КНСБ отбеляза днес, 18 декември, 145 години от началото на организираното работническо движение у нас.
В Музея на синдикалното движение в България, който се намира в централата на конфедерацията и е създаден преди 10 г., се събраха ръководството на КНСБ, лидери на основни членове, областни координатори от цялата страна.
Пламен Димитров припомни, че началото на организираното синдикално движение е веднага след Освобождението, когато хората вече са усещали несправедливостта от липсата на трудово законодателство. В приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция пък е залегнало правото на работниците да се сдружават.
„Духът на колективизма е важен. Той идва от годините, от опита. Не е измислен друг по-добър механизъм за защита на по-слабата страна – работникът. Ние успяваме да пренесем ценностите и добрите практики от историята, да ги развием в настоящето и да провидим как по-добре занапред да защитаваме работещите хора“, каза още президентът на КНСБ.
Поуките от миналото бяха припомнени с излъчване на част от филма „История на синдикалното движение в България“, която показва зараждането му.
В периода 1879 – 1891 г. липсва закон за защита на труда, който да ограничава жестоката експлоатация и произвола на собствениците – работният ден във фабриките е от 14 до 18 часа, работят непълнолетни деца в лоши условия на труд, възнагражденията са мизерни. На най-голяма експлоатация са подложени работниците от леката промишленост – плетачи, шивачи, обущари, стъкларски работници и др. В тези условия възникват и първите прояви на стихиен протест. В Сливен избухва стачка на текстилците поради намаляването на трудовите им възнаграждения, бунтуват се тъкачки и предачки от Сопот, Карлово и Калофер в защита на работните си места и срещу вноса на чуждестранни прежди. Следват протести в Габрово, Велико Търново и на много други места.
Първи започват да се организират учителите. През 1880 г. в Шумен се създава Учителско дружество, последвано от “Свищовска учителска дружба”. Целите на организирането са отстояване на професионалните интереси на учителите.
През февруари 1883 г. група печатарски работници в София полагат основите на Българското типографско дружество за взаимно подпомагане, което за разлика от многото сдружения е стабилна професионална организация с организационен живот и браншови характер.
В началото на 1898 г. за пръв път се организират работници с различни професии на териториален принцип – тъкачи, обущари и шивачи от Сливен, като образуват общо работническо дружество “Съзнание” с цел защита и взаимно подпомагане на работниците.
Първата голяма обща стачка на българския фабричен работник избухва през 1896 г. в Сливен. Тя е в знак на протест срещу системното намаляване на работните заплати в текстилните фабрики. Започва на 10 май в едно предприятие, а от 25 май прераства в Обща стачка на текстилните работници в града. Участват над 700 работници, но не постигат целите си, поради липса на създадени профсъюзни организации.
Характерно за целия период 1878 – 1903 г. е сдружаването на работниците главно на териториален принцип за взаимно подпомагане и духовно развитие на членовете им чрез професионална и културна просвета. В национални браншови синдикати се организират работещите с по-престижни професии – учители, телеграфопощенци, занаятчии, печатари, лекари и др.
Филмът може да бъде видян тук:
