Публикуваме анализ на Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“, публикуван днес във в. „24 часа“ и озаглавен „Нема хора“ за работа. Ами да – далеч сме още от високите заплати.
В последно време се чуват коментари, че заплатите в България са станали толкова високи, че вече вредят на конкурентността на икономиката. Това е станало някаква мода и в последно време почти всеки бизнес, който има финансови проблеми, се оправдава с растежа на заплатите. Дали обаче наистина заплатите вредят на конкурентоспособността в България?
Ако погледнем данните на Евростат, наистина в България се отчита висок растеж на заплатите през последните години. Обаче растежът не е много по-различен, отколкото в други страни от региона. Например в средата на 2024 г. България е на второ място (след Хърватия) по най-висок растеж на разходите за труд, но Румъния е на десети от процента след нас,
а малко по-назад са Унгария и Полша. През 2023 г. България беше на пето място по растеж на заплатите след Унгария, Румъния, Полша и Хърватия.
С други думи, растежът на заплатите в България е сравним с динамиката в целия регион и няма нищо особено различно, което да е плашещо за конкурентността. Напротив – ако погледнем номиналните нива на заплатите, те в България остават най-ниски в Европейския съюз и не само. Още години трябва да растат, за да настигнат дори нивата в Централна Европа – въобще не говорим за доходите в Западна Европа. Така че, за съжаление, все още сме далеч от високите заплати. Можем да погледнем на въпроса и макроикономически, като погледнем платежния баланс. За първите седем месеца на годината той отчита излишък от над 2,8 милиарда евро по салдото за стоки и услуги. Това означава, че българският износ на стоки и услуги е значително по-голям от вноса и в страната влиза повече валута, отколкото излиза. При това не само, че имаме голям излишък от износ на стоки и услуги, но и той се увеличава – което е знак, че конкурентността на българския износ се увеличава.
Но най-важен е пазарът на труда, защото реално той е движещ за заплатите. Буквално тези дни Евростат отчете, че безработицата в България остава сред най-ниските в Европа. В същото време отново данните на Евростат показват, че заетостта в България е най-висока в сравнение с всички съседни страни и е на нивата на Централна Европа, като вече се доближава до добрите примери в Западна Европа.
Висок процент на заетост и ниска безработица, преведено на човешки език, означава дефицит на кадри. Когато кадрите не достигат и при растящо търсене на труд, резултатът е вдигане на заплатите. С други думи, реалността е точно обратна на страховете – икономиката е конкурентна и точно затова се вдигат заплатите. При липса на конкурентност щяхме да видим масова безработица, дефицит по платежния баланс и спад на заплатите. Нищо подобно не се забелязва.
За заетите сегашната ситуация е добра – по-лесно се намира работа, вдигат се заплатите. Обаче за бизнеса това създава проблеми и предизвикателства. Общо взето, голяма част от бизнеса е свикнал да работи с евтин труд и лесно намиране на персонал и все още отказва да приеме, че ситуацията се е променила. Това е логично – все пак повече от две десетилетия имахме огромна безработица, която водеше до ниски заплати. Но е крайно време да се разбере, че това положение е минало. Вече сме в ситуация на дефицит на кадри, което неизбежно води до вдигане на заплатите.
Вместо да тъгуват за „добрите времена“ на евтиния труд, все повече бизнеси осъзнават, че изходът е в инвестиции и повишение на производителността, така че с по-малко хора да се произвежда повече. Автоматизация, информационни технологии, нови машини, обучение на персонала – това са само примери за успешни подходи за повишение на
производителността.
Това вече се вижда и в икономическата статистика – инвестициите в машини и оборудване в България са сред най-високите в целия Европейски съюз като дял от БВП. Така че повечето бизнеси реагират адекватно на ситуацията, инвестират и успяват да повишат конкурентността. Неизбежно и останалите ще ги последват. Проблемът обаче е на ниво политика. Все още цялата ни инвестиционна политика е насочена към привличане на инвеститори с ниска добавена стойност – само и само да създават работни места. Тази политика беше адекватна преди години при високата безработица, но вече е напълно погрешна. При липса на хора да се стремиш да привличаш трудоемки бизнеси е абсолютно неадекватно. Затова е време за преглед на инвестиционните приоритети. Имаме нужда от фокус върху инвеститори с висока добавена стойност, които могат да плащат високи заплати. Имаме успешни примери в региона за привличане на инвеститори – и Румъния, и Унгария, и Турция, и Чехия, и просто трябва да следваме добрите примери. Не е нужно да измисляме топлата вода, просто трябва да следваме добрата практика.