Замразяване на заплатите на администрацията не се предвижда. Политиката по доходите зависи до голяма степен от дефицита. Според данните към ноември той е 3,7 милиарда лева. През октомври бяхме на 4 милиарда, което означава, че за пръв път през 11-ия месец приходите са повече от разходите. И най-вероятно при планиран 6,2 милиарда дефицит за 2024 г. към края на тази година ще бъдем с между 2 и 2,5%, а не 3 процента.
Това каза в предаването „Челюсти“ по Нова нюз главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Той изтъкна, че потреблението движи растежа и допълни: „75% от ръста на икономиката за третото тримесечие, който е 2,2%, е крайно потребление на домакинствата. Ако искаме да спрем растежа и потреблението на хората, тогава да им замразяваме доходите и да разчитаме на преки чуждестранни инвестиции, каквито няма“.
По думите на главния икономист на КНСБ има качествени и количествени индикатори за измерване на добавената стойност. Трудът на лекари, учители, социални работници, например, се измерва с качествени индикатори. „3% са държавните служители у нас спрямо наетите. В Германия са 4 до 5 на сто, в северните страни са 6-7%. Така че проблемът не е в броя им, а в това, че заплатите им не могат да догонят частния сектор, където са по-високи номинално“, посочи Костов.
Той подчерта, че синдикатите настояват държавата да се върне там, където беше преди всички случили се кризи – Ковид 19, печатането на пари от ЕЦБ, високата инфлация след това. „Искаме държавата да изпълнява функциите си – образование, здравеопазване, политика по дходите, инвестиционна програма. Да бъде там, където беше през 2018-2019 година“, обясни Любослав Костов.
Цялото предаване може да гледате тук.