Позиция на КНСБ по проекта на ЗБДОО 2022 г.

Проектът на ЗБДОО за 2022 г. по традиция е разработен на високо професионално ниво и е придружен с подробни статистически и аналитични материали за натуралните показатели, а също и за тенденциите по отношение финансовите параметри, адекватността и  стабилността на системата. Основните допускания, на които е подчинен, са параметрите на актуализираната тригодишна прогноза на МФ, на решенията на МС и указанията на министъра на финансите, които регламентират бюджетната процедура.

Проектът е базиран на действащо законодателство, в т.ч. отразява промените, настъпили с актуализацията на ЗБДОО  за 2021 година, както и тези в КСО, влезли в действие от 25.12.2021 г.

Същевременно, въпреки че ЗБДОО е финансов план за съответната година и влиза в сила от началото на същата, поради обективни обстоятелства в проекта има базисни параметри и на приходите, и на разходите, които ще се задействат от 1 април на годината, за която се отнася бюджетът.

Следствие някои не до там обмислени, според КНСБ, решения по пенсионните политики ( т.н. „антиковид добавки“), които към 1 юли на годината ще породят сериозен проблем, както и спецификата на настоящата бюджетна процедура,  философията на бюджета се нарушава, доколкото върху нея влияят финансови параметри и разходи, които не се проследяват в самия бюджет ( ползването на т.н. „чужди сметки“).

І. ОСНОВНИ СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ

1. Средногодишният брой на осигурените лица (2 783,2 хил.) се планира с леко увеличение (с 22100 лица) по сравнение с достигнатото равнище на този показател за 2021 г.(2761,1хил.). Абсолютният ръст на този показател е доста по-нисък, сравнен с увеличението през 2021 г., по сравнение с 2020 г. (67400).
2. При заложения среден осигурителен доход (1265 лв.) е планирано нарастване с 8,2%, в сравнение с достигнатото равнище през 2021 г. (1169 лв.). Но сравнението с постигнатият в 2021 г. ръст от 9,3 на сто показва по-ниски очаквания. Влияние върху този показател по всяка вероятност оказва оказва  стагнацията на работните заплати за заетите в преобладаващата част от бюджетния сектор, заложена в Бюджета на държавата за 2022 г.
3. Средномесечният брой на пенсионерите се очаква да продължава да намалява и през 2022 г., като намалението е малко по-умерено (30 хил.), отколкото е то през изтеклата 2021 г. (42,6 хил.). Тук основната причина е в нарастващите изисквания за достъп до пенсия, както и разбира се естественият демографски процес.
4. Броят на безработните с право на обезщетение (77,9 хил.) е планиран с намаление от около 4 хиляди човека, което на фона на намалението от 27,2 хил. през 2021 г. е доста скромно. Доколко са обективни тези очаквания, с оглед ситуацията с цените на енергоносителите и затрудненията на бизнеса, както и несигурността в развитието на епидемията е отворен въпрос. Същевременно и мерките за запазване на заетостта, особено най ефективната – т.н. 60/40 нямат перспектива за целогодишно действие.
5. Приходите по Консолидирания бюджет на ДОО са планирани на равнище 9 678,1 млн.лв., или с почти 8,5% ръст по сравнение с очакваното изпълнение за 2021 г. ( 8 922,2 млн.лв.). Последното е със 140,6 млн. лв. (1,6%) по-ниско от заложеното в актуализирания ЗБДОО 2021 г.
6. Разходите 16 853,8 млн.лв, в отличие от приходите са планирани с намаление от 460,8 млн.лв., или 2,6% по сравнение с предварителния отчет за 2021 г.

При планиране на приходите и разходите е взето предвид влиянието на параметрите и политиките, определени в законодателството, както и тези, определени в самия ЗБДОО.

ІІ. ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА ПРИХОДИТЕ

1. Мерки с положително влияние върху собствените приходи на системата, които КНСБ подкрепя:

• повишен минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – от 650 лв. на 710 лв., колкото се очаква да бъде и МРЗ за страната;
• повишен чувствително минимален осигурителен доход за земеделските стопани и тютюно-производителите – от 420 лв. на 710 лв.;
• повишен, максимален осигурителен доход, макар и твърде плахо – от 3000 лв. на 3400 лв.

2. Мерки, които се оценяват като недалновидни и недопринасящи за дълготрайната финансова стабилност на системата, които КНСБ не подкрепя:

• отсъствието на ръст в минималните осигурителни доходи по ИД и групи професии, извън прилагането на новия размер на МРЗ.

КНСБ не приема оправданието, че такива не са договорени между социалните партньори. Отговорността да се спази изискването на КСО и да се прилагат МОД по ИД и групи персонал е на вносителя на законопроекта, а не на социалните партньори. Бойкотът на работодателските организации по този въпрос мълчаливо подкрепян от правителствата от 2018 г. насам  само след няколко години ще изправи осигурителната система  (в т.ч. и здравно-осигурителната) пред ситуация позната от 2003 г. –  МРЗ ще се окаже единственият задължителен осигурителен минимум.  Така ще се възобновят и неограничени възможности за укриване на доходи, осигурителни и данъчни плащания. Ще се ликвидира най-ефикасният инструмент за  изсветляване на икономиката и борба с нелоялната конкуренция.

• отсъствието на дори минималистично повишаване на осигурителните вноски за най-дефицитните фондове на ДОО – Фонд „Пенсии“ и Фонд „Общо заболяване и майчинство“.

КНСБ счита за крайно наложително към този проблем да се пристъпи с нужната отговорност и политическа смелост. Рязкото повишаване на разходите, особено пенсионните, нарастването на дефицита в осигурителната система в абсолютно изражение и като дял от разходите с повече от 10 процентни пункта само за две години (2019 г. – 31,1%; 2022 – 41,1%) сериозно застрашава способността на системата да изпълнява своето предназначение, а и въздейства силно негативно върху цялостното състояние на публичните финанси в държавата.

• липсата на предложения за нормативни изменения, които рязко да подобрят осигурителната дисциплина и да ограничат възможностите за деклариране дължимост на осигурителните вноски за неограничен период от време.

КНСБ намира, че съществуването на законова възможност дългосрочно да се декларира дължимост на вноските е доста ефикасна предпоставка за сметка на приходите на осигуряването, респективно на правата на осигурените лица да се кредитират осигурителите, както и да се заличават вземания от осигурителни плащания с далеч не незначителни размери. Без да се отричат обективните ситуации, в които е допустимо да се декларира задължение към осигурителната система, задължително е със закона да се въведе максимален срок за такава възможност. Според Конфедерацията максималният период на деклариране дължимост на вноски не следва да превишава 6 месеца.

Заключението на КНСБ по приходните политики, заложени в проекта на ЗБДОО за 2022 г. е, че законовите промени в посока на подобряване адекватността на осигурителните плащания чрез ДОО изискват по-амбициозни от заложените мерки. Неизползвани остават резервите по отношение ролята на МОД по ИД и групи професии, както по-чувствителното повишение на максималния осигурителен доход. И двете мерки са полезни не само за приходите на системата, но имат голямо значение и за бъдещите права на осигурените лица.

ІІІ. ПО ПОЛИТИКИТЕ ПО РАЗХОДИТЕ

ПОЛИТИКИ ПО ПЕНСИИТЕ

За КНСБ е важно да отбележи фактът, че за първи път след реформата разходите за пенсии през 2022 г. ще нарастнат с почти 2,4 мрд. лева, след като се  изключат допълнителните суми за т.н. „ковид добавки“ (50 лв. 120 лв. и сметката за чужди средства за добавката от 60 лв. първите 6 месеца на 2022 г.),  които нямат осигурителен характер. В това увеличение се включват разходите за  промяната на пенсиите от 25 декември 2021 г., целогодишното изплащане на осъвремените с 5,0% пенсии от 1 юли2021 г., както и осъвременяването от 1 юли 2022 г. с прогнозните 6,1 на сто. Това много сериозно усилие за повишаване адекватността на пенсиите заслужава подобаващо положителна оценка, независимо, че поражда и  предизвикателства.

1. КНСБ адмирира прилагането на повишен коефициент ( от 1,2 на 1,35) за оценяване приноса на всяка година осигурителен стаж като подобряване обвръзката принос-права и счита, че този подход трябва да се следва и за напред. Проектът на ЗБДОО предвижда необходимите разходи за преизчислението на пенсиите с новия коефициент, в т.ч. нужните средства за новоотпусканите пенсии през бюджетната 2022 г.
2. Повишението на минималната пенсия за ОСВ по принцип е мярка, която заслужава подкрепа. Същевременно тя трябва да се прилага много внимателно и балансирано. На практика увеличението на минималната пенсия за ОСВ за 2021 и 2022 г. е доста смело – 148% с оглед на разходите, които акумулира (775 млн.лв.), както и с оглед сериозното „сгъстяване“ на структурата и съотношенията на пенсиите. Проекто-бюджетът предвижда тези разходи, както и необходимия финансов ресурс за всички други минимални пенсии, обвързани с тази за ОСВ.
3. КНСБ е удовлетворена, че с проекта са предвидени и разходи за осъвременяване на пенсиите по т.н. Швейцарско правило от юли 2022 г., наред с вече осъщественото им увеличение. По принцип тази паралелна линия на повишаване адекватността на пенсиите е правилна и следва да бъде поддържана, още повече че тя има и трябва да има ежегодно приложение.

Наред с това Конфедерацията изразява сериозно безпокойство и  недоволство от допуснатото на практика смесване на „чистите“ пенсионни плащания, базирани на осигурителните права и т.н. Ковид мерки, изплащани през пенсионната система и към пенсиите. Този факт не само, че не даде възможност хората да забележат и оценят въздействието на увеличението чрез коефициента 1,35, но дори бе предизвикан обратен резултат.  В тази Конфедерацията настоява, в контекста на декларираното намерение за актуализация на Държавния бюджет, респективно КФП да се предвидят допълнителни средства за пенсиите от 1 юли на настоящата година, които през осъвременяването или чрез друг метод, определен съгласувано със социалните партньори да се осъществи увеличение на пенсиите, с което да се обхване и добавката от 60 лв. В противен случай допускането към средата на година страната да се окаже във взривоопасна политическа ситуация е доста реалистично.

4. Увеличението на максималната пенсия от 1440 на 1500, т.е. едва с 60 лв. или с малко над 4 на сто, КНСБ намира за твърде недостатъчно. За целите на това повишение проектобюджетът предвижда едва 30,5 млн.лв.

КНСБ не приема  за достатъчно обоснована продължаващата стагнация на максималната пенсия, която е заслужена от осигурените с най-висок принос в осигуряването. Нещо повече, Конфедерацията настоява за отпадане на тавана на пенсиите –  на две или най-много на три стъпки. Няма никаква пречка за лицата, чиито пенсии са определени на базата на данните в персоналния регистър от 2000 г. насам, пенсиите да не подлежат на ограничение. Аргументи за прилагане горна граница на размера на пенсията за ОСВ има само за случаите на конюнктурно формирани и отчетливо „стърчащи“ размери пенсии, за чието освобождаване от ограничения синдикатът не пледира.

5. Средният размер на пенсията на един пенсионер се очаква да достигне 573,76лв., без включена „ковид добавка“ и 608,38 с включването ѝ. При това положение брутният коефициент на заместване на дохода за периода януари-юни се очаква да бъде 48,1% , а нетният да достигне впечатляващите 62,0%. Тези данни за КНСБ са допълнителен аргумент, че е наложително да се намери работещ и справедлив метод „ковид добавката“ да стане елемент от осъвременяването на пенсиите към 1 юли 2022 г. Това ще даде възможност на страната да демонстрира отчетлива стъпка към подобрена адекватност на пенсиите и да постигне позитивни коментари в ежегодните доклади по линия на Европейския семестър.

ПОЛИТИКИ ПО КРАТКОСРОЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

1. Увеличаването на минималния размер на обезщетението за безработица е безспорно положителна стъпка (от 12,00 на 15.00 лв.), макар и недостатъчна. Следването на основната норма на законодателството, а именно 60 на сто от загубения трудов доход (в случая за 24 месеца назад), ясно сочи, че минималното дневно обезщетение, базирано на МРЗ за страната следва да бъде установено на почти 18 лв. (12х610 + 12х650 : 24 = 630  630 х 60% = 378 :21,3 = 17,74 лв.). А дали един безработен би могъл да се издържа сам или със семейството си с обезщетение от 378 лв. е риторичен.
2. Увеличението на обезщетението за отглеждане на малко дете по принцип е отдавна очаквана мярка, която КНСБ подкрепя. Все пак ще отбележим, че неговото двукратно увеличение в рамките на няколко месеца и почти удвояването му е малко непредпазливо, особено установяването му на нивото на МРЗ за страната. Не е без значение, че за голяма част от осигурените на МРЗ за страната млади майки през този период ще се изплаща сума, която надвишава и осигурителния им доход, и обезщетението за бременност и раждане, получавано през първата година.

Обобщената оценка на КНСБ по отношение на разходните политики КНСБ отбелязва сериозните финансови усилия за забележимо подобряване адекватността на плащанията, макар че си дава ясна сметка и за вътрешно присъщите рискове при подобно рязко увеличение на разходите, като се вземат предвид, разбира се и съпътстващите допълнителни разходи към пенсията на всеки пенсионер. Още повече, че последните налагат нови решения и допълващи ресурси, за да не се допусне обществено недоволство и нестабилна политическа ситуация към 1 юли т.г., когато т.н.“ковид добавка“ ще престане да се изплаща.

х                        х                         х

Според КНСБ,  финансовото обезпечаване на  всички гореспоменати мерки в полза на повишената адекватност на пенсиите и на някои краткосрочни обезщетения обективно води до напрежение по отношение баланса на консолидираните осигурителни финанси:

• Всички фондове на ДОО през 2022 г., с изключение на Фонд Трудова злополука и професионална болест, завършват на повишен дефицит. Естествено е най-големият недостиг да се прояви във Фонд Пенсии – 6 181,4 млн.лв.
• Трансферът за покриване на недостига от средства, както беше отбелязано нараства както в абсолютно изражение, така и като дял от общите разходи. Това поставя ясно въпросът за дълготрайната финансова стабилност и самостоятелност на осигурителната система и нуждата от предприемане на сериозни мерки тя да е в състояние да изпълнява своето предназначение. В тази връзка КНСБ убедено счита и настоява да започне задълбочен дебат за ролята на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионната система, в т.ч. моментът и  начинът, по който той ще влезе в действие.
• Синдикатът също така счита, че публичното оповестяване на актюерски необходимите вноски за всеки от фондовете на ДОО и дебатирането по разликите с действащите такива е от изключително значение, особено на фона на публичните внушения за възможно намаляване на вноските с 12 п.п. от различни „експерти“ и политици.