Жените в ЕС получават средно с 14,1 процента по-ниски заплати от мъжете. При това положение, постигането на равно заплащане е невъзможно, ако не се пристъпи към увеличаване на минималните работни заплати и не се преразгледа стойността на труда, извършван от жените.
Това предупреждават от Европейската конфедерация на профсъюзите в днешния Ден на равното заплаще в ЕС и броени часове преди утре Комисията по заетостта на Европейския парламент да гласува предложения за засилване на проекта на директивата за адекватни минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне. В същото време, напомнят от ЕКП, предложената директива на ЕС за прозрачност на заплащането на жените и мъжете продължава да се разглежда от комисиите на Европейския парламент.
Увеличаването на минималните работни заплати до 60% от медианната и 50 на сто от средната работна заплата в съответната страна би намалило разликата в заплащането на жените и мъжете. Данните на ЕКП показват, че това ще стопи разликата с 25% в Румъния, с 19% в Гърция, с 12% в Полша, с 11% в Словакия, 10% в Испания и Люксембург.
В България последните актуални данни показват, че през 2019 г. мъжете са взимали с 14,1 на сто повече, отколкото жените. Разликата в заплащането у нас съвпада със средната за ЕС.
Естер Линч, заместник-генерален секретар на ЕКП, коментира: „Много жени са хванати в капана на нископлатени и недооценени работни места. В много случаи те са подценени, защото се извършват предимно от жени. Жените съставляват 76% от 49-те милиона работници в сферата на грижите в ЕС. Работещите в сферата на грижите са зле платени, въпреки че работата им е физически и емоционално трудна и изисква голямо търпение и социални умения.“
Лицата, вземащи решения в ЕС, имат избор – могат да предприемат решителни действия за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете или вечно да оплакват Деня на равното заплащане. Те могат да премахнат разликата, като приемат Директива за прозрачност на заплащането, която дава възможност на работещите жени да получат нова оценка на стойността на своя труд, а на синдикатите – да водят колективни преговори за увеличаване на заплатите, и като приемат Директива за адекватно минимално заплащане, която повишава минималните заплати до прага на достойнството и премахва пречките пред колективното договаряне. Това е двойна възможност, която няма да се повтори скоро, каза още Естер Линч.