КНСБ предлага въвеждане на допълнителни фискални мерки, които да доведат до още 4,7 млрд. лв. нетни приходи в бюджет 2025. Те ще позволят да се финансират 1,6 млрд. лв., необходими за реализиране на политика по доходите в обществения сектор и 380-те милиона за ръста на минималната работна заплата от 1 януари. С оставащите 2,7 млрд. лв. пък ще може да покрие ръстът на пенсиите по швейцарското правило.
Тази визия на конфедерацията за бюджета за 2025 г., с предложения, които да доведат до запазване на дефицит от 3%, който покрива критериите за влизане в езрозоната, бе представена днес, 25 октомври, в рамките на форум „Фискална устойчивост и политика по доходите през 2025 г.“, организиран от КНСБ и Фондация Фридрих Еберет България.
„Целта е да покажем как си представяме възможността бюджетът за 2025 г. да бъде балансиран с дефицит до 3%, да не орязваме разходи, а да направим фискално пространство, за да увеличим разходите в премереност, която касае политиката по доходите и да изпълним законовите регламенти по отношение на ръста на пенсиите“, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Главният икономист на конфедерацията Любослав Костов обясни, че КНСБ предлага алтернативен вариант за справяне с предизвикателствата пред Бюджет 2025 и предприемане на конкретни стъпки за повишаване на приходите, както и стартирането на обществена дискусия относно необходимите промени в данъчната система на България. По думите му последните години показват, че съществуващата данъчна система все по-трудно успява да балансира приходно-разходното съотношение и да отговори на фискалните необходимости на домакинствата, бизнеса, държавата.
Европейският дебат от година насам е следният – новите европейски правила налагат по-строг фискален контрол, по-строга фискална консолидация от тази, която до момента правеха страните членки. Години наред ние залагахме на дефицити в нашите бюджети и отчитахме излишъци. Средният дефицит за последните десет години, който страната ни е отчела, е 1.07. Средният дефицит на другите държави е малко над 3%, посочи Костов. Той допълни: „Продължаваме да сме страната с най-високите неравенства в доходите. В превод – 20-те процента най-богати българи получават 6,6 пъти повече доходи от двайсетте процента най-бедни българи“.
От думите му стана ясно, че в ЕС 20-те процента най-богати получават 4,7 пъти повече от 20-те процента най-бедни. Идеята на данъчната система, идеята на преразпределянето през бюджета на плодовете на икономическия прогрес е от една страна да намалява неравенствата, от друга – да гарантира онези дисбаланси, които поражда пазарът. Според данните, представени от директора на ИССИО, по индекса за ангажимент на намаляване на неравенствата България се нарежда на 69-то място от 164 държави. По данъчно облагане страната ни е на 157-мо място. Преди нас се нареждат държави като: Ливан, Тринидад и Тобаго, Само, Белиз и др. След нас са страни, сред които: Северна Македония, Бахамите, Южен Судан и др.
Сред мерки, които КНСБ предлага в приходната част на бюджета са:
- Повишаване на размерите на данъчни облекчения за работещи семейства с деца. Те могат да се вдигнат на 1200 лв. за едно дете и 1500 лв. за две деца;
- Промяна в данъчната ставка на ДДЮЛ (корпоративния данък) от 10% на 15%;
- Използване на единна данъчна ставка по ДДС и възстановяването на временно намалените такива за хляб и ресторантьорски услуги;
- Повишение на ставката на данък дивидент на минимум 10%;
- Данък върху финансовите транзакции (FTT);
- Дигитален данък;
- Данък „вредни храни“;
- Облагане на свръхпечалбите според действащите регламенти на европейското законодателство;
- Ежегодно повишение на максимално осигурителния праг най-малко с размера на нарастване на годишния среден осигурителен доход – за 2025 г. той трябва да е 4275 лв.
- За периода 2025 – 2045 г. нарастване на осигурителните вноски с общо 10 пр. п., разпределени по равно в Първи и Втори стълб (5 пр. п. в първи стълб и 5 пр. п. във втори стълб) За 2025 г. първа стъпка – т.е. ръст с 1 пр. п. на вноската в Първи стълб.
- Разходна мярка: Развързване на всички социални плащания от МРЗ за страната;
Ако се изпълнят всички тези мерки, общият ефект за приходната част на бюджета ще е минимум 4,4 млрд. лв.
В частта на политиката по доходите КНСБ настоява за:
- Провеждането на обща хоризонтална политика по доходите, която да води до поне 10% ръст на разходите за „Персонал“. (Съответните увеличения по конкретните структури е редно да бъдат обвързани и с резултатите от индивидуалното представяне на работещите.)
- „Заплатата за издръжка“ да се превърне като основен „бенчмарк“ към който трябва да се съотнасят отделните нива на заплащане.
В рамките на форума бяха представени конкретните необходими средства за увеличение на заплатите в съответните обществени сектори.
- За образованието
Предучилищно и училищно – нужни са 600 млн. лв. Това ще позволи възнагражденията да достигнат ЗИ от поне 1,5 пъти. Средната работна заплата за второто тримесечие на ИД „Образование“ е 2432 лв., което означава, че е 1,30 пъти спрямо заплатата за издръжка, изчислявана от КНСБ и 1,06 пъти от СРЗ за страната (2296 лв.).
Висше – минимум 200 млн. лв.
- За сектор Земеделие – нужни са 102,6 млн. лв. СРЗ за второто тримесечие на ИД „Селско, горско и рибно стопанство “ е 1644 лв., което означава, че е 0,88 пъти ЗИ и 0,72 пъти от СРЗ за страната (2296 лв.);
- За сектор Култура – още 43 млн. лв. СРЗ за второто тримесечие на ИД „Култура, спорт и развлечения“ е 1979 лв., което означава, че е 1,06 пъти ЗИ и 0,86 пъти от СРЗ за страната (2296 лв.);
- За сектор Транспорт – 131,3 млн. лв., от които за ЖП транспорт – 75,6 млн. лв.; за Градския транспорт – 51,5 млн. лв., за заплатите в АПИ – 4,2 млн. лв.;
- За „Български пощи“ – 34 млн. лв.;
- За Държавното управление – необходими са 315,6 млн. лв. /или ръст от 10%/;
- За Здравеопазване – 165 млн. лв. /ръст от поне 10%/, като основният фокус са възнагражденията в училищното и детското здравеопазване.;
- За Агенцията за ядрено регулиране – 0,62 млн. лв.;
- За БНР – 7,1 млн. лв.
Общо необходимите средства за ръст на заплатите в обществения сектор се равняват на 1,6 млрд. лв. Предложените от КНСБ мерки за приходната част на бюджета пък биха довели до поне 1,9 млрд. лв. повече постъпления през 2025 г.
Запис от форума можете да видите тук.
Презентация на предложенията на КНСБ можете да видите тук.
