„На годишна база към юли 2024 г. средната работна заплата е нараснала със 17,3 процента. При една намаляваща или по-малко нарастваща инфлация, това означава не само номинален, но и реален ръст на доходите. Проблемът е, че само около една трета от българите получават доходи около средната работна заплата и над нея. Близо 65-66 % са с доход под СРЗ и това е голям проблем.“ Това каза в ефира на bTV Radio президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Ние не предлагаме увеличение на линията на бедност, а друга методика, която действаше от 2019 до 2021 г. Тя беше променена заради ковид пандемията. Методиката от 2019 година, която ние предлагаме, за първи път стъпваше въху данните за динамиката на бедността на Евростат, ценовите движения и допълваше числото, което се получава през методиката със състава на малката потребителска кошница за предходната година“, посочи той и допълни: „Иначе казано – данните, които ползваме сега на Евростат, са от 2022 г. и се прилагат за 2025 г., тоест имаме близо 3 години лаг във времето при тази динамична инфлация, която видяхме, както и неотчитане допълнително на инфлацията на малката потребителска кошница с включените 20 стоки и услуги в ежедневното потребление, особено на бедните домакинства. Според нас това е грешно и не отчита актуалното ниво на линията на бедност, а оттам съответно и мерките, които се предприемат за подкрепа при социалното подпомагане на бедните лица не са достатъчно ефективни. Това се вижда от другите данни, които пак са от Евростат на лицата в риск от бедност и социално изключване, които в България са около 30%, тоест близо една трета от цялото население – 1.933 млн. души живеят в риск от бедност или социално изключване. Това е спорът, който имаме, а числото се получава автоматично – 667 лева, но то може да бъде същото като това или близко до него. Сега чуваме, че няма никакво желание да се върнем към методиката отпреди Ковид, която всъщност е правилната“.
Димитров напомни, че тази година през март бе постигнато историческо съгласие в УС на МОТ за дефиниция и методология за заплата за издръжка.
„На всяко тримесечие ние изчисляваме колко са необходимите средства за издръжка и приравняваме през съответната заплата за издръжка в зависимост от това колко са членовете на домакинството“, заяви той и уточни, че според последните данни (от юли т. г.) нетно един работещ и живеещ сам трябва да разполага с 1453 лв. месечно.
„Ние обаче казваме, че вече има тристранно договорена методология и дефиниция и е крайно време да я приложим час по скоро на национално ниво. Искаме към НСИ да се създаде тристранна работна група, която в спешен порядък да направи това“, категоричен бе президентът на конфедерацията.
На въпрос за това как трябва да бъдат определяни възнагражденията на по-виско квалифицираните кадри Димитров каза: „Минималната работна заплата трябва да гони заплата за издръжка на сам работещ, сам живеещ. С работодателите и правителството, освен настоящата МРЗ, на национално ниво, трябва да имаме второ договаряне за хората със средно образование, както и за тези с висока квалификация, която се изисква за тяхната работа. Предлагаме тук да имаме около 30% разлика. Ако МРЗ за нискоквалифицирани ще е 1077 лева догодина – с 30 на сто повече трябва да получават хората на длъжности, за които се изисква средно образование, и съотвено с 30% повече от тях да получават тези с висше образование. Това би трябвало да са ориентирите за цената на труда“.
Цялото интервю може да чуете тук.