбележи, че все пак са постигнати някои успехи като договорени програми за обучение, преквалификация, както и социални пакети. За да се постигне устойчиво решение обаче, на първо място е необходимо разписването на ясен стратегически план за бъдещето на въглищните региони – с конкретни цели, мерки и финансовото им обезпечаване. Само по този начин социалния диалог в предприятията може да бъде възстановен и да постига реални резултати.
6.2. Социален диалог на ниво компания
Конкретно за въглищните региони, социалният диалог на ниво компания е възпрепятстван от тежкото финансово състояние на повечето въглищни ТЕЦ. Следва да се отбележи, че то, както вече бе споменато в т.6.1 се дължи преди всичко на схемата за търговия с емисии, в която въглищните централи са длъжни да участват. Тя изсмуква значителни финансови ресурси при оперативните разходи на централите, което се отразява в изкуственото завишаване на пълната себестойност на произвежданата от тях електроенергия.
Контекстът по изясняване на финансово-икономическото състояние на дружествата във въглищната енергетика е важен, защото икономическата жизнеспособност на въглищните ТЕЦ има пряко влияние върху социалния диалог в самите предприятия. Трябва да се отбележи, че някои от тях са собственост изцяло на държавата, докато други са собственост на частни лица/чуждестранни холдингови структури.
6.3. Информационни и консултативни процедури в колективни трудови договори
Към настоящият момент не съществува конкретен колективен трудов договор, отразяващ в детайли плановете на зеления преход, особено тези, касаещи бъдещето на въглищните региони. Поради тази причина за целите на настоящата разработка ще бъдат използвани обстоятелствата, изложени в най-актуалния и наличен КТД – Основният Браншови колективен трудов договор (БКТД) за енергийния сектор, подписан на 4 декември 2023 г. Съгласно тях повишаването на информираността на работниците и служителите е в пряка връзка с поддържането на висок икономически растеж чрез динамична, конкурентоспособна и високотехнологична среда, основана на знания и обучение. По-нататък в БКТД са разписани основни моменти, свързани с текущата социално-икономическа обстановка в страната, които целят да предоставят благоприятни условия за привличане и задържане на специалисти в областта на енергетиката, в съответствие със социално-икономическите реалности и екологичните аспекти на бранша.
6.4. Разпоредби на колективния договор, които подкрепят справедлив преход
Екологичните принципи на зеления преход са възприети в подхода на колективното договаряне. Защитата от безработица е водещо притеснение при работещите, като следствие от прилаганите политики на зеления преход. В БКТД е разписано, че „..преди да предприемат съкращения работодателите могат да извършат пренасочване към други работни места и/или преквалификация, доколкото е приложимо, както и договаряне на гъвкави форми на заетост и гъвкаво работно време, включително и неговото намаляване, с цел засилване на конкурентоспособността на фирмата и най-вече запазване на работните места.“
По-нататък в БКТД се разглеждат моментите, предмет на анализ в настоящата разработка, свързани с взаимното информиране и социалния диалог в предприятията. Вземайки предвид очакването, че прилагането на политиките на зеления преход ще доведе до значително преструктуриране на въглищния сектор в България, а оттам и в организационната структура на самите предприятия в сектора, опазването на социалния мир е от ключово значение за запазването потенциала на цялата въглищна индустрия. Ето защо в чл.10 (3) на БКТД работодателите и синдикатите приемат тясна координация под формата на взаимно информиране и консултиране, с оглед на предстоящо извършване на структурни промени в предприятията, промени в организацията на труда и т.н.
Докато обаче, не се сключи конкретен колективен трудов договор, отразяващ в детайли плановете за зелен преход и прякото им въздействие върху въглищните региони, респективно работещите там, не може в пълна степен да се потвърди или отрече, че наличните КТД подкрепят/отхвърлят справедливия преход.
От страна на синдикалните организации (председатели, членове и активисти) преобладава мнението, че процесите са бавни и подвластни на неизвестността и предизвикателствата, произтичащи от политическата нестабилност. При синдикалните организации се налага мнението, че те биха подкрепили дейностите по зеления преход, само ако те са справедливи, без социални и икономически сътресения за региона и страната.
7. Заключения и препоръки
На базата на направения дотук анализ относно зеления преход и влиянието му върху въглищната енергетика, могат да бъдат направени следните заключения:
Първо, относно обществените политики в сектор Енергетика, касаещи зеления преход, е необходимо да се осигури устойчив стратегически хоризонт, намиращ израз преди всичко в окончателно приемане на Стратегия за развитието на енергетиката в Република България. Всички останали законови и подзаконови актове трябва да бъдат приведени в съответствие с целите, заложени в горепосочената стратегия, защото само по този начин ще може да се осигури предвидимост по отношение социално-икономическите аспекти на зеления преход.
Второ, по отношение на националната система за индустриални отношения, и по-конкретно колективното трудово договаряне, налице е влязъл в сила Браншови колективен трудов договор, което може да се оцени като успех в тази област. Независимо от това обаче, към датата на предаване на настоящата разработка, няма налична информация за сключването на конкретни колективни трудови договори на равнище „предприятие“, които в пълна степен да отразяват действителността и предизвикателствата на зеления преход
Трето, по отношение структурните особености на българската енергетика, може да се твърди, че въглищните ТЕЦ продължават да са от критична важност за интегритета на електроенергийната система. Това се дължи на обстоятелството, че поради големите маси на турбогенераторите в ТЕЦ, те осигуряват необходима инерция в електроенергийната система. Тази функционалност понастоящем може да се предостави преимуществено от въглищни и ядрени блокове и към момента е незаменима за осигуряването на устойчивостта на електроенергийната система при преходни и аварийни процеси.
Поради тази причина българската електроенергийна система не може да си позволи окончателното им затваряне към настоящия момент.
Четвърто, във връзка с развитието на останалите сектори, предмет на настоящата разработка – индустриален и транспортен, могат да се направят няколко заключения. В контекста на зеления преход, индустриалните парникови емисии в България са намалели с повече от 50% за периода 1988 – 2021 г. Това се дължи преди всичко на намаляващия дял на индустрията в структурата на добавената стойност, т.е. по-малките мащаби на производството са водеща причина за намаляването на парниковите емисии. Транспортният сектор от друга страна е на второ място по емисии парникови газове, което го прави основен обект на реформиране в контекста на зелената сделка.
Пето, относно стратегиите на компаниите, в следствие на предизвикателствата на зелената сделка, от страна на работодателите се наблюдава известна принципна подкрепа за енергийния преход, като същевременно се очертават неговите слабости – трудната адаптация, нестабилната стратегическа (макро) рамка и лошия социален диалог. Като успешен момент може да се спомене желанието на компаниите за повишаване на енергийната им ефективност и повишаване степента на енергийна автономност, което се изразява в прилагането на реални мерки като увеличаването дела на ползване на ВЕИ за собствени нужди и т.н.
Шесто, структурните промени, извършвани на ниво компания в контекста на зелената сделка, вече са в ход. От страна на синдикалните организации преобладава мнението, че политиките на зелен преход ще доведат до коренни негативни промени на синдикалната дейност, изразяващи се в загуба на синдикални членове, намаляваща синдикална активност и намаляване на трудовите възнаграждения за синдикална дейност. Според синдикалистите на този етап процесът на зелен преход не е нито справедлив, нито плавен, като липсват и ясни стратегически ангажименти от страна на ръководителите в енергийния сектор.
Седмо, по отношение въздействието на зелените политики върху заетостта, надделява мнението, че те ще се отразят негативно върху заетостта и условията на труд. Друго водещо притеснение, което не трябва да се пренебрегва е, че наред с потенциалната загуба на кадрови ресурс в количествено отношение, се очаква и значителна загуба на енергийни знания, които са много по-трудни за възстановяване.
Осмо, очакванията на служителите и специалистите, работещи във въглищните предприятия са обединени около тезата, защото зеления преход ще затвори окончателно въглищните ТЕЦ. Притесненията на работещите са, че това затваряне ще се случи преди договорения за момента индикативен срок за затварянето – 2038 г. Паралелно с това работещите изразяват напълно резонни притеснения, че загубата на перспектива за въглищния сектор ще създаде сериозни предизвикателства за безопасната експлоатация на въглищните ТЕЦ.
Девето, относно формите за подкрепа на служителите, в контекста на енергийния преход, мерките могат да бъдат определени като недостатъчни, но все пак включват подготвителни семинари, разговори и обучения за политиките на зеления преход. Неяснотата произтича от това, че зеления преход и стратегическата политика свързана с него са твърде нестабилни – липсват национални стратегии и програми за преквалификация, както и устойчив финансово-икономически механизъм за обезпечаването на дейностите по преход.
Десето, липсата на стратегическа концепция за зеления преход под формата на нормативен акт, кара социалните партньори да имат известна тревога относно социалното бъдеще на въглищните комплекси. Трябва да се отбележи, че социалния диалог на ниво предприятие изпитва все по-големи затруднения, които са продиктувани от липсата на финансова яснота за зеления преход. Тя се изразява в липсата на разработени механизми за компенсация на работещите, социалните им придобивки и социалната им защита.
7. Препоръки към социалните партньори
Препоръките към социалните партньори, относно политиките, свързани със зеления преход могат да се сведат до няколко основни, а именно:
- откритост, свързана с реалните последици от зеления преход, свързани както с макро, така и с микроефектите;
- ангажираност, свързана с активното участие на социалните партньори при защитата на интересите на България в контекста на зеления преход, и особено запазването на стабилността, надеждността и устойчивостта на електроенергийната система;
- информираност, свързана с участието на социалните партньори в обществения диалог от една страна, и участието им по отношение информирането на специалистите, работещи в регионите в преход, за реалните последствия от зеления преход и възможните начини за преодоляване на предизвикателствата.
Цитирани източници
[1] ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, изм. и доп. ДВ бр.39 от 1 май 2024 г.
[2] ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ (доп. ДВ. бр.106 от 22 декември 2023 г.)
[3] ЗАКОН ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ (изм. и доп. ДВ. бр.27 от 29 Март 2024 г.)
[4] ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ (изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014 г.)
[5] Statistical Review of World Energy – British Petroleum, Worldometer – Bulgaria Oil
Автор: д-р Борислав Боев