Становище на КНСБ по Плана за възстановяване и устойчивост

Публикуваме становище на КНСБ по актуализираната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Становището е изпратено до служебния вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

 

На 30.10.2020 г. бе публикуван първи вариант на проект на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България, който бе изготвен от работна група в рамките на Министерски съвет. След публикуването на този първи вариант се проведоха обществени консултации със социалните партньори и гражданското общество. В резултат на това, на 08.02.2021 г. бе публикуван втори вариант на НПВУ, който развиваше първоначалния документ и бе съобразен с не малка част от препоръките, които КНСБ отправи чрез свое становище, прието в края на 2020 г. Основните промени във този втори драфт включваха: 1) засилена подкрепа за бизнеса, в частност, МСП; 2) по-силен фокус върху нисковъглеродната икономика и енергийния сектор; 3) устойчива мобилност; 4) дигитални умения; 5) здравеопазване и др. На този етап беше включен и елемент в Плана, който е насочен изцяло към изграждането на основни цифрови умения на работната сила. Промяната бе резултат изцяло след настояване на социалните партньори, в частност КНСБ. На 16.04.2021 г. беше представен трети вариант, който се различаваше от предишния единствено по отношение на два проекта, като всичко останало бе същото.

След встъпването в длъжност на служебното правителство, НПВУ бе обект на сериозна ревизия и преоценка по отношение на основните приоритети и параметри, които бяха заложени в този трети вариант. В резултат на това на 20.07.2021 г. беше публикуван за обществено обсъждане нов, четвърти (и за момента последен) вариант на НПВУ. Този вариант се различава значително от предходния и налага да направим преоценка на нашите бележки и коментари, които бяхме дали първоначално. Ревизираната от служебния кабинет версия е налична вече за обществено обсъждане преди предстоящото финализиране.

Тази последна версия на плана се базира на предишните и е донякъде резултат от допълнително проведените технически срещи с Комисията. В крайна сметка, процедурата за подаване на нови проектни предложения беше възобновена. В резултат на това бяха получени над 30 нови проектни предложения, както и няколко предложения за реформи. Това доведе до решението за актуализиране на приблизително половината от вече съществуващите проекти и добавянето на нови.

В структурен план четвъртият вариант е логически подреден и следва европейските препоръки. Това не беше така при първите два варианта, които срещнаха критики от наша страна. Прави впечатление, че общият обем е 284 стр., което е около 70 стр. повече спрямо третия вариант. Този вариант е ясно разделен на четири части, между които има необходимата синергия. Предложенията на КНСБ за включване на раздели за 1) съгласуваност на Плана, 2) описание на политики и приоритети, 3) допълняемост в изпълнението, както и 4) оценка на въздействието, са възприети и са значително доразвити. Освен това структурата на отделните стълбове е идентична и позволява лесна сравнимост.

За КНСБ този план е нов, уникален инструмент на Европейския съюз, който изисква всяко предложение за финансиране на проект да отговаря на точни и строги критерии. Това налага сериозна техническа работа за подготовка и проверка на допустимостта на всеки един от проектите. В този смисъл, нашите коментари са разделени в два основни раздела (общо и специфични), както следва:

1. Общи коментари:

• Подкрепяме прогнозата за кумулативен растеж на БВП за периода 2021 – 2025 г. в размер на 21,7% като пряк резултат от ефекта на ПВУ върху икономиката, но считаме, че нивото на амбиция е твърде ниско. Според нас, мултипликативният ефект би могъл да бъде дори повече;
• Съотношението между разпределението на средствата в отделните стълбове продължава да бъде доста нехомогенно. Например, в „Справедлива“ и „Свързана“ България се предвижда съответно по едва 18% и 17,8% от общия ресурс на целия план, докато за „Зелена България“ са отделени 36,8%, а за „Иновативна България“ – 27,4%.
• На не малко места има значителни разминавания между заглавията на отделни проекти, дейности, както и на сумите в тях спрямо написаното в самия План и съответните проектни фишове. Отдаваме тези неточности на факта, че НПВУ все още не е доработен докрай и е в процес на финализация, но тези неточности трябва бързо да се изчистят, тъй като подобни разминавания могат да създадат различни интерпретации относно заложените реформи;
• В Плана са посочени няколко важни реформи в сектора на енергетиката, но липсват национални стратегически документи, които да осигуряват обвързаност с плановете за развитие. Посочените Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., (която не е приета) и ИПЕК, (който е разработен при значително по-ниски цели за намаляване на въглеродните емисии), не могат да заместят липсата на стратегическа визия за развитие на отрасъла. Бегло са отбелязани, но не са разисквани допълнителните мерки, които ще бъдат финансирани през Механизма за справедлив преход на базата на Планове за справедлив преход.
• Посочените като реформи мерки за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ фактически са проектни предложения, които следва максимално да са насочени към пазарната реализация, когато са достигнали зрялост. Твърде щедрото финансиране за нови ВЕИ (които вече могат да бъдат реализирани на пазарен принцип) и на концептуални проекти за геотермална енергия, следва да бъде насочено към значително по-важните теми за енергийно производство и управление на потреблението на микро и местно ниво.
• Прави лошо впечатление, че по отношение на енергийните проекти в Плана, широко се предлага създаване на множество работни групи за изготвяне на предложение за нормативни промени. Според нас това по-скоро подчертава липсата на готовност за прилагане на реформи, което подлага на съмнение реалистичността на редица от мерките по НПВУ. Това е валидно за случаите на мерки, при които все още липсват решения за широко пазарно внедряване, като водородните технологии и технологии за геотермална енергия.
• Според нас управлението на инвестициите по НПВУ трябва да се извършва в съответствие с принципите на партньорство. Това би позволило участието на социалните партньори по прозрачен начин във вземането на решения. Така ще се гарантира адекватен и навременен процес на контрол и обратна връзка между заинтересованите страни.
• В контекста на т. 8, следвайки насоките на ЕК, в НПВУ трябва да има раздел, който да описва как са включени социалните партньори в целия процес. В предната трета версия такъв раздел нямаше, не откриваме такъв и настоящата версия. Настояваме това да бъде разписано подробно, като се представят освен начините на включване, но и всички предложения, които бяха направени от социалните партньори в хода на целия процес. Накрая трябва да има и справка кои от тези предложения са приети, и кои не, със съответната обосновка.

2. Конкретни коментари по отделните части:

„Иновативна“ България

• Целта на този стълб е повишаването на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането ѝ в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж чрез мерки в сферата на образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите и взаимовръзките между тях. Общият ресурс за тази част от НПВУ е в размер на 27.4% от всички ресурси;
• Оценяваме положително заложените допълнителни средства в програмата за икономическа трансформация в размер на 450 млн. лв., което позволи общият финансов ресурс да нарасне до 1,35 млрд. лв. Въпреки това, не подкрепяме начина, по който е планирано изразходването на този ресурс, тъй като е налице значително вътрешно преструктуриране спрямо третия вариант на Плана. Към момента са налице само 591 млн. лв. за пряка подкрепа и 759 млн. лв. за финансови инструменти, управлявани от ЕИФ. Припомняме, че в предходният вариант на плана общият ресурс бе 900 млн. лв., но всичките бяха предвидени за пряка безвъзмездна подкрепа. Според нас, това предложение не води до подобрение, а обратното – до влошаване на предвидената подкрепа за икономическа трансформация. Според нас този подход е необоснован и не отговаря на нуждите на бизнеса и обществото.
• Оценяваме положително запазването на средствата към създадения по искане на социалните партньори компонент, предвиждащ мащабна програма за придобиване на базови дигитални умения, в размер на 380 млн. лв. Въпреки това, нашето първоначално искане беше за общ финансов ресурс в размер на поне 500 млн. лв., тъй като това щеше да позволи поне 1/3 от работещите в България да могат да бъдат обхванати от тази програма;
• Подкрепяме създаването на национална STEM среда за умения на утрешния ден. Според нас, това е добро продължение на предприетите действия от МОН към дигитализиране на образователните институции в страната с финансиране по ОП НОИР, ПМС №283 от 15.10.2020 г. и националните програми „Информационни и комуникационни технологии“, „Образование за утрешния ден“.

„Зелена“ България

• Фокусът е върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план. За тази част от НПВУ са предвидени най-много средства (36,8% от целия ресурс);
• В разделът „Устойчиво селско стопанство” липсва напълно инвестиционният проект „Рехабилитация на обекти за предпазване от вредното въздействие на водите за предотвратяване на последици от неблагоприятни климатични събития“ в размер 847 580 000 лв. Този проект присъстваше в предходни версии. За съжаление, в тази версия изцяло е отпаднал разработеният проект „Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд на Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени“. Неизвестни са мотивите за отхвърлянето на проекта, а още по-неприемливо е, че тази версия не е обсъждана със земеделската общност. Поради тази причина няма как да подкрепим предложеното преструктуриране.
• Относно предложението за създаване на „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство”, за който са предвидени 247 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 296.5 млн. лв. от национално съфинансиране отново изразяваме нашето дълбоко несъгласие и не разбираме логиката, по която се отхвърлят с лека ръка 847 милиона безвъзмездни средства за рехабилитация на хидромелиоративните съоръжения, а сме готови чрез тази инвестиция „да натоварим“ държавния бюджет с почти 300 милиона.
• Според нас създаването на Комисия за енергиен преход ненужно отлага за след 2023 година изработването на Пътна карта към климатична неутралност, при положение, че критичните решения ще трябва да бъдат взети преди това. Още повече, че вече има създаден Съвет по Зелената сделка с РМС, на който могат да бъдат възложени всички предвидени задачи още сега;
• В този стълб, посочени са като отделни реформи пряко свързаните действия за либерализация на пазара на електрическа енергия и разработване на дефиниция на „енергийна бедност“, както и механизмът за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия. Според нас, тези реформи и мерки са ключови за успеха на цялостната трансформация на пазара у нас и изискват по-ясен ангажимент за държавна политика и подкрепа;
• На този фон заделените огромни средства за подкрепа на нови ВЕИ не предлага необходимите решения за реформите, които са най-наложителни. Поради това КНСБ настоява по-голяма подкрепа да получат мерките за енергийна ефективност в комбинация с ВЕИ за собствени нужди, както за малкия бизнес, така и за домакинствата. В Плана липсва визията за подкрепа на голям брой потребители, която да се осъществява съвместно с достъпни заемни схеми, както за инсталиране на малки ВЕИ, така и за санирането на сградите;
• КНСБ не подкрепя предложението за пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници поради липсата на пазарни решения и предлагаме темата да бъде насочена към научните програми на ЕС. Предвидените огромни средства по този проект следва да бъдат насочени към програми за подкрепа на местно ниво, които са необходими още на този етап;
• Напълно липсват проекти по важните направления за внедряване на „умните“ мрежи и създаване на условия за работа на енергийните кооперативи, както и за изграждане на общински когенерационни централи и централи за оползотворяване на енергийното съдържание на отпадъците. Липсата на синергия между политиките за кръгова икономика, дигитализация и опазване на околната среда най-ясно се вижда при плановете за подкрепа на местните общности, но именно там необходимостта от развитие на инициативи за подобряване на условията на живот е най-висока;
• КНСБ активно обсъжда онези приложими мерки, които биха направили индустриалния преход в комплекса „Марица изток“ устойчив. Такива мерки са възможностите за използване на въглищата при по-добри технологични показатели, промяна на горивната база, но и широка индустриализация като се използват активите на комплекса. Енергийната инфраструктура в комплекса е критична за националната електроенергийна система и мерките за комбинация на ВЕИ и батерии са особено приложени именно там. Затова настояваме по мерките за индустриалните зони и за изграждане на 1.7GW ВЕИ изрично да се посочи, че част от предвидените проекти по тези програми ще се реализират с предимство на територията на комплекса;
• Независимо, че има отделен механизъм, ние считаме, че НПВУ следва да е обвързан с начина за постигане на справедлив преход. КНСБ предлага и организационната форма, която гарантира, както сигурността за хората, че няма да загубят работните си места, така и че ще бъдат подготвени привлекателни условия за изграждане на мащабен индустриален парк и мащабен енергиен обект на територията на най-големия въглищен комплекс у нас – това е създаване на Държавно предприятие със специална цел за рекултивация и създаване на условия за ново технологично развитие. Подчертаваме, че в Плана липсват такива предложения, които показват ясно механизма за привличане на инвестиционен интерес, но и на създаване на устойчива социална среда, базирана на заинтересоваността на работещите. Считаме, че широко предлаганите в НПВУ работни групи демонстрира един формален подход, който не е адекватен на настоящите предизвикателства;
• Според КНСБ липсата на обща визия за енергийната трансформация на комплекса „Марица изток“ и липсата на взаимовръзка с начините за постигане на справедлив преход могат да доведат до твърде бързо спиране на работата на ключови енергийни обекти „по икономически причини“. Това ще доведе до сериозни социални и икономически проблеми, а тезата за справедлив преход ще остане на заден план. Предложеният подход за целева подмяна на производствените мощности на въглища в ТЕЦ „Марица изток 2“ е рисков, както поради краткия период, в който инвестицията следва да се възстанови, така и поради липсата на яснота за възможностите за преход към водородно гориво за големи енергийни обекти през 2029 г. Този подход води пряко към закриване на хиляди работни места без да е ангажиран със социалната защита. Алтернативите за преход на въглищните региони са по-разнообразни и НПВУ следва да осигури възможност за развитие на конкурентни предложения „отдолу нагоре“;
• КНСБ не подкрепя редуцирането на обхвата за нови газови връзки, като инфраструктура за доставка на газ/водород за ТЕЦ „Бобов дол“. В настоящия вариант на Плана това е отпаднало. По същия начин решенията за заместващи мощности на природен газ, като преходно гориво, са насочени само и единствено към ТЕЦ „Марица изток 2“. Считаме, че всички важни за енергийната система ТЕЦ, трябва да получат равни възможности да предложат решения за преход, които да бъдат оценени заедно, а финансовата подкрепа да бъде насочена към най-ефективните предложения.
• Текущото обсъждане на НПВУ с ЕК не следва да ограничава възможните решения или да отлага работата по спешното разработване на обхватен план за преход. В България са създадени Съвет по Зелената сделка и Институт за Устойчив преход и развитие, които следва да бъдат включени в разработването и утвърждаването, съвместно с Народното събрание, на такъв план до края на тази година. В този срок следва да се посочат ясно елементите на реформата в енергийния сектор и да се посочи открито година за приключване на въгледобива у нас – това ще позволи да се планират и осъществяват конкретни дейности за развитието на въглищните региони към ново индустриално и енергийно бъдеще.
• КНСБ подкрепя повишаването на дела на средствата в компонент „Биоразнообразие“ на стълб „Зелена България“. Предвидените допълнителни мерки са в изпълнение на Стратегията за биоразнообразие на ЕС до 2030 г. и целите на Европейската зелена сделка за възстановяване на биологичното разнообразие и увеличаване на потенциала на екосистемите за поглъщане на въглерод. Смятаме, че предвидените допълнителни средства за провеждане на задължителните по европейското и националното законодателство процедури по екологична оценка и оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 ще осигурят свързаност на мрежата с възстановяване на традиционни ландшафти и създаване на екологични коридори. КНСБ подкрепя включването на програма за образование и повишаване на осведомеността на обществеността по въпроси, пряко свързани с проблемите по опазване на биологичното разнообразие.

„Свързана“ България

• Този стълб акцентира върху повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, стъпвайки на специфичния местен потенциал.
• Транспортна свързаност е част от третия стълб „Свързана България“. Към този стълб са предвидени 17.8% от ресурсите на ПВУ, а конкретно за Транспортна свързаност са предвидени общо 1,307 948 млрд. лв. европейско финансиране, което отговаря на 10.4% от общия дял на ПВУ.
• Подкрепяме проектите в областта на транспорта, като цифровизация на железопътния транспорт, преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси, модернизация на тягови подстанции и секционни постове, закупуване на енергийно-ефективен и комфортен подвижен ЖП състав, устойчиво управление на пътната безопасност, изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София и проект за устойчива градска мобилност.

„Справедлива“ България

• Този стълб поставя дава фокус върху хората в неравностойно положение за постигане на по-включващ и по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите. Към тази част от НПУ са предвидени 18% от общите средства.
• Подкрепяме проектите за модернизация на Агенцията по заетостта (АЗ) и Агенцията за социално подпомагане (АСП). Те ще бъдат ключови за изпълнение на реформата за усъвършенстване на цялостната система за социална подкрепа на лица и семейства от уязвимите групи, както и повишаване ефективността на администрацията, работеща в тази сфера, и минимизиране на разходите за управление на регулираните социални процеси. Двата проекта ще окажат пряк ефект върху изпълнението на стартирали политики за цялостната реформа в сферата на пазара на труда, свързана с активните и последователни усилия за намаляване на равнището на безработица, по-висок растеж и създаването на повече работни места.
• Все още не е налице обобщен измерител, който да отразява реалната степен на конвергенция спрямо средноевропейските равнища на доходи и БВП;
• Все още не намираме конкретни мерки и политики за справяне с демографската криза, в съответствие и с Националното тристранно споразумение между правителството и социалните партньори;
• Все още не намираме конкретни мерки и политики за насърчаване на качествената заетост и намаление на неравенствата, като последните са основен проблем на обществото ни и възможността за генериране на висок и интензивен икономически растеж в дългосрочен период;
• Проблемите на пазара на труда, квалификацията и преквалификацията на работната сила само частично са засегнати. Очаквахме ясно заявени намерения за проекти, финансиране и срокове в тази област. Настояваме да видим целия пазар на труда, с неговите прилежащи елементи (активни политики, институции, човешки капитал) – през какви източници и инструменти ще се финансира, за да се постигне този съвкупен ефект на изхода като качествено ново, по-високо ниво на функциониране;
• КНСБ подкрепя принципно всички предложени проекти в областта на здравеопазването[2], като отчитаме факта, че системата се нуждае от технологично и техническо обновление и от подобряване условията за работа на медицинските кадри и условията за лечение на пациентите.
• Подкрепяме новия проект за „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха”. Той е важен поради факта, че тази система е слабо развита в България, а е очевидно, че има огромни потребности – например планинско спасяване, при бедствия и аварии, спасяване в условия на пандемия на пациенти и доставка на лекарства и ваксини в отдалечени населени места без редовен транспорт и др. Освен това този проект също предвижда осигуряване и развитие на кадри, т.е. обучение на летателен, инженерно-технически и медицински персонал за целта на предвидените дейности.

В заключение, на база всички гореизложени съображения и коментари, Конфедерацията на независимите синдикати в България, се въздържа от цялостна подкрепа, като настоява бележките и предложенията, които бяха отправени, да бъдат взети под внимание в процеса на финализиране на НПВУ от следващото правителство.

 

[1] Версия 4, актуална и публикувана към 20.07.2021 г.

[2] Например проект „Подобряване на условията за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдовите заболявания и създаване на условия за следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдовите заболявания  в България”, който е важен в контекста на високата заболеваемост от мозъчно съдови заболявания в страната.