Поради неспазването на най-основни човешки нужди, ниски заплати и много други причини, работата в бързата мода често се определя като “модерно робство.” Как това може да се случва в 21-ви век, питате? Отговорът, както и при много други проблеми, е парите. Лицата зад най-известните марки на бързата мода забогатяват бързо, използвайки евтиния труд, ниските разходи от нечовешките условия във фабриките. Тъй като крайната цена на произведените дрехи трябва да е ниска, материите, от които те са произведени също трябва да са евтини. А те често означават вреда за околната среда. Злоупотребата срещу работничките в шивашките облекла произтича директно от начина, по който компаниите осигуряват своето производство, в това число и в България: аутсорсинг и работа на временен договор. Големите компаниите не произвеждат директно своите продукти – те си осигуряват подизпълнители, известни като компании от ниво 1. Тези компании възлагат производството на други подизпълнители, които не са официално упълномощени от или свързани с марките за бърза мода, които са извършили първоначалния аутсорсинг. Така реално големите компании нямат задължение и отговорност да осигурят нормални условия на труд на работниците. Това каза председателят на федерация „Лека промишленост“ към КНСБ Цветелина Милчалиева в рамките на провелата се преди дни кръгла маса на тема „Китайските платформи за бърза мода и стоки – заплаха за здравето и бизнес“.
„Предлагаме да има по-строг контрол по отношение на здравните изисквания, а също и премахване или смъкване прага на обмитяване от 150 евро, както и въвеждане на еко такси за ultra-fast fashion търговците, защото те предлагат дрехи за еднократна употреба, които после не могат да се рециклират“, посочи председателят на Българската Асоциация за кръгов текстил Севдалин Спасов.
Председателят на БСК Добри Митрев изтъкна, че като работодателска организация камарата е силно обезпокоена от изключителната експанзия на големите китайски онлайн платформи и допълни: „Те осъществяват дейност на територията на цял свят с изключително ниски стойности на техните продукти, с безплатна доставка и бърза доставка по въздух, с ангажиране за повече от година напред на карго полетите в посока Азия – Европа, което затруднява цялата верига на доставка за търговията на дребно, със стоки, които ние не знаем отговарят ли на европейските норми за здраве и сигурност“.
В дискусията се включиха и съветникът на президента по екология, представители на Министерство на здравеопазването, на Агенция „Митници“, НАП, Комисията за защита на потребителите, както и от Европейската организация на рециклиращата индустрия.
Бизнесът алармира социалните партньори и държавните институции за обществено значимия проблем относно китайските сайтове за онлайн търговия, които причиняват огромни загуби за европейските и българските производители. Затварят се предприятия и се закриват работни места, включително в България. Ангажират се карго полети за години напред, свързани с нелоялана онлайн търговска практика.
Ниското качество на китайските стоки бързо ги превръща в отпадъци, с които Европа трябва да се справя. Опасните химически вещества и смеси в дрехи, козметика и детски играчки имат доказано негативен здравен ефект, а в България на практика тези стоки влизат безконтролно поради липса на адекватно обмитяване. През 2022 година в Европа от Китай са внесени един милиард пратки на стойност всяка под 150 евро. През 2023 година пратките се удвояват до 2 милиарда. Повече от 110 самолета за карго доставки излитат от Китай всеки ден. Карго полетите се ангажирани за години напред за сметка на фармацевтични стоки, коментираха експерти, участвали в кръглата маса.
Докато част от индустриите имат основно екологичен отпечатък, бързата мода има и голям социален отпечатък. В последните десетилетия модната индустрия направи осъзнат избор да премести фабриките си за дрехи в азиатски страни с ниски доходи, като Бангладеш, Индия, Китай, Виетнам и Филипините. Там се наемат най-много жени поради социалната и икономическата уязвимост. Друга група, която лесно може да се експлоатира, е тази на децата. Бързата мода не изисква високо квалифицирани работници, тъй като всеки работник има само една задача и заради това в тази индустрия работят много деца. Те най-често работят в среда с използване на тежки химикали. По-голямата част от тях се смятат за “семейни работници” и не получават заплащане за труда си, сочат изследвания.
Дрехите и обувките заедно допринасят за 8% от глобалните парникови емисии. Бързата мода има и огромен отпечатък върху природата. Производството на дрехи и обувки допринася за повече парникови емисии за една година, отколкото всички международни полети по света.
Боите, използвани за боядисване на текстил са токсични, което превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на чиста вода в световен мащаб, наравно със селското стопанство. Самите платове също създават проблеми – полиестерът, който е най-често използваният текстил, се получава от изкопаеми горива, които допринасят за глобалното затопляне, а при пране отделя микрофибри, които достигат до океаните и причиняват замърсяване с пластмаси. Същото важи за спандекса. Проблемите, свързани с текстила, далеч не се изчерпват само с „изкуствените материи”. Заради мащабите на индустрията дори и естествените материи се превръщат в екологичен проблем. Обработката на памук изисква огромни количества вода и пестициди. Това води до рискове от суша и изключително много натоварва водните източници в държавите, където памукът се отглежда. Постоянното търсене означава повишен стрес върху други екологични сфери заради като разчистването на земя, загубата на биоразнообразие и качество на почвата, които също са широко разпространени.
Когато дрехите, изработени от синтетични влакна (полиестер, найлон, акрил), се перат милиони миниатюрни микрофибри попадат чрез пречиствателните станции в моретата, реките и езерата. Влакната съдържат токсични химикали, които влияят неблагоприятно на водните екосистеми, пренасяйки замърсители към животинска тъкан.
Има няколко налични материала, които са по-природосъобразни, като например устойчива вискоза и устойчива вълна. За да има обаче наистина ефект, крайният потребител трябва да се включи.
Според Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (UNECE), ако потреблението продължи със сегашния си темп, ще се нужни три пъти повече природни ресурси до 2050 г. спрямо използваните през 2000 г.“.
Бавната мода е антидота на потребителското мислене за еднократна употреба, което никога не е удовлетворяващо. Тази индустрия дава приоритет на качеството пред количеството.
Неразделна част от устойчивата мода са етичните и справедливи търговски практики. Това включва гарантиране на справедливо заплащане и безопастни условия на труд за всички работници, ангажирани в производствения процес, както и използването на материали, получени по етичен и устойчив начин.
Заради икономическия, социалния и екологическия отпечатък на тези стоки, Европа трябва да вземе спешни мерки, настояха българският бизнес и българските институции. За пример беше изтъкната подготовката на ограничаващо законодателство във Франция и Германия, но също беше изразено съмнение, че България ще посмее да направи това. У нас ограниченията се очакват основно от европейските регламенти.
В заключение Цветелина Милчалиева призова да се даде приоритет на марки и стоки, които възприемат етични производствени и трудови практики чрез социални стандарти и гаранти за спазването им, в лицето на социалните партньори.
