На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха представени предложенията на КНСБ, свързани с данъците и доходите.
„Като главен синдикат мислихме за различни варианти, които могат да се търсят като решение и предложихме повече от 10 мерки, които са свързани с промяна в данъчната система, които биха донесли близо 5 милиарда, или по-точно 4,7 милиарда приходи в бюджета. Така че по тази линия направихме своето предложение и неговата цел е да успее да балансира ситуацията, така че всичко, което ще се събере като повече приходи да има възможност и съответно необходимите разходи, които ще има за 2025г. да се реализират.“, посочи пред bTV Radio Петър Мишев, икономически анализатор от Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ.
Сред предложенията са вдигане на ставката за корпоративния данък от 10 на 15%, данък върху финансовите трансакции, даже и въвеждане на данък върху вредни храни.
От КНСБ настояват и за 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор.
“Това е нашето дългогодишно предложение за провеждане на хоризонтална политика, 10-те процента са на фонда, който е в момента за заплати, от 2024-та той е 18 милиарда, така че говорим за 1 милиард и 800 милиона, като тук включваме и ръста на МРЗ, който ще имаме от 1 януари 2025 г. Това е нашето искане. Като сравним с нашите данъчни предложения, които са 4,7 милиарда, остава нетен ефект от около 3 милиарда за бюджета. Плюс преосмисляне вероятно на капиталовата програма или на някои разходи, които са завишени. Защото това, което представиха от МФ е един разширен вариант на това, което искат отделните министерства. Това, което заяви и днес министър Петкова е, че бюджетният дефицит ще е до 3%, изглежда напълно постижимо, така че нашите предложения са в тази посока, абсолютно постижими, да има възможност и приходите в бюджета да се повишат. И от гледна точка, че все пак е необходима някаква политика по доходите, така че считаме, че тези 10% са разумно искане на фона на ситуацията, която има.”, посочи Мишев.
„Само връщането на ставките на брашното и хляба на 20% е на практика единствената ефективна мярка, защото тя донася около 400-500 милиона допълнителен приход в бюджета, но към момента е недостатъчна“, смята икономическият анализатор.
„Философията на данъчната система има нужда от промяна, добави още той“, каза още икономическият анализатор.
По отношение на позицията на управителя на БНБ Димитър Радев посочи, че е необходимо спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание.
„Съвсем разумно твърдение от гуверньора на БНБ, че трябва да се търси разум при изготвянето на една бюджетна процедура. Разбира се, като всеки банкер, той е по-консервативен и винаги се търси стабилност, а и от гледна точка на БНБ, основната цел е фискална стабилност, която ще ни приближи до еврозоната следващите една или 2 години. Така че – съвсем разбираеми са неговите насоки и идеи как да бъде изграден бюджетът. Ние като синдикат споделяме тази идея и считаме, че България трябва да остане като един фискален отличник в рамките на ЕС, какъвто е от момента на приемането ни. С изключение на ковид годината, когато беше разрешено да има по-висок бюджетен дефицит, ние винаги сме били в рамките на този бюджет. Но не бива да се тръгва в крайност, да се търси балансиран бюджет в една ситуация, в която очевидно е, че разходите ще бъдат повече от приходите, но считам, че с тези мерки, които предложихме, има вариант да се намери разумно решение, което да не е за сметка на работещите, в същото време да отговаря на тази фискална стабилност, която се стремим. Мога да кажа, че споделяме идеята на гуверньора на БНБ, че трябва да прояви разум при изготвяне на бюджета за следващата година“, допълни Петър Мишев.
Цялото интервю можете да чуете тук.