С приетата стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. ЕК се присъедини към синдикатите, призовавайки държавите-членки да се справят с провалите в областта на здравето и безопасността, излагащи на риск живота на работниците. Стратегията обаче не достига амбициозната си цел в някои области. Нуждаем се от по-строги правила и правилно прилагане. Това посочват от Европейската конфедерация на профсъюзите в позиция по актуализираната стратегическа рамка.
От ЕКП напомнят свое изследване от април, което показва, че броят на инспекциите по безопасност на работното място е спаднал с една пета от 2010 г. насам с намаляване на инспекциите до 55% в 17 от държави-членки. В стратегията за здраве и безопасност Европейската комисия призовава държавите-членки „да се справят с тенденцията за намаляване на броя на инспекциите по труда в някои държави-членки чрез засилване на теренните инспекции“.
„Освен това най-накрая призоваха страните да класифицират Covid-19 като професионално заболяване, повече от година след като синдикатите призоваха работниците да получат допълнителна защита срещу вируса. Това е част от възприемането на подход на „нулева смъртност“ на работното място в ЕС“, казват от европейската конфедерация. Подходът е изключително необходим в момент, когато:
– Много от над 1 милиона жертви на Covid-19 в Европа са се разболели от болестта по време на работа;
– Повече от 100 000 души все още умират всяка година от рак, свързан с работата;
– Броят на фаталните злополуки на работното място се увеличава.
Срутването на сграда в Антверпен миналата седмица, при която загинаха 5 командировани строителни работници и бяха тежко ранени още 9, показва още веднъж, че са необходими по-строги изисквания за здраве и безопасност при работа, дават пример от ЕКП.
Според конфедерацията стратегията на ЕК далеч не достига амбициозната си цел в следните области:
– Има ангажимент да се постави задължителни граници на експозиция за още няколко причиняващи рак вещества – но не и за всички 50 приоритетни канцерогени, на които работниците са широко изложени в Европа. Понастоящем само 27 такива канцерогени са обект на ограничения. За съжаление, комбинираното излагане на опасни химикали, разрушители на ендокринната система и преразглеждането на обвързващата граница на професионална експозиция (BOEL) за кристален силициев диоксид отсъстват от стратегията.
– Няма законодателна инициатива относно психичното здраве и мускулно-скелетните разстройства – докато работниците наистина се нуждаят от директива и за двете;
– Не се споменава каквато и да е нужда от максимални работни температури на фона на наблюдаваното изменение на климата;
– Най-тревожното е, че стратегията показва намерение за промяна на защитата, предоставяна на самостоятелно заетите лица, съгласно достиженията на правото на ЕС – това би довело до заплаха за хората, работещи във високорискови индустрии като строителството, където фалшивата самостоятелна заетост е широко разпространена.
„Скандално е, че когато удари ковид, инспекциите по безопасност на работното място са били най-ниските от едно десетилетие насам, което вероятно е отнело живота на много хора и е помогнало за разпространението на болестта. Комисията изпрати силно послание до държавите-членки, че тази опасна ситуация вече не може да бъде толерирана. ЕК обаче не е съчетала добрите намерения с достатъчно действия. Топлите думи не са достатъчни, когато броят на трудовите злополуки нараства и над 100 000 души умират всяка година от рак, свързан с работата и психосоциалните рискове нарастват. Нуждаем се от по-строги правила и правилно прилагане, за да сме сигурни, че всеки може да отиде на работа с увереност, че всъщност ще се прибере вкъщи безопасно“, коментира зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.