КНСБ вижда сериозна заплаха за стабилността и устойчивостта на осигурителната система, ако се възприеме, който и да е от предложените модели за „преизчисление“ на пенсиите, лансирани от поне 3-4 партии, които имат шанс да влязат в следващия парламент. Не виждаме причини това да бъде направено, по който и да е от начините, вместо да следваме установения и тристранно договорен в годините назад подход за движение на пенсиите нагоре. Той не само не разрушава, но и стимулира връзката принос – права. Каквото и да било „преизчисляване“ ще разруши тази връзка, младите, а и не само те, ще бъдат демотивирани да правят вноски, системата ще посивее отново, никой няма да вижда и вярва, че като внася осигуровки върху по-големи доходи, ще получи по-голяма пенсия. Вместо това ще чака поредния политик да дойде и да „преизчисли“ и неговата пенсия.
Това предупреди президентът на КНСБ Пламен Димитров на организиран от конфедерацията и фондация „Фридрих Еберет“ семинар „Кодексът за социално осигуряване – актуални промени“. Целта му бе да разясни последните промени в КСО, как те влияят върху двата стълба на пенсионното осигуряване, връзката между първия и втория стълб, който започва да изплаща пенсии след няколко месеца. Участие във форума взеха служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, управителят на НОИ Ивайло Иванов, експертите и директори на дирекции в осигурителния институт Драгомир Драганов и Любомира Язаджиева, председателят на Управителния съвет на ПОК „Доверие“ Даниела Петкова, лидери на федерации към конфедерацията.
Държим да припомним, че пенсията е функция от заплатата, която си получавал, докато си работил и си се осигурявал, каза още при откриването на семинара Димитров. Няма как да ни убедят, че лице, което се е пенсионирало преди 15 г., например и има индивидуален коефициент 2, трябва да получи равни права в момента с лице, което се е пенсионирало миналата година и има същия коефициент, категоричен бе президентът на КНСБ и допълни: „Ние си даваме сметка, че в България една огромна част от пенсиите са необосновано ниски заради липсата на ефективни механизми за осъвременяване на пенсиите във вид, който да отговаря на инфлационни и други процеси“. Той добави, че никой не пречи на политиците да правят това осъвременяване. Резерви за това има и нещо повече – то трябва да става ежегодно и с по-бързи темпове, като се надхвърли минималния процент, който се получава по т.нар. швейцарско правило.
Замразеният индивидуален коефициент за всяка година година стаж във формулата, трябва да бъде размразен и през определен период от време, ако не всяка година, да нараства, каза още Димитров. Той напомни, че със замразяването на коефициента на 1,2 е нарушено тристранното споразумение от 2015 г. да стигне 1,5. „Това ще дава допълнителните проценти на всяка една пенсия, като отчита по-дългия принос на тези, които са работили повече.
Президентът на КНСБ напомни още, че условията за пенсиониране са се променили драстично. Преди време изискуемият стаж бе 20-25 г., сега се върви на 40 години за мъжете. „Как искаме да генерират същите числа?“, попита Димитров.
Той бе категоричен, че минималната пенсия трябва да расте изпреварващо спрямо общия ръст и заедно с реформа в системата, която да е насочена към всички граждани под прага на бедност, да доведе до това, че няма да има българин под този праг. „Да, трябват ресурси, но и преструктуриране на вече съществуващите. Затова искаме директива за минималния доход, на която да стъпим, когато реформираме нашата система“, обясни Димитров.
Според него в рамките на две години минималната пенсия може да мине прага на бедност, като дори е възможно да го прескочи още през 2022 г.
Димитров настоя и за отпадане на тавана на пенсиите и напомни предложенията на КНСБ през следващите 4 г. средната пенсия да расте с 15 процента, средната заплата с 13 на сто, а минималната – със 17-18 процента годишно.
Мястото на втория стълб трябва е гарантирано, но като допълваща пенсия. Полурешен остана въпросът за ролята ѝ. Тя е спестяване за пожизнена допълваща пенсия, не за да може Иванчо да си купи кола, каза още Димитров.
Социалният министър Гълъб Донев обясни, че служебното правителството ще предложи два варианта за повишаване на пенсиите на следващото Народно събрание и бъдещия кабинет.
Пенчо Хубчев от фондацията „Фридрих Еберт“ заяви, че пенсиите в България са обидно ниски и трябва да бъдат повишени значително, но това трябва да стане спрямо приноса на всеки човек в пенсионната система. По думите му, решенията на предишното правителство са нанесли много тежък удар на пенсионната система и чрез тях се е загубила мотивацията на младите хора да се осигуряват на реални доходи. Той смята, че възрастните с ниски доходи могат да се подкрепят и чрез системата на социално подпомагане и даде пример с Германия, където се отчитат не само доходите, а наличието на собствено жилище, автомобил и др.
Сред акцентите в обсъжданията на форума бяха правата на осигурените в универсалните пенсионни фондове, възможностите и условията за избор на пенсионни продукти, както и новата нормативна рамка за определяне на формулите за изчисляване на допълнителните пожизнени пенсии за старост от тези фондове. В тях се осигуряват всички родени след 31 декември 1959 година, а първите масови плащания предстоят през септември.
Запис от семинара можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ тук.
