29-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК) – COP29 бе събитие, което се оказва пресечна точка за КНСБ и 27-годишната германка Мадлен Алиса Вьорнер. Представител на конфедерацията на форума в Баку бе вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, а младата германка присъства на конференцията, водена от интереса си към темата за климатичните промени, справедливия преход и екологията. Макар и двамата да присъстваха на конференцията в столицата на Азербайджан, срещата им се случва няколко седмици по-късно в София благодарение на Фондация Фридрих Еберт в България.
Движена от стремежа си да знае повече за климата и промените, които се дискутират ежедневно, както и самата тя да е двигател на света, който иска да види около себе си, Мадлен посети централата на конфедерацията като пътуващ изследовател. Планира да напише книга, след като пропътува редица дръжави с колелото си. Сред интервюираните експерти, които иска да включи в труда си, е и вицепрезидентът на конфедерацията Огнян Атанасов.
„Пътуването ми започна на 25 ноември. Обикновено досега пътувахме към климатичните конференции със самолети, но знаем, че въглеродните емисии, които оставят след себе си са изключително вредни за климата. Ето защо не бих искала да допринасям за това. Бих искала да бъда един от онези хора, които са промяната нагледно. Ето защо пътувам с моето колело. С него се придвижвам по-бавно, в сравнение с друг вид транспорт, но имам възможност да опознавам хората, регионите, през които преминавам и също историите, които са свързани с отделните държави, които по принцип виждаме на картите”, казва тя.
Онова, върху което младата германка се фокусира след COP-29, е чрез пътуването си да проследи как енергийният преход променя държавите, през които минава.
„Пътувайки, събирам истории на надеждата, за местата, където се случват, за идеите относно това какво би било бъдещето на онези места, където говорим за добив на изкопаеми горива“, разказва тя.
Интересът ѝ към темата започва преди години, когато в университет в Аахен, Германия, записва да учи „Геология“.
„В университета именно разбрах как функционират екосистемите, обуславящи живота на планетата, прочетох и един от докладите на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC report). Това, което разбрах е, че климатът се променя в посока, която не ни е от полза, не е в плюс за младежта и някой ден също така за децата ми, ако имам такива. Дадох си сметка, че бих искала да се ангажирам с промяната за това да „предпазим“ климата от недоброто човешко въздействие“, твърди Мадлен.
След Азербайджан, където пътува с влак, пътят я отвежда в Грузия, където силно впечатление ѝ правят протестите от последните седмици. Следва Турция, след което пристига с колелото си в България. Плановете ѝ включват да посети още Румъния, Сърбия, Унгария, Словакия и други държави.
„Не се страхувам от самостоятелните преходи, защото се придвижвам през деня, по пътища, които са изключително оживени. Свикнала съм да карам колелото си доста бързо, така че не е толкова лесно да ме сграбчи някой. И да – определено се чувствам в безопасност“, разказва тя.
По пътя близо до Гълъбово дори имала проблем с предната гума на велосипеда си, но се намерило кой да ѝ помогне.
„Декарбонизирането на нашите системи и общества може да допринесе за по-добър живот за всички нас. И най-хубавото е, че всички можем да бъдем част от системната промяна в намирането на нови социални и екологични решения. С моето колоездене показвам именно, че това е възможно“, твърди младата природозащитничка.
Разказва за решението си да тръгне на път с велисипед и от шеговития ъгъл: „Когато споделих със семейството ми, майка ми отвърна, че знае, че няма как да ме спре“. Описва в съобщения до близките си как минава денят ѝ ежедневно, къде се намира в отделните моменти. А пътуването планира, събуждайки се около 6 сутринта и преглеждайки на първо място прогнозата за времето. Така Мадлен преценява колко километра би могла да измине от точката, в която се намира в момента, до следващата си спирка.
Възнамерява да завърши своето опознавателно приключение в първите дни на януари 2025 г., прибирайки се у дома. И да се отдаде на писането на книгата, която ще събере новите ѝ впечатления за климатичните промени, справедливия преход, колко зависи или не от нас да живеем по-добре в бъдеще, както и гледните точки, които е събрала, впускайки се в мисията си на две гуми.
