Пламен Димитров пред БНР: Не сме доволни от решението за линията на бедност

Не сме доволни от решението за линията на бедност. Това каза пред БНР Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Според КНСБ методиката за определяне на линията на бедност трябва да се промени и да се отчита ръстът на цените на годишна база в така наречената малка потребителска кошница. Експертните сметки на синдиката сочат, че по този начин за догодина линията на бедност трябва да е с 29 лева по-висока от предлаганата от правителството или 667 лева.

Синдикатът настоява и за приемането на така наречената заплата за издръжка в България.

„Идеята да се определи и да се договаря не само цената за нискоквалифицирания труд като минимална, стартова за всички след това сектори и браншове, а и такава за знания и умения за хора със средно образование, каквито се изискват за съответните длъжности и професии, а и тези работни места, където се изисква висше образование, това да бъде една тристълбова минимална схема на заплащане, от която започва договарянията във всички браншове, сектори и предприятия. Това го има в много държави и в ЕС„, обясни Димитров.

Той уточни, че в България от 1991 г. има също препоръчителни коефициенти към минималната работна заплата, които обаче не са задължителни.

„Много често се спрекулира с тезата – с вдигането на МРЗ се смачквали заплатите. Ние казваме, че е нужно с вдигането на МРЗ да се повишават и възнагражденията на хората със средно и висше образование, за да има справедливост“, обясни той. По думите на президента на конфедерацията настоящото равнище на МРЗ у нас е ниско дори за нискоквалифицираните работници.

„Международното организация на труда успя през март тази година да определи дефиниция и методология за изчисляване на заплатата за издръжка и всяка държава членка занапред трябва да използва тази дефиниция и методология, да я адаптира на местно ниво – нещо, което ние като синдикат опитваме да правим вече доста години. Според нея издръжката на живот за един работещ, живеещ сам, е 1453 лв. за второто тримесечие, по последни данни. МРЗ за нискоквалифицирания труд трябва да гони това ниво. Дори с новите числа знаем къде сме – 1077 лв. МРЗ за следващата година. Смятам, че при средно и висше образование стартовите равнища трябва да имат поне между 20 и 30 на сто върху минималната заплата – на национално нови, оттам насетне – по сектори и браншове тя ще бъде много различна“, подчерта Димитров.

Цялото интервю може да чуете тук.