С 1103 лв. нетен доход трябва да разполага едно работещо лице, което живее само, към септември тази година, за да може да покрива разходите си за издръжка. Това са 1421 лв. бруто. Спрямо декември миналата година сумата е нараснала с 56 лв. Това се дължи на много фактори, основно на ръста на цените на горивата и на електрическата енергия.
За двама работещи от тричленно домакинство с дете до 14 години необходимият нетен доход за всеки от тях е 992 лв. Преди 9 месеца тази сума бе с 50 лева по-малко. Т.е. необходимите средства са нараснали с общо 100 лв. Затова и ние настояваме за вземане на компенсаторни мерки.
Тези обобщени данни от Наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издържка към септември тази година бяха посочени от президента на КНСБ Пламен Димитров на провелата се днес пресконференция за представяне на резултатите от изследването. То се прави от Института за социални и синдикални изследвания, като конкретиката в проучването бе разяснена от директора д-р Любослав Костов и зам.-директора Виолета Иванова.
Иванова напомни, че Заплатата за издръжка е измерител на доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социално приемлив стандарт на живот. Заплатата за издръжка има за цел да отрази нивото на заплащане, което позволява на определен тип семейство достоен начин на живот. Тази заплата представлява прогноза за месечните разходи, необходими за покриване на разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт, съобщения, свободно време.
Стойността на ЗИ се базира на базисна потребителска кошница към периода на наблюдение на цените. Потребителската кошница е структурирана на базата на потребление на работещо лице от едночленно семейство. Включва 479 хранителни и нехранителни стоки и услуги (без консумация на алкохол и тютюн), като хранителните са 162 броя, а нехранителните стоки и услуги – 317 бр.
Иванова посочи, че през септември необходимият нетен месечен доход на работещо лице от едночленно семейство достигна до 1 102,76 лв. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка, включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. Спрямо предходното тримесечие разходите за издръжка нарастват с 34 лв., за да достигнат до 56 лв. от началото на годината.
Необходимият месечен доход за издръжка последователно нараства с около 10 и 12 лв. през първите две изследвания от началото на годината, но в края на септември размерът, с който нараства, е три пъти по-висок в сравнение със стойността от предходните периоди. Това се дължи на факта, че необходимият месечен доход за издръжка пряко кореспондира с ценовите изменения в периода на наблюдението.
От средата на настоящата година сме свидетели на ускорено нарастване на цените, при това на стоки от първа необходимост, както и на енергоносителите. Основните фактори за растежа на цените е драстичният скок на цените от на петрола (с 55% от началото на годината) и на природния газ (с около 5 пъти), които доведоха до галопиращо нарастване на цената на електроенергията за бизнеса ( с около 4 пъти).
За съжаление, не се оправдаха твърденията на редица световни, а и български икономически експерти, че инфлацията ще е преходна и до няколко месеца ще отшуми. Напротив, очакванията са да продължи до средата на 2022 г. макар и с низходящи трендове. Основание за това е възходящия ръст на цените на производител в промишлеността достигайки до 20% през м. септември на годишна база, след като през август е 17.9%. Този ускорен темп е достатъчен аргумент, че нарастването на цените ще намерят отражение в крайните цени на потребителите в близките месеци. За България инфлацията е по-скоро внесена отвън, на която трудно можем да противодействаме, но има и местни обективни фактори за нейното ускорение. Либерализацията на цените на тока за бизнеса не е нова тема. От години се алармира за настоящия процес, но правителствените мерки се приеха със закъснение, при което в съчетание с по-високите цени на цени на суровините на международните борси доведоха до нарастване на производствени разходи и съответно намериха отражение в крайните цени на потребителите. Оттук следва нарастване на необходимия доход за издръжка за запазване на платежоспособността на домакинствата и поддържане на достоен стандарт на живот.
Темпове на изменение
От началото на годината (при база м. декември) доходът, необходим за издръжка, нараства с 5.3%, а на тримесечна база с 3.1%.
По-силно изразен е темпът на нарастване при групата на хранителните стоки, която запазва възходяща тенденция, като достига ръст от 5.4% спрямо декември 2020 г.
От графиката е видимо, че темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжка през първата половина на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. От втората половина на годината възходящият тренд се ускорява, както за хранителните, така и за нехранителните стоки и услуги.
По-забележимо нарастване от началото на годината се наблюдава при групите:
- „Хляб и зърнени храни“ с 4.2%. Общото увеличението на цените на хлебните изделия е с 8.6%, при брашното с 10.1%;
- „Мляко и млечни продукти“ с 4.2%, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената (краве и овче) с 5.3%;
- „Животински и растителни масла“ нарастват с 16.3%, като само слънчогледовото олио в рамките на девет месеца се повиша с около 30%;
- Зеленчуци с 15.4%, по-осезаемо нарастване се наблюдава при зеле, домати, краставици, картофи (в диапазон от 22-30%). Наред със сезонните зеленчуци чувствително нарастване се наблюдава при зрял фасул (със 7.5%) и леща (със 17.3%).
- Повишението на хранителните стоки се отрази върху нарастването на цените на услугите в заведения за обществено хранене, които достигат ръст до 9.4%. По-силно е изразено нарастването в заведения за бързо хранене с 7.6% и кафенета/сладкарници с 14.8%.
Като цяло нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в домакинските бюджети. Колкото по-бързо нарастват цените на стоки от първа необходимост, толкова повече се увеличава техният дял в ЗИ, а това води до намаляване разходните пера в други групи. Инфлацията се измерва според домакинския бюджет и като се има в предвид, че в България 1,660 млн. лица живеят под прага на бедност и са с ограничено потребление, усещането при тях е за по-висока инфлация, отколкото показва общият индекс на потребителските цени.
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи силно ускорение, като отчита ръст от 5.3% от началото на годината. Възходящият тренд е резултат от нарастването от 1 юли на цените електроенергията с 4.4%, на топлоенергията с 16.1%. Увеличението на цените на енергоносителите и горивата допринесоха за движение нагоре на групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ с 11.3%. Наред с енергоносителите съществен принос има нарастването на цените на природния газ за битови потребители с ръст от 67.6% , на дърва за горене с 12.5%, на горивата и смазочните материали за ЛТС с 27.2%. Забележимо увеличение също се наблюдава в групите: „Образование и услуги свързани със свободното време“ с 4.4%, фризьорски услуги с 7.1%, услуги свързани със спорт, свободно време и култура с 5.5%.
Очакванията са през следващите месеци продължаващо нарастване на цените, макар с низходящ тренд, като следствие от предприетите мерки за компенсиране на бизнеса от увеличението на тока. Изменението на цените на енергоносителите, наред с цените на транспортните услуги и суровините, неизменно се отразява на всеки един компонент във веригата на производство. Изхождайки от настоящите данни и отчитайки предстоящото нарастване на цените, считаме че ръстът на ЗИ в края на годината ще достигне и дори надхвърли 6%.
От началото на 2022г. се предвижда ново увеличение на цените на енергоносителите, което е предпоставка за нарастване дела на бедните и на енергийната бедност.
Напредъкът от прилаганите политики в посока преодоляване и превенция на „енергийната бедност” е относително слаб. Налични са и трите фактора, които определят равнището на енергийна бедност – ниски доходи, високи цени на енергията (в сравнение с покупателните възможности на населението), и сгради с лоши енергийни качества.
Следователно, това е причината България да заема челни позиции по показател – невъзможност за поддържане на дома адекватно топъл. По данните на Евростат 27.5% от населението в България, не може да поддържа дома си достатъчно топъл, при средни нива за ЕС-27 от 8.2%. С новите цени на енергоносителите и липсата на достатъчно мерки за ограничаване на енергийната бедност през 2022 г. ще продължи да нараства техният дял, от което следва че около 2,300 млн. българи се очаква тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства. Това оказва неблагоприятно въздействие, както върху здравето, така и върху условията на живот и благосъстояние на населението.
Заплата за издръжка за съответния тип семейство
ЗИ е стойността за издръжка, която трябва да е достатъчна за нуждите и на работника, и на семейство му. Доходите за издръжка трябва да покрият нуждите не само на работника, но и на зависимите членове на домакинството. Този доход на еквивалентната единица – работещо лице кумулира в себе си съвместното потребление в семейството/домакинството (жилище и поддържане, обзавеждане, сметки), а личното потребление на останалите се отразява през съответните намалени коефициенти за втори възрастен (0.5) и за дете под 14 г. (0.3).
В новата методика за изчисляване на ЗИ се приема 3-членното семейство като типично за България, защото близо 40% от семействата представляват модела „2 възрастни + 1 дете под 18 г.“ Съобразно методиката необходимият нетен доход за издръжка на 1 работещо лице се трансформира в заплата за издръжка (нетна и брутна) съобразно броя на работещите в семейството/домакинството.
Размерът на заплата за издръжка за съответния тип семейство през септември е както следва:
| Тип семейство/домакинство | Еквивалентни единици | Необходим нетен доход – лева месечно | ЗИ (нето) на 1 работещо лице – лева месечно | ЗИ (бруто) на 1 работещо лице – лева месечно |
| 1 възрастен, работещ, сам живеещ | 1 | 1103 | 1103 | 1421 |
| 2 възрастни, работещи + 1 дете до 14 г. | 1.8
(1 + 0.5 + 0.3) |
1985
(1103 х 1.8) |
992
(1985 : 2) |
1279
|
Както се вижда от таблицата, нетната ЗИ за 1 работещо лице е 1103 лв, а при двама работещи в семейството с 1 дете, за всеки от двамата работещите не трябва да бъде по-ниска от 992 лв., за да може да се осигури необходимият доход за социално приемлив начин на живот.
От началото на годината размерът на необходимия доход за издръжка на 3-членно домакинства нараства със 100 лв., като достига до 1985 лв., от което следва че нетната ЗИ нараства с 50 лв. за всеки от двамата работещи в този тип домакинство. Ако приемем условно, че ще се запази и през следващите месеци този темп на нарастване, следва че в края на годината нарастването ще е около 80 лв. за всеки от двамата възрастни от този тип домакинство. Това означава, че тяхната заплата за издръжка в края на годината се очаква да надхвърли 1000 лв. (бруто около 1300 лв.)
Директорът на ИССИ Любослав Костов пък представи съотношението между минималната работна заплата и заплатата за издръжка:
Данните за ЗИ на 3-членно домакинство показват, че съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през м. септември достига до 50.8%, след като предходното тримесечие е от 52.4%. Тези данни красноречиво показват, че доходите на работник с минимална заплата не покрива необходимия доход за издръжка на тричленно семейство и това ги обрича на бедност и лишения.
Костов представи и проучване на ИССИ какво може да си позволи с получаваната минимална заплата работник, ако живее сам.
Какво можем да си купи с нетна МРЗ работник, живеещ сам?
| 2021 | 2022
при МРЗ – 764лв. бруто без необлагаем минимум |
2022
МРЗ – 764 лв. бруто при необлагаем минимум |
||||
| Групи:
|
Разходи за издръжка за 1 работник за месец ( в лв.) | Разход в % от нетна МРЗ (504 лв) | Разходи за издръжка за 1 лице за месец ( в лв.) | Разход в % от нетна МРЗ без необлагаем минимум (598 лв) | Разходи за издръжка за 1 лице за месец ( в лв.) | Разход в % нетна МРЗ при необлагаем минимум ( 665 лв) |
| Храна и безалкохолни напитки | 380 лв. | 75,4 | 399 лв. | 66,7 | 399 лв. | 60,0 |
| Осветление, отопление, вода (средногодишно за жил.площ 50-70 кв.м) | 142 лв. | 28,2 | 156 лв. | 26,1 | 156,20 лв. | 23,5 |
| ОБЩО | 522 лв. | 103,6 | 555 лв. | 92,8 | 555,20 лв. | 83,5 |
| ОСТАТЪК
от нетна МРЗ (след приспадане на разходите за храна и отопление). |
няма | 0 | 43 лв. | 7,2 | 109,80 лв. | 16,5 |
Източник: ИССИ на КНСБ
Ускореното нарастване на ЗИ през последното тримесечие и очакванията, че ще продължи и през следващите месеци, е достатъчен аргумент смело да се твърди, че в момента МРЗ е заплата за бедност, защото покрива едва 50% от необходимия доход за издръжка.
Затова КНСБ настоява за последователно увеличаване със 17.5% на МРЗ през следващите години. Целта е през 2025 г., при заложения темп на нарастване, да достигне 91% от заплатата за издръжка на 3-членно семейство, а през 2026 г. вече МРЗ ще я надхвърли. Постигането на такава адекватност на МРЗ би спомогнало да се ограничи делът на „нископлатените работници“ и на „работещите бедни“.
Презентация с данните от изследването можете да видите тук
Запис от пресконференцията можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ.