КНСБ представи приоритетите и исканията си към политическите партии за спешни действия

Ключовите послания и искания на КНСБ към партиите, които участват в изборите за парламент и към следващото правителство, в областта на икономическата и подоходната политика, социалната сигурност, зеления и дигитален преход, социалния диалог и колективното трудово договаряне и пазара на труда бяха представени на пресконференция днес от ръководството на конфедерацията. Спешните решения и действия бяха посочени от президента на КНСБ Пламен Димитров, главния икономист Любослав Костов, вицепрезидентите Огнян Атанасов и Тодор Капитанов, консултанта по „Социална защита“ Ася Гонева, лидерите на федерации, сред които председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева, зам.-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването д-р Пламен Радославов, председателят на ФТС Александър Шопов и др.

Икономическа и подоходна политика

Седем са приоритетите за нас в областта на икономическата и подоходната политика, каза Пламен Димитров и обясни, че конфедерацията настоява за ускорени стъпки за присъединяване към Еврозоната, ОИСР и сухопътен Шенген с цел достигане на БВП на глава от населението поне 70% и компенсация на един нает по Паритет на покупателна способност в размер на поне 67% от средноевропейските стойности към 2027 г.

КНСБ настоява и за изготвяне на методология за официално измерване на „Заплата за издръжка“ по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ, която да служи като референтна стойност за провеждане на ежегодна политика по доходите. В дефиницията на МОТ четирите основни групи, които се измерват, са разходите за храна, за образование, здравеопазване и за жилище. Над тях всяка държава може да прецени според своята специфика какво да допълни.

„Тази методология може да се реализира за един месец. Тя е публикувана на сайта на МОТ и може лесно да се адаптира. Това е начинът да продължим с политика по доходите, която има смисъл. Пагубно е това, което се случва и пазарът няма да издържи – меренето спрямо средната заплата за издръжка и искането заплатите да са над нея. Референтната стойност е Заплатата за издръжка – тя излиза от пазара на труда и определя минимума, към нея всеки трябва да мери благосъстоянието си. Ето защо настояваме за фундаментална промяна – отвързване на всички плащания от минималната и средната работна заплата и реферирането им към заплатата за издръжка“, обясни президентът на КНСБ.  Той посочи, че методологията може да предвиди заплатата за издръжка да е национална, но и софийска, по примера на Англия, където има лондонска заплата за издръжка.

Отделно КНСБ настоява и за договаряне между социалните партньори на минимални работни заплати по икономически дейности и категории персонал.

Необходима е и ежегодна хоризонтална политика по доходите в обществения сектор, която да гарантира поне 10% ръст на заплатите на работещите в отделните сфери – образование, здравеопазване, земеделие, култура, транспорт, държавно управление. За 2025 г. това означава осигуряване на средства за „Персонал“ в размер на не по-малко от 1,8 млрд. лв.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов обясни, че новите фискални правила на ЕК, които не се обсъждат в страната ни, ще налагат ограничения и за България. Годишно разходите от БВП ще трябва да се намаляват с 0,4 %, което се равнява на около 800 млн. лв. по-малко бюджетни разходи. „При това ние сме отличници по бюджетен дефицит и ще плащаме за това заради 11 държави от ЕС, които не изпълняват критериите. Тези фискални ограничения не са в договора за ЕС“, посочи още Костов.

Той обясни още, че не са верни твърденията, че половината работещи българи получават минимална работна заплата. Такава получават 19,8 процента. Костов напомни, че КНСБ от години настоява за преструктуриране на данъчната система в България – 15/15/15, въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ и/или значително увеличаване на размера на данъчните облекчения за семейства с едно, две или повече деца. КНСБ настоява и за възстановяване на 20% на намалените ставки на ДДС за хляб, брашно и ресторантьорски услуги, което е предвидено в проектозаконите за 2025 г.

Сред предложенията на конфедерацията е и за разработване на дългосрочна стратегия за индустриална политика, като чрез нея трябва да се постигнат значителни инвестиции в индустрии, свързани с нисковъглеродния преход, които максимално да оползотворят активите и потенциала на засегнатите сектори.

Социална сигурност

В указанията на министерството на финансите се предвижда максималният осигурителен доход през 2025 г. да е 4130 лв. (3750 лв. сега). Беше създадена работна група, която не си свърши работата. КНСБ настоява през 2025 г. той да нарасне минимум с ръста на средния осигурителен доход за 2024 г., който ще бъде около 14%. Това би означавало 4275 лв. за следващата година, което е с 145 лв. повече спрямо заложения в СБП 2024 – 2026 г., обясни Ася Гонева.

Минималният осигурителен доход за всички осигурени лица, в т.ч. самоосигуряващите се, пък трябва да се предвиди най-малко на нивото на МРЗ за страната (1077 лв – ръст с 15,4%.), без да се допуска изключение за отделни групи осигурени лица (селско-стопански производители, тютюнопроизводители и т. н.);

С бюджетната процедура за 2025 г. трябва да се предвиди още:

• Осъвременяване на пенсиите от 01.07.2025 г. по „швейцарското правило“, като по отношение на максималната пенсия се приложи съотношението по това правило за 2024 г. – около 10%. Така максималната пенсия да се установи на 3740 лв. като първа стъпка към постепенно увеличаване съотношението минимална – максимална пенсия и отпадане на т. н. таван.;
• Минималното обезщетение за безработица да се увеличи с ръста на МРЗ за 2025 г., което би означавало поне 21 лв. минимален дневен размер на обезщетението за следващата година;
• Максималният размер на обезщетението за безработица да се увеличи с ръста на средния осигурителен доход за 2024 г, което би означавало около 122 лв. максимален дневен размер, при допускане за ръст на средния осигурителен доход с около 14%;

Гонева обясни още, че трябва внимателно да се проучат констатациите в Доклада за адекватността на пенсиите на Комитета за социална закрила и ЕК, както и препоръките на МВФ, относно необходимите мерки за финансова стабилизация на пенсионната система и на тази основа да планира краткосрочни и средносрочни мерки и политики за по-нататъшно повишаване адекватността на пенсиите и за ресурсното осигуряване функционирането на пенсионната система;

Въз основа на анализите на пенсионната система, подготвени съответно от МТСП и от Икономическия и социален съвет, трябва да се отстранят допуснатите изкривявания на принципа принос-права и да се повиши адекватността на пенсиите по устойчиви и справедливи критерии и правила. Въвеждане на специфични мерки и правила за постепенно изглаждане на разликите между пенсиите на мъжете и на жените.

Димитров обясни, че през следващите 20 години могат да се предприемат стъпки за увеличаване на осигурителните вноски, като през година, редувайки се, се вдига с един процентен пункт размерът на вноската за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и за т.нар. втори стълб на пенсионното осигуряване. Това означава, че например ако през 2025 г. се вдигне с 1 процент вноската за първия стълб, през 2026 г. няма да има увеличение, а през 2027 г. ще се увеличи вноската за втория стълб. Това е дълъг хоризонт – до 2045 г., който ще стабилизира капиталовите схеми и ще се постигне целта първият стълб да дава 55% заместване на последния получаван доход, вторият да дава 15-20 на сто от него, а третия – добавка от 10 процента. Така пенсионираното лице ще има между 80 и 85 на сто заместен доход.

Зелен и дигитален преход

Пламен Димитров обяви, че на проведен на 24 септември Браншови съвет в Министерството на енергетиката е постигнато развитие по две ключови искания на КНСБ. Едното е свързано с изготвянето на специален закон за създаване на дружество със специална инвестиционна цел, което да отговаря за рекултивация на терените в комплекса „Марица изток“. То ще е под шапката на енергийното министерство и в него ще постъпват средствата за рекултивирането на терените. Получено е съгласие от ЕК за преструктуриране на средства по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 580 млн. лв., които ще влязат в новото предприятие и ще се изразходват през 2025 и 2026 година.

Това са възможните средства. Нотификация за гласуваните от парламента по 250 млн. лв. годишно от бюджета през следващите 4 г. а тази цел няма, поясни Димитров.

Предстои и публикуване за обществено обсъждане на проектозакон за социална защита на хората, които ще пострадат при трансформацията към нисковъглеродна икономика. Чрез него ще се осигурят обезщетения за хората от енергийния сектор, които ще останат без работа 5 години, преди да навършат пенсионна възраст. Подобен закон има в Полша.

Огнян Атанасов посочи и останалите искания на КНСБ, свързани със зеления преход:

• Актуализиране на националните приоритети и цели за енергиен преход и климатични политики с участието на социалните партньори:

• • Изготвяне на позиция и активно участие на държавата в започналите процеси на предоговаряне Европейската зелена сделка;
  • Преразглеждане на проекта за Енергийна стратегия до 2030г. с визия до 2050 г. в съответствие с целите на актуализирания ИНПЕК;
  • Изготвяне на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, разработен на базата на задълбочен социално-икономически анализ на изпълнението на Европейския зелен пакт в България;
• Да се определят националните приоритети за нисковъглеродни инвестиции, които могат да бъдат финансирани по двете основни линии на Плана за възстановяване и устойчивост – Многогодишната финансова рамка и Ново поколение ЕС.
  • • Ускоряване на мерките за социално-икономическа трансформация на въглищните региони, съгласно териториалните планове за справедлив преход, без това да е обвързано със затваряне на ключови енергийни мощности – финансиране за нисковъглеродни инвестиции в предприятията, изграждане на индустриални зони, повишаване на уменията на работещите;
    • Ограничаване на субсидиите за ВЕИ проекти с оглед недостига на мрежови капацитети и необходимостта от изпреварващи инвестиции за мрежи.
• В съответствие с целите на ИНПЕК правителството да представи генерален план за комплекса „Марица Изток“ в съответствие с решението на НС за прекратяване на въгледобива през 2038 г., съпроводен с решения за бъдещето на държавните активи и човешкия ресурс.
  • Подготовката на реформа на БЕХ и отделяне на преносните оператори в отделен холдинг да бъде съгласувано със социалните партньори преди представяне в Брюксел, включително балансирано прехвърляне на финансови тежести към новия холдинг.
• КНСБ подкрепя инициативата на ЕКП, комисията да създаде Европейска директива за справедлив преход, която да съдържа правна рамка за защита на социалните и трудови права на работниците по време на прехода, чрез силен социален диалог и колективно договаряне. Очакваме от българското правителство активна позиция при разработване на директивата, съгласувано със социалните партньори;
• Създаване на механизъм за подкрепа за подкрепа на енергийно бедните домакинства след въвеждането на либерализацията на цените на електроенергията за битовите потребители и отговорните за това институции. Настояваме също така за яснота относно управлението на Социалния климатичен фонд, който е насочен за подпомагане на семействата, които ще бъдат най-силно засегнати от разширяване на търговията с емисии за сградите и транспорта.
• Гарантиране на справедлив дигитален преход, основан на дигитално управление, ориентирано към човека и ефективно регулиране на изкуствения интелект на принципът „човекът има контрол“.

 КТД

Приложението на Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне по заплащането – това е една от основните директиви, при които КНСБ от около две години настоява основно държавата да заеме своята роля и да направи нужното за транспонирането ѝ. Това посочи вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов. По думите му чрез въпросното транспониране ще се предложи законодателно пътят за увеличаване на покритието с колективни трудови договори във всички икономически сектори.

По думите на Капитанов съгласно Директивата за равно заплащане между мъжете и жените или за равно заплащане при полагане на един и същи труд очакването е да бъде определена цената на труда на всяко едно работно място без значение от пола. „Тук отново излиза една голяма тема – уеднаквяването, доколкото и възможно, полагането на един и същи труд от хора, работещи по Закона за държавния служител и лицата, работещи по трудово правоотношение. В много администрации – МВР, МО има редица такива случаи, при които колеги за извършване на един и същи труд, заради това, че са назначени при различни условия, получават различни по размер заплащания и ползват различни защита от законодателството“, посочи още Капитанов.

Вицепрезидентът поясни, от сред очакванията на конфедерацията е също и ратификацията на Конвенция 190 на МОТ относно насилието на работното място.

„В условията на сумирано изчисляване на работното време в България е позволено да се полага до 56 часа труд седмично, а в целия ЕС ограничението е до 52 часа. Държавата много спешно трябва да предприеме мерки за уреждане на правната регламентация при полагане на труд на работещите чрез платформи – както на наетите, така и на тези, които им осигуряват работа. Работещите през такива платформи става все повече и остават в полето на незащитената заетост към настоящия етап“, уточни Капитанов.

Образование

Заплатите в средното образование изостанаха изключително много по редица показатели. Началната работна заплата на учителите е 1885 лева, каза председателят на СБУ д. ик. н. Янка Такева. По думите ѝ в началото на новата учебна година в образователната система са влезли 1300 пенсионери и ако това не се беше случило, учебната година не би могло да започне нормално. „Във факултетите по математика, физика, химия има по двама-трима кандидат-студенти. След три години няма да имаме преподаватели по математика и природоматематическите дисциплини, ако не се увеличат работните заплати в средното образование“, каза тя. Янка Такева уточни, че през тази година едва 6 студенти са решили да следват математика у нас.

„Нито един студент не иска да влезе в системата на средното образование за тази заплата. Младото поколение знае езици и няма проблем да отиде, където и да било в Европа“, уточни още председателят на СБУ и допълни, че кадровото обезпечаване на системата е поставено под риск. „Образованието в България след 6 години ще бъде лукс, основната начална работна заплата в родното образование трябва да бъде поне 2300 лева, за да бъдат привлечени можещи, знаещи и мотивирани преподаватели, категорична бе тя. „Това не е сезонна работа, а сектор, който е свързан и със сигурността на държавата. В Бюджет 2025 средствата за работни заплати трябва да бъдат увеличени с не по-малко от 1.2 млрд. лева спрямо Бюджет 2024, като само за работните заплати са нужни 689 млн. лева“, заяви още Такева.

Здравеопазване

В сферата на здравеопазването у нас липсват около 30 000 кадри, а в Европа недостигът се равнява на 1 млн. здравни специалисти. Това каза зам-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ д-р Пламен Радославов. От думите му стана ясно, че в София броят на заявършващите висше образование в специалност „медицина“ е около 430 души. Половината от тях са чужденци, огромен успех е, ако 110 от тях останат в България. През миналата година са били закрити места за обучение на медицински сестри, тъй като в рамките на две години не е имало желаещи да се запишат да учат в тази специалност.

„В момента се занимаваме с преговори с работодатели, които не желаят началната заплата за медицинска сестра у нас да е по-висока на тази от големите хранителни вериги. От януари водим преговори за едни 1890 лева. За последните 2 години приходите в НЗОК за болнична помощ са нараснали с 950 млн. лева – тоест поне 450 до 500 млн. лева трябва да влязат в джоба на работещите в здравеопазването, в болничната помощ“, подчерта д-р Радославов. Средната възраст на работещите в сектора е около 60 години. Той даде пример с това, че в болницата в Разлог има само един лекар, който е на разположение, тоест бива извикан на работа, ако има нужда от него и полага грижи за всички отделения в лечебното заведение. „В България достъпът до медицинска услуга е много лесен и бърз, но тази услуга е некачествена“, категоричен бе зам.-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването.