Публикуваме Становище на Конфедерация на независимите синдикати в България по проектопредложенията за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗДДС и ЗАДС, представено днес, 28 октомври, на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Ключово предложение за изменения и допълнения на ЗКПО за следващата година е надграждането и синхронизирането на текстовете за прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък според насоките на ОИСР. Допълнителната глава, създадена в закона в края на 2023 г., стъпва върху Директива 2022/2523, чиято цел е гарантиране на глобалното минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и големите национални групи в рамките на Съюза. КНСБ изразява подкрепа за така направените предложения, чиято цел е да подобри законодателната рамка по начин гарантиращ избягването на правна несигурност при тълкуването на конкретните текстове в тази част от ЗКПО.
Като позитивно трябва да бъде оценено и предложението за прилагането на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Измененията стъпват на Регламент на ЕС, който позволява подпомагането на общините, чието население е изправени пред по-съществен риск от липсата на работа. Останалите предложения за промени в ЗКПО се свързани с актуализирането на отделни разпоредби в законодателния акт, както в премахването на текстовете свързани с преустановената практика за издаване и използване на хартиени ваучери.
ЗИД на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Предложените промени за изменение и допълнение на закона за данъците върху доходите на физическите лица са фокусирани върху прецизирането на разпоредбата относно правото на ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания (чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ), както и в извършването на редакционни промени в синхронизирането на дейността на Националната агенция по приходите. По-същество тези текстове имат единствено надграждащ характер и не водят след себе до промяна в действащата нормативна уредба на закона. Разбира се, КНСБ ще подкрепи направените предложения за изменения и допълнения в ЗДДФЛ, само ако бъде разширена данъчната основа на облекчението, за което настояваме от няколко години.
ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В ЗДДС са най-съществените предложения, свързани с измененията и допълненията на данъчните закони. На първо място, КНСБ приветства решението временните мерки за намаление на данъчните ставки за определение дейности и продукти да не бъдат продължени. Това искане на Конфедерацията не е ново и почива на принципа на равнопоставеност при данъчното третиране на икономическите субекти. Освен това проучванията направени на „терен“ доказаха липсата на ефективност от прилагането им, което в комбинация със загубата на постъпления в бюджета потвърдиха, че продължаването на мярката (след премахването на здравните ограничения) не бе оправдано.
Предложението прагът за регистрация по ДДС да бъде увеличен от 100 хил. на 166 хил. лв. е идея, изложена при приемането на бюджета за 2024 г. Този текст стъпва на дадена в рамките на ЕС възможност за облекчаване на административната тежест за микро и малките предприятия. Освен това, анализите по темата разкриват, че повишението на изискуемия оборот за задължителна регистрация по ДДС няма съществен негативен ефект върху постъпленията от данъка, което е един допълващ аргумент в полза на потенциалната промяна. От друга страна, при окончателно решение дали да се приложи тази мярка, трябва да се вземат предвид и потенциалните рискове от създаване на неконкурентни предимства за едни фирми пред други. В тази връзка за КНСБ въпросът остава отворен.
В рамките на предложенията са налице текстове за транспониране на националното ни законодателство с различни Директиви и Регламенти. Всяка от тях е израз на ангажиментите на страната ни към синхронизиране на изискванията свързани с данъчното законодателство в рамките на Съюза. В този контекст КНСБ изразява подкрепа за така направените постъпления за промяна в тази част на ЗДДС. Друга добра мярка, чиято цел е да намали административната тежест, е въвеждане на епизод от живота „Стартиране на бизнес“ и епизод от живота „Закриване на бизнес“, където срокът за проверка при регистрация да се намали до 7 календарни дни.
Дискусионен остава въпросът за въвеждането на тримесечно отчитане на стойността на дълготрайните активи и материалните запаси на дружествата. В мотивите към предложението е изтъкнато, че подаването на данни за съответните активи четири пъти в година би дало възможност за получаването на навременна информация, която да съдейства на НАП за улесняване на дейността при ревизионни производства. От друга страна, по отношение на очакваните резултати (повишаване на събираемостта на данъчните приходи) вносителят не посочва конкретен ефект върху постъпленията, оставайки въпроса отворен. КНСБ категорично застава зад всички мерки, които водят до изсветляване на дейността на юридическите лица в страната, но в случая счита че ефектът от така направеното предложение няма да допринесе за основната цел – да се повишат постъпленията в бюджета. Освен това, прилагането на мярката би поставила допълнителна административна тежест върху юридическите лица. На базата на изложеното конкретното предложение не се подкрепя.
ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)
ЗАДС е последният закон, по който има предложения за изменение и допълнение във връзка с предстоящото приемане на бюджета на Република България за 2025 г. Новите законодателни текстове в него са фокусирани върху ограничаване на данъчнозадължените лица от презапасяване с тютюневи изделия, отстраняването на установени затруднения при определяне на компонентите, съдържащи се в течностите за електронни цигари, както и в извършването на някои редакционни промени. Въвеждането на рестрикции по отношение на първия от изброените елементи е важно решение, чиято цел е да не допусне изкривяване на пазарните принципи в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки. Подобна ситуация се наблюдаваше в началото на 2024 г., което рефлектира негативно и върху постъпленията от конкретния налог. Останалите законодателни предложения в ЗАДС имат за цел подобряване на съществуващата нормативна уредба, което също така трябва да се определи като позитивна стъпка. Във връзка с изложеното КНСБ изразява позиция на подкрепа по отношение на промените в ЗАДС.
Визията на КНСБ за преструктуриране на данъчната система в България
Представените промени в законодателната рамка на Бюджет 2025 могат да бъдат определени като „козметични“ и сами по себе си не водят до съществени изменения в четирите закона. Тяхната цел е да запазят съществуващата концепция на данъчна система през последните над 15 години. Но това, според нас, не е устойчиво, защото последните календарни, и съответно бюджетни периоди, показаха, че съществуващата данъчна система все по-трудно съумява да балансира приходно-разходното съотношение.
В тази връзка, КНСБ напомня за позицията си, стъпваща на емпирични доказателства, че съществуващата данъчна система има нужда от промяна във философия си. От първостепенно значение е да се измени съществуващото съотношение на преките и косвените данъци по начин, водещ до облекчаване на данъчната тежест за хората с ниски и средни доходи.
Стъпвайки на последователната си и принципна позиция по въпроса, както и във връзка с предизвикателствата пред изготвянето на финансовата рамка около бюджета за 2025 г., КНСБ настоява за поредна година за действия в следните посоки:
- Като алтернатива на необлагаемия минимум, който КНСБ предлага от години, предлагаме за 2025 г. да бъде разгледан вариант със значително повишаване на размерите на данъчни облекчения за работещи семейства с деца. Предлагаме данъчното облекчение за работещи семейства с едно дете да бъде в размер на 1200 лв., а за две деца – 1500 лв.
- Промяна в данъчната ставка на ДДЮЛ (корпоративния данък) от 10% на 15%. Чрез прилагането на тази мярка се търси вариант за балансиране на несъответствието в приноса между работещите и бизнеса. Припомняме, че средната ставка данък „печалба“ е ЕС е 21,3%, а в Еврозоната е 23% или по „правило“ ставката на данък печалба варира в диапазона между 19% и 25% сред отделните икономики в Общността; При прогнозна печалба от около 64 млрд. лева за 2025 г. (според СБП 2024-2026) очакваните постъпления в бюджета при запазването на ставката са в размер на около 6,4 млрд. лв. Потенциалната промяна свързана с нарастване от 5 пр. п. на корпоративния данък би означавало допълнителни приходи от около 2,2 млрд. лв. (предвиден е ефектът от данъчно бягство в следствие на изменението в ставката).
- Използване на единна данъчна ставка по ДДС и търсене на варианти общата ставка да се понижи от 20% на 15% плавно през следващите години. По този начин се намалява вторичното облагане на всички български граждани и се постига по-благоприятно съотношение между преките и косвените налози.
- Възстановяване на временно намалените данъчни ставки на хляба, хлебните изделия, брашното и ресторантьорските услуги, което ще донесе допълнителни приходи в размер на поне 500 млн. лв.;
- Повишение на ставката на данък дивидент на минимум 15% с цел ограничаването на възможностите за избягване на осигурителните плащания, които понастоящем съществуват. Прилагането на тази мярка има два основни аспекта:
- Повишение на постъпленията в бюджет от този тип налог – очакван ефект 100 млн. лв.
- Ограничаване на възможността да се укриват осигурителни плащания.
- Въвеждане на алтернативни данъци – които биха донесли значителни ежегодни допълнителни приходи в бюджета, като се стъпи върху съществуващата вече европейска практика, като например:
- „Данък върху финансовите транзакции“ – (FTT), който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС. Прилага се в 11 държави-членки. За да се избегне негативен ефект върху реалната икономика, както е твърдението на редица представители на бизнеса, данък за финансовите транзакции няма да се прилага при следните частни случаи: ежедневни финансови дейности на граждани и фирми (напр. заеми, плащания, застраховки, депозити и др.); дейности за инвестиционно банкиране в контекста на набиране на капитал, транзакции, извършвани в рамките на операции по преструктуриране; рефинансиране на транзакции с централни банки на държави и ЕЦБ. Очакван ефект от мярката – допълнителни приходи в размер на 600 млн. лв.
- „Дигитален данък“ – този данък е част от предложението на ОИСР за изменения в международната данъчна уредба. Данъчното облагане следва да се базира на това къде се създава стойността, което означава, че трябва да бъдат намерени универсални принципи за определяне на мястото, на създаване на стойност в условията на разрастващ се цифров пазар. Водеща идея в този механизъм е печалбите да бъдат регистрирани и да бъдат облагани там, където фирмите имат значително взаимодействие с потребителите посредством съответните цифрови канали, а не там, където са регистрирани по седалище. Дванадесет държави-членки в ЕС прилагат този вид налог, като очаквания ефект от него е в размер на 400 млн. лв.
- Данък „вредни храни“ – този тип данък се прилага широко в рамките на ЕС и е фокусиран върху продукти, които не са от основната потребителска кошница.
- Прилагането на мерките за облагане на свръхпечалбите в определени сектори, според действащите регламенти на европейското законодателство, като например – хазарт, банково дело и т.н.
- Развързване на всички социални плащания от минималната работна заплата за страната. Очакваният ефект за следващата години е в размер на поне 300 млн. лв. намаление на разходите.
- Ежегодно повишение на максималния осигурителен праг най-малко с размера на нарастване на средния осигурителен доход. Това означава той да достигне равнище от поне 4275 лв. през следващата 2025 г.
- Плавно нарастване на размера на осигурителните вноски с по един процентен пункт през година, редувайки вноската за фонд „Пенсии“ и т.нар. „втори стълб“ на пенсионното осигуряване. Тази мярка трябва да се прилага в перспектива от 20 години, което би довело до общо увеличение за периода от 10 пр. п. (по 5 пр. п. за всеки стълб), и би намалило ерозиращия ефект на сега съществуващия недостиг в системата на социалното осигуряване. Остойностеният ефект от въвеждането на това предложение е в размер на около 600 млн. лв.
Прилагането в комплект на представените мерки е както следва:
- Ръст на данъчни облекчения – увеличение на разходите с 1 млрд. лв.
- ДДЮЛ – увеличение на приходите с 2,2 млрд. лв.
- ДДС – увеличение на приходите с 0,9 млрд. лв.
- Данък „дивидент“ – увеличение на приходите с 0,1 млрд. лв.
- Данък върху финансовите транзакции – увеличение на приходите с 0,6 млрд. лв.
- Дигитален данък – увеличение на приходите с 0,4 млрд. лв.
- Данък „свръхпечалба“ – 0,25
- Развързване на социалните плащания от МРЗ – намаление на разходите с 0,3 млрд. лв.
- Повишаване на максималният осигурителен доход – 0,35 млрд. лв.
- Повишение на осигурителната вноска за „Пенсии“ – 0,6 млрд. лв.
Общ ефект за Бюджет-2025: Допълнителни нетни приходи в размер на 4,7 млрд. лв.
Изложените предложения дават както алтернативен вариант за справяне с предизвикателствата пред Бюджет 2025, така и са основа за стартиране на обществена дискусия с по-дългосрочен хоризонт относно необходимите промени в данъчната система на България. Крайъгълен камък в бъдещата концепция трябва да е създаването на условия за повишение на приходите, в комбинация с далновидна разходна политика, която да не е за сметка на българския работник преимуществено. Липсата на такъв сериозен обществен и политически дебат бе основната причина, поради която КНСБ не подкрепи пакета с данъчни промени по време на комисията по бюджет и финанси към НСТС.
В заключение КНСБ ще подкрепи данъчните закони за 2025 г. само при условие, че съществена част от нашите предложения бъдат възприети веднага, а по останалите започне широк обществен дебат за бъдеща реализация.