Европейският парламент днес гласува категорично да започнат преговори с Европейския съвет по проекта за Директива за справедливи и адекватни минимални работни заплати въз основа на доклада, който бе приет на 11 ноември от комисията по заетостта и социалните въпроси.
Справка показа, че 17-те представители на България в Европарламента са участвали в гласуването, като 16 от тях са подкрепили проекта. Единствено Ева Майдел е гласувала „въздържал се“.
От Европейската конфедерация на профсъюзите посочиха, че е важно да се предприемат бързо две стъпки – министрите да приемат преговорната си позиция и да дадат възможност за преминаване към следващия етап на обсъжданията и да се дадат гаранции на Швеция и Дания, че директивата не засяга добре функциониращата им система за колективно договаряне.
Заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира: „Гласуването е важен етап по пътя към подобряването на живота на милиони работещи в ЕС, които се борят с ниски заплати, но то ще има значение само ако преговорите по директивата приключат бързо. Министрите трябва да покажат спешността, която изисква ситуацията, в която 9,5 милиона работещи хора срещат затруднения да плащат сметките си за отопление, а милиони други трябва да ядат по-малко и по-некачествени храни или са принудени да задлъжняват, за да могат да си позволят наема на жилището.“
„Постигането на достойни заплати не е просто правилното нещо, което трябва да се направи за хората – това ще даде тласък на цялата икономика, защото знаем, че хората с ниски доходи не могат да си позволят да спестяват и харчат за стоки от първа необходимост и може би понякога за малки лакомства за децата си. Директивата за повишаване на минималните заплати и стимулиране на колективното договаряне по начина, по който Европейският парламент я подкрепи днес, е отчаяно необходима на работещите хора в цяла Европа и ще подкрепи възстановяването“, каза още Линч.
КНСБ оценява като позитивни текстовете на проекта за директива. Те предвиждат минимален праг на съотношение на минималната работна заплата към средната от 50% и 60% от медианната; периодично тестване адекватността на МРЗ чрез необходимите средства за издръжка на живот и изчисляването на „заплата за издръжка“; синдикатите да са част от национален консултативен орган по въпросите на МРЗ; 80% обхват на наемния труд с колективно трудово договаряне; фирмите, както и техните подизпълнители, при изпълняване на обществени поръчки или концесионни договори, да признават правото на сдружаване и да участват в колективно трудово договаряне.