Българският модел за изчисляване на Заплата за издръжка е възможен и може да бъде организиран и синтезиран на база на опита на други държави и следвайки посоката, която имаме от Международната организация на труда като общ подход. Въпросният подход намира упование в Директивата за адекватните минимални работни заплати. Освен чрез съотнасянето на МРЗ като 50% от средната и 60 на сто от медианната заплата, със същата сила адекватността ѝ би трябвало да се мери и през Заплатата за издръжка.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на организиран от конфедерацията международен форум „Заплата за издръжка – инструмент за намаляване на неравенствата и бедността“. Той посочи, че се надява, че всички институции и изследватели, които взеха участие в него, ще се обединят около това, че адекватността на минималната заплата трябва да се мери през Заплатата за издръжка. „След което да се обединим в коалиция или общ формат, който да покаже на политиците, че и в България може да изчисляваме една или повече заплати за издръжка“, каза президентът на конфедерацията.
Дискусията се проведе на 12 декември и бе посветена на принципите на приетите от МОТ през март тази година методология и дефиниция за Заплата за издръжка, добрите практики и ползите от въвеждането ѝ. Многократно КНСБ настоява пред институциите за политическа воля и национална ангажираност за създаване на методика за регулярно изчисление на Заплатата за издръжка.
Във форума участваха Патрик Белсер, старши икономист, специалист по работни заплати в МОТ; Мария Седлакова, изследовател в звено „Трудов живот“ в EUROFOUND; Торстен Мюлер, главен изследовател в Европейския синдикален институт; Стефан Гуга, експерт от „Синдекс“, Румъния; Майкал Тафт, експерт в техническа група на Заплата за издръжка, Ирландия, Тяша Бартол, Институт за икономически изследвания, Словения; Виолета Иванова, зам.-директор на ИССИО, икономисти, изследователи, експерти от НСИ, министерството на труда и социалната политика.
Управителния съвет на МОТ на 13 март 2024 г. одобри тристранно Заключение, според което достойното заплащане е от основно значение за икономическото и социалното развитие и за утвърждаване на социалната справедливост. То също така има съществена роля за намаляване на бедността и неравенството и за осигуряване на достоен живот.
Одобрената от МОТ дефиниция за Заплата за издръжка се отнася до „нивото на заплащане, което е необходимо, за да се осигури достоен стандарт на живот на работниците и техните семейства, като се вземат предвид обстоятелствата в страната и се изчислява за работата, извършвана през нормалното работно време“.
В документа се посочва, че определянето на Заплатата за издръжка следва да се извършва съгласно редица принципи, включително използване на основани на доказателства методологии и надеждни данни, консултации с организациите на работниците и работодателите, прозрачност, публичност и отчитане на регионалния и местния контекст и социално-икономическите и културните реалности. Заплащането следва да се постигне чрез процеси на определяне на заплатите, които са в съответствие с принципите на МОТ. Това включва засилване на социалния диалог и колективното договаряне и овластяване на институциите за определяне на заплатите. В документа се припомня също, че „нуждите на работниците и техните семейства и икономическите фактори са двата стълба на процесите на определяне на заплатите“.
Патрик Белсер от МОТ обясни по време на форума, че в процеса по изчисляването на Заплатата за издръжка трябва да участват социалните партньори.
Заплатата за издръжка трябва да отразява местните специфики. МОТ предоставя технически препоръки за създаването на методиките, като в момента съдейства на Великобритания, Индия, Колумбия, Кот д’Ивоар. Имаме методология, която може да се сподели с националните статистически институции, каза още Белсер.
Мария Седлакова от EUROFOUND обясни, че през следващата година ще бъде направен преглед докъде са стигнали страните в ЕС в измерването на адекватността на минималните заплати.
Торстен Мюлер, главен изследовател в Европейския синдикален институт, посочи, че Румъния, Словения и Ирландия, където Заплатата за издръжка е въведена доказват, че тя не е абстрактна, а реална концепция. Представители на трите държави споделиха своя опит как се е стигнало до националната методология за изчисляването ѝ.
Винаги трябва да се проверява дали минималната заплата е достатъчна, за да се плати една кошница с продукти и да се осигури достоен живот на работника, категоричен бе Мюлер.
Виолета Иванова посочи, че в България се наблюдава положителна тенденция на нарастване на средната работна заплата. Въпреки това, около 2/3 от работниците продължават да се осигуряват на по- ниски заплати в сравнение със Заплата за издръжка (за 1 работещ – бруто 1 874 лв., ИССИО на КНСБ). Тези работници и техните семейства не могат да си позволят здравословна храна, прилично жилище, медицински грижи или образование за децата си. Следователно въпросът за заплатата за издръжка остава едно от най-неотложните предизвикателства в света на труда. Затова е необходимо правителствата да насърчават постепенното преминаване от минимална работната заплата към Заплати за издръжка, с оглед измерване на нейната адекватност.
Към настоящия момент минималната работна заплата е 49,7% от заплатата за издръжка, очакванията са през 2027 г. тя да бъде около 80%, посочи още Иванова. Заплата за издръжка е морална категория, добави тя и допълни, че КНСБ използва заплатата за издръжка в процеса на колективното трудово договаряне като информация за изграждане на исканията за увеличение на работната заплата.
