Общонационалната 24-часова стачка в Гърция днес, 20 ноември, показва необходимостта националните правителства да изпълнят изцяло директивата за адекватните минимални заплати, коментираха от Европейската конфедерация на профсъюзите по повод протестните действия на гръцките синдикати срещу промени в общия колективен трудов договор и методиката за определяне на минималната заплата.
Синдикатите в публичния и частния сектор в Гърция настояват правителството да предприеме действия срещу намаляващата покупателна способност на работещите хора, причинена от ниското заплащане и рязкото покачване на цените. Средната заплата за работник на пълен работен ден миналата година е била 17 013 евро, което се равнява на нивата по време на пика на дълговата криза през 2014-2015 г., посочват от ЕКП и допълват, че между 2015 г. и 2023 г. Гърция регистрира най-голямото намаление на реалните заплати (-8,3%) сред страните от ЕС и заедно с Италия е една от малкото страни членки на ЕС, в които реалният брутен разполагаем доход на домакинствата през 2023 г. е по-нисък от този през 2009 г.
Разрушаването на системата за колективно договаряне в страната е ключът към този спад, като процентът на обхванатите работници спада от 100% на 14% от 2000 г. насам.
Съгласно директивата на ЕС за адекватните минимални заплати всички държави-членки са длъжни да изготвят план за действие за увеличаване на обхвата на колективното договаряне до поне 80%, както и да гарантират, че минималните заплати са адекватни.
Гръцката Обща конфедерация на труда (GSEE), която организира днешната стачка, призовава правителството да възстанови премахнатия национален общ колективен договор.
Генералният секретар на ЕКП Естер Линч, която беше в Атина, за да подкрепи стачните действия, коментира: „Аз съм в Гърция, за да изразя солидарност от 45 милиона и техните синдикати от цяла Европа. Гърция има нужда от увеличение на заплатите. Ние напълно подкрепяме нашите синдикати, GSEE и всички работници в Гърция, които ще излязат да поискат това увеличение на заплатите и да поискат общообвързващия колективен договор, който да гарантира справедливо заплащане. Повече от десетилетие след дълговата криза гръцкият народ все още плаща висока цена за принудителното разрушаване на тяхната система за колективно договаряне като част от мерките за икономии. Европейските политици вече са приели, че е било грешка да атакуват колективното договаряне, но това не е утеха за милионите гърци, чиито ниски заплати не покриват растящите цени на храната, горивата и наемите. Гръцкото правителство трябва да работи със синдикатите, за да изпълни изцяло директивата на ЕС за минималните заплати. Ако гръцкото правителство продължи да пренебрегва задълженията си, то трябва да очаква ЕК да предприеме всички необходими мерки, за да ги наложи.“