Ценовата стабилност на всяко национално стопанство е много важна, както за поддържането на устойчив реален икономически растеж, така и за повишаване на реалната покупателна способност на населението. За съжаление, ценовата стабилност у нас през последните месеци бе нарушена и бе извадена от макроикономическия контекст, който следваше неизменно в продължение на близо 25 г. Припомням, че в България бе въведен „Паричен съвет“ през юли 1997 г., с който се фиксира националната парична единица към еврото през германската марка, и се постави забрана на централната банка да провежда изцяло независима парична политика. И така до днес. На графика 1 може да се види какво се промени с инфлацията в България през последната 1 година месец по месец.
Графика 1: Индекс на потребителските цени през последните 12 месеца – %, съответния период на предходната година = 100
Източник: Национален статистически институт – НСИ, май 2022 г.
Видно от данните на графиката, инфлацията измерена чрез индекса на потребителските цени /ИПЦ/ за април 2022 г. е 14,4 % спрямо същия период на предходната година. Месец по-рано тази инфлация е била 12,4%, а миналата година по същото време едва 2,5 %. Ако се заровим по-надълбоко в динамичните редове на месечната инфлация, за които данни ни предоставя националната статистика, то може да стигнем до много притеснителни изводи. Например, само през юли 2008 г. месечната инфлация е била горе-долу толкова, колкото е днес – 14,5 %. Трябва да се върнем назад до май 1998 г., за да намерим месец, в който ИПЦ е бил повече от тези стойности.
България е възприела подхода за определяне на инфлацията чрез индекса на потребителските цени /ИПЦ/. Това е и причината, поради която всички изменения в ценовите равнища на отделните стоки и услуги да се представят чрез този индикатор. Разбира се, заложената методика на изчисляване на ИПЦ в България има своите достойнства, но също така могат да се забележат два пропуска в контекста на ситуацията.
На първо място, ИПЦ не отчита възможностите на потребителите да заместват относително по-скъпите стоки с относително по-евтините. Когато става въпрос за „ефект на заместване“ в икономиката, то той се осъществява под влияние на промени в условията на предлагането, което може да предизвика динамика в относителните цени и по този начин да предизвика структурни изменения в потребителската кошница. Но тъй като този индекс предполага неизменни тегла, когато се прави ежемесечно, резултатът е нереално надценяване на значението на относително по-скъпите стоки за сметка на нереално подценяване на ролята на по-евтините. С две думи реалната стойност на общия ИПЦ вероятно е по-висока, тъй като в него се включват стоки и услуги със съответните тегла, които отпадат или биват заместени от други такива в процеса на действителното потребление. Това е така, защото инфлацията на по-евтините стоки от малката потребителска кошница в момента е значително по-висока от инфлацията на т.нар. „луксозни“ стоки. В условията на нарастваща инфлация хората потребяват по-често стоки от първа необходимост и все по-рядко си купуват нов автомобили или телевизор за дома, макар последните да са включени със съответните тегла в изчислението на този общ размер на ИПЦ. Следователно, може да има разлика между статистически обявеното равнище на инфлацията и реалното такова в икономиката, защото потребителската кошница в ИПЦ рядко се подлага на актуализация.
На второ място, поради бързото развитие на пазарите, индексът може да игнорира появата на нови стоки и услуги, повишаването на качеството на съществуващите или възникването на стокови дефицити. Всичко това се случва в динамика при вече фиксирани относителни тегла. Все пак ИПЦ остава надежден измерител на сравнението на цените, както спрямо базисна година, така и във верижен индекс. Но трябва да имаме едно на ум, че тези 14,4 % може и да са малко повече като общ измерител.
Мнозинството от хората ще кажат, че тяхната лична инфлация е много по-висока от тези средни 14,4%. Ще бъдат прави, тъй като, както вече стана ясно, това е обобщен измерител. Никой не си купува храна в магазина по нейните средногодишни цени. Хората си купуват храната според нейната цена към съответния момент. Затова нека погледнем в структурен план какво се случва с нарастването на цените. Да вземем две много важни групи „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ и „Хляб и зърнени храни“. Динамиката на техните ценови изменения, измерени чрез ИПЦ, е представена на Графика 2.
Графика 2: Индекс на потребителските цени при храните и при хляба за последните 12 месеца, %, съотв. месец на предх. год. = 100
Източник: Национален статистически институт, май 2022 г.
Тук нещата стават още по-притеснителни. Инфлацията при хранителните продукти и безалкохолните напитки /синята линия/ достига 21,3% през април 2022 г. спрямо април 2021 г. За сравнение, една година по-рано, през май 2021 г. спрямо месец май 2020 г., тя е била едва 0,8%. Налице е постепенен ръст, който според мнозинството от прогнозите и екстраполациите, които се правят, ще продължи и през следващите няколко месеца. При хлябът и зърнените храни /оранжевата линия/ ситуацията е дори по-зле спрямо общото ценово равнище при храните. Там говорим за инфлация от 23,8% през април 2022 г. спрямо същия период на предходната година. За сравнение, година по-рано поскъпването е било едва 5,2% /май 2021 г. спрямо май 2020 г./.
Подобна е ситуацията и при останалите стоки от първа необходимост, чиято пределна склонност към потребление е твърде висока и се търсят масово от хората. Например, инфлацията при месото и месните продукти през април 2022 г. е 15,9% спрямо април 2021 г., при млякото, млечните продукти и яйцата достига до 21,2%, при животинските растителни масла и мазнини достига до рекордните 43,6%, а зеленчуците са поскъпнали с 32,4% на годишна база. Списъкът е дълъг и той води до един единствен извод. Реалната инфлация за всеки човек е значително по-висока от средната такава. Това се вижда все повече, тъй като през последната една година разликата между равнището на общия ИПЦ и равнището на цените на отделните стоки се увеличи, както много ясно може да се види и от Графика 3.
Графика 3: Разлики между равнището на средната инфлация и инфлацията при храните и хляба през последните 12 месеца, пр. п.
Източник: НСИ и изчисления на автора
Графика 3 илюстрира нагледно откъде произлиза недоверието на обществото през последните месеци в официалната статистика за инфлацията. Отговорът е ясен – от нарастващата разлика между стойността на общия измерител и стойностите на отделните стоки и услуги от базов характер. На графиката е даден отново примерът с храните и хляба. Както се вижда, преди една година през май 2021 г. инфлацията при храните е била с 1,7 пр. п. по-ниска от средната инфлация за страната. Тази тенденция се запазва до ноември 2021 г. След това разликата между двете величини се увеличава всеки следващ месец. В момента разликата между общия ИПЦ и ИПЦ при храните е цели 6,9 пр. п. С две думи, през 2021 г. масовият потребител, който голяма част от дохода си изразходва за храна, спокойно е можел да асоциира личната си инфлация със средната за страната, тъй като двата индикатора са били близки един до друг. Вече не е така.
Същата е ситуацията и при хляба. Инфлацията при хляба е била 2,8 пр. п. по-висока от средната за страната през май 2021 г., докато през април 2022 г. разликата вече е 9,4 пр. п. Всъщност, най-засегнатите от повишаващите се цени са именно хората, които имат най-голяма нужда от храна и хляб, тъй като се предполага, че те изразходват почти целия си доход за стоки от подобен род, т.нар. малоценни блага. При тях характерното е, че колкото по-нисък е реалният доход на човек, толкова повече се засилва търсенето на такъв тип блага. Получава се спираловиден ефект, който тласка номиналните величини на мнозинството от индикаторите нагоре, но реално води до обедняване на мнозинството от хората.
Не на последно място, една от най-значимите последици на инфлацията, е преразпределението на капиталите в посока от кредиторите към кредитополучателите. Длъжникът, чието задължение е с постоянен лихвен процент, се облагодетелства от инфлацията, защото след изтичането на кредитния срок той връща заема в номиналния му размер. Следователно, инфлацията предизвиква загуби за хора, чиито финансови активи са с постоянен лихвен процент. Изходът винаги е бил в повишението на номиналния процент по начин, който да запази равнището на реалния лихвен процент. И тук възниква въпросът с индексацията. Това е едно от средствата, които най-често се прилагат от търговските банки за отстраняване на отрицателните преразпределителни последици от инфлацията. Тогава, щом търговските банки масово го прилагат, за да защитят своите инвестиции, защо доходите на хората да не бъдат също индексирани с размера на тази инфлация? Така, както банките искат да запазят маржа на своята печалба, така и работниците не са станали по-малко трудолюбиви или производителни, за да им бъде намалявана покупателната способност, макар при по-високи номинални равнища.
Единственият субект, който печели от високите нива на инфлацията, е държавата. По този начин тя може да намали реалния обем на вътрешния си дълг, както и да намали размера на заложения дефицит, без да редуцира предварително фиксираните разходи чрез преизпълнение на приходната част. Но хората не печелят. Нито бизнесът, нито работниците. Милтън Фридман е казал, че „инфлацията е единствената форма на наказание без законово основание“. Така, както инфлацията не чака законово основание да се повиши, много моля и изпълнителната власт да не чака законово основание да вдига доходите.
* Анализът на гл. ас. д-р Любослав Костов, директор на ИССИ и главен икономист на КНСБ, е изготвен за БТА