В края на март месец, когато работодателските и синдикалните организации предложихме актуализация на бюджета за 2021 г., никой не ни чу. Така стигаме до днешния момент, когато най-накрая имаме актуализация, която подкрепяме по две причини. Едната е, че имаме увеличение на разходите, за да се покрият основните направления, заради които искахме актуализация – социалните разходи, тези за подкрепа на бизнеса и заетостта и за здравеопазване. Допълнителните 1,8 млрд. лева разходи, които дава актуализацията в тези системи, са жизненоважни и наистина много хора и организации чакат това да се случи.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което бе обсъдена актуализацията на държавния бюджет и на бюджетите на ДОО и НЗОК.
„На второ място – подкрепяме философията на тази актуализация. Тя не орязва други разходи за сметка на тези, които се приоритизират или добавят в момента. С увеличение на приходите, които ще бъдат събрани, дори над заложените нови разходи, ние постигаме балансирано действие в действащия бюджет, като дори се предвижда малко намаление на общия дефицит в края на годината. Т.е. за 2022 г. задачата ни за фискална консолидация ще изглежда по-лесна. И тогава пак можем да сме с дефицит, по-голям от 3%, тъй като пактът за стабилност и растеж е суспендиран, и това няма да навреди на България по пътя ѝ към Еврозоната. Но 2023 г. вече трябва да стигнем нещо, което ще изисква усилия“, каза още Димитров.
Той посочи, че КНСБ е направила няколко предложения, които не са залегнали в актуализацията, но са срещнали позитивната нагласа от служебния финансов министър Асен Василев. Едното е свързано с публичния транспорт, пострадал тежко по време на ковид кризата. Той се нуждае от допълнителна подкрепа от 50 млн. лв.
Второто предложение, което направиха и работодателите, е да се увеличи квотата за ваучерите за храна. Знаете, че беше увеличен размерът, който могат да ползват работодателите за издаване на ваучери от 60 на 80 лв. на месечна база, но квотата остана в размер, който сега трябва да бъде увеличен поне с 40 млн. лв. Това не са пари от бюджета. Това е важно, за да се подкрепят доходите на работещите, особено в тези светли фирми, обясни президентът на КНСБ.
По отношение на пенсиите е много важно да заявим, че имаме съгласие в тристранния съвет по отношение на подхода за повишаване на пенсиите през тежестта на всяка година стаж. Всички, които са в законодателния орган, трябва да го чуят, независимо дали получават мандат или ще подкрепят някакъв формат на следващото правителство. Това за нас е сериозно обединение около най-справедливия и разумен вариант, който може да се предложи, поясни още Димитров.
Той припомни, че през последните 10 г. КНСБ настоява именно за това – пенсиите да растат на базата на швейцарското правило като минимум и с един ежегоден или на две години поне ръст на коефициента, който отразява годините действителен стаж в конкретната формула. „Имахме и споразумение през 2015 г. за продължаване на пенсионната реформа . То включваше движението на този коефициент от 1,1 тогава на 1,2 през 2016 г. и трябваше да стигне 1,5. Така че се връщаме на този път, на който трябва да вървим с отразяването на принос – права, поясни още Димитров.
Единственото различие, което посочи той е, че виждането на КНСБ е, че минималната пенсия трябва сега еднократно да се повиши и да мине прага на бедност. „То се постига по двата предложени начина на финансиране, но не и с размера на пенсията. Продължаваме да мислим, че това би било по-добрият подход за еднократно действие и оттам насетне да прилагаме тези механизми, които посочих. Всичко това е въпрос на разчети и сметки. И този модел, който е избран, е приемлив за нас. Най-важното е да запазим принципа, защото той се поставя под съмнение в момента в парламента. Не трябва да вървим към безпринципно преизчисление на базата на някакъв осигурителен доход, който ще разруши пенсионния модел, ще демотивира хората да правят вноски“, категоричен бе Димитров.
Всички данни показват, че в края на годината ще има икономически ръст от 4,1%. За следващата година съвсем спокойно може да се мисли за ръст от 5%, което ще даде възможности за повече социални разходи, добави още президентът на КНСБ.
Д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ, председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването и член на надзора на НЗОК обясни, че е постигнат консенсус по актуализацията на бюджета на здравната каса. Два казуса ще търсят решение на извънредно заседание на НЗОК днес – за прехвърлянето на дейността на АСП и за прехвърляне на ваксинациите върху бюджета на НЗОК, като се уточни, че една част от средства – около 5 млн. лв. за здравно неосигурените лица, ще идват като трансфер от здравното министерство.