Първата радикална промяна, която трябва да направи новият парламент, е да премахне ограничението да не могат да се разпределят повече от 40% от брутния продукт през публичните финанси. Няма такива ограничения в Западна Европа, в Пакта за стабилност и растеж, в Еврозоната няма такова изискване, ние си го наложихме сами.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров днес на среща с „Изправи се БГ! Ние идваме!“ в лицето на Мая Манолова и други кандидат-депутати от коалицията, сред които и бившият народен представител Деница Димитрова.
Ако ограничението за харчене на публични средства отпадне, страната ни ще има по-голяма свобода за разпределение на средствата, които се очаква да се влеят в икономиката, обясни Димитров.
През следващите години България ще има достъп до над 50 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост, по оперативни програми и др. Ако те се инвестират правилно, могат да доведат, заедно с естествения растеж на икономиката, до поне 5% реален ръст на БВП на ежегодна база. При такъв растеж на икономиката в реално изражение ние очакваме БВП в края на предстоящия парламентарен мандат да бъде около 160 млрд. лева, което е с около 35-40 млрд. повече от текущия, каза още Димитров.
Ако предположим, че разпределяме около 50% от БВП, както е например в Германия и Франция, то ние ще можем да добавим средно 20 млрд. лева към разходите на бюджета за политики. И тук въпросът е какви да бъдат тези политики, поясни още президентът на КНСБ.
Конфедерацията смята, че е възможна политика за доходите, която да стъпи върху две числа. Едното е около 12-13 % ръст на средните доходи в България. Към септември 2021 г. НСИ отчита 14% ръст на средните заплати, т.е. доходите растат дори и по време на икономическа криза и трябва да продължат с подобни темпове. Вторият ясен параметър е МРЗ да върви по-напред – да изпреварва този растеж, за да няма работещи бедни. Това в момента са около 600 хил. души в страната, отбеляза президентът на синдиката. Според изчисленията на ИССИ при нормална инфлация (до 2%) и с този темп в края на мандата може да се достигне МРЗ от 1240 лева. Това означава, че в едно тричленно домакинство, в случай че и двамата родители работят и получават такъв доход, ще могат да се приближат до заплатата за издръжка.
Димитров напомни, че предстои ЕК да приеме Директивата за адекватни МРЗ и насърчаване на колективното трудово договаряне, която поставя двоен праг – МРЗ не може да бъде по-малка от 50% от средната работна заплата и 60 процента от медианната. Ако ръстът на МРЗ се движи изпреварващо, и двете условия ще бъдат изпълнени.
Данъчната система трябва да претърпи промяна, каза още Димитров. Ребалансирането на данъците не означава непременно, че данъците трябва да бъдат увеличени, поясни президентът. Той припомни, че КНСБ предлага 15 процента ставка на ДДС, данък общ доход и корпоративния налог и необлагаем минимум. При работещ пазар намаляването на общия данък в цялата производствена верига води до намаляване на цените, което пък от своя води и до успокояване на инфлацията, заключи Пламен Димитров.
От конфедерацията в разговорите се включиха вицепрезидентът д-р Иван Кокалов, националният секретар Ася Гонева, председателят на СБУ Янка Такева и директорът на ИССИ Любослав Костов.
Запис от срещата можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ. Тя бе част от традиционните дискусии, които конфедерацията провежда преди парламентарни избори с представители на основните политически партии.